Подаването на молба от страна на Турция да се присъедини към алианса БРИКС е важна стратегическа стъпка, която 85-милионната държава прави по пътя на своето влияние на световната геополитическа сцена.

„Нашият президент вече многократно изрази желанието си да станем член на БРИКС“, заяви пред журналисти по-рано през септември говорител на водещата турска партия АК. „Нашето искане по този въпрос е ясно и процесът протича в тази рамка“, допълни той, цитиран от CNBC.

БРИКС – абревиатура от страните членки Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, е група от държави с бързоразвиващи се пазари, които се стремят да задълбочат икономическите си връзки. Тази година тя се сдоби с четирима нови членове: Иран, Египет, Етиопия и ОАЕ.

Организацията се разглежда и като противовес на ръководени от Запада политически блокове като ЕС, Г-7 и дори НАТО, въпреки че няма официална структура, механизми за прилагане и единни правила и стандарти.

БРИКС или Г-7 – къде ще има по-голям ръст на милионерите след десет години?

За Турция, която е дългогодишен съюзник на Запада и член на НАТО от 1952 г., присъединяването към БРИКС е „в съответствие с по-широкия ѝ геополитически път: да се позиционира като независим участник в многополюсния свят и дори да се превърне в самостоятелен полюс на властта“, коментира пред CNBC Джордж Дайсън, старши анализатор в Control Risks.

„Това не означава, че Турция се отвръща изцяло от Запада, но тя иска да насърчава колкото се може повече търговски отношения и да преследва възможности едностранно, без да бъде ограничавана.

Турция демонстрира точно това - че не е ограничена от добрите си връзки със Запада.“, допълва анализаторът.

Ердоган и Орбан: Лошите момчета на НАТО

Диверсификация на политически съюзи

Въпреки че десетилетия наред е в съюз с Европа и САЩ, Турция се сблъсква с последователен отказ от членство в ЕС, което отдавна е болна тема за Анкара.

Посланик Матю Брайза, бивш служител на Белия дом и на Държавния департамент, който понастоящем е базиран в Истанбул, смята, че турският президент Реджеп Ердоган и неговото правителство „са мотивирани най-вече от два фактора: Стратегическа традиция за гарантиране на националните интереси и желание да стреснат малко Запада, както на емоционална основа, така и като тактика за водене на преговори за постигане на отстъпки“.

През последните години Турция разшири ролята си в световната дипломация, като посредничи в сделки за размяна на затворници и води други преговори между Украйна и Русия, например, като същевременно подобри обтегнатите си отношения с регионални сили като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, а напоследък и с Египет.

Още кораби със зърно тръгват от Украйна, Ердоган и Путин обсъждат сделката

Анкара също така отказва да участва в санкциите срещу Русия – позиция, която дразни западните ѝ съюзници, но ѝ помага да запази независима позиция на така наречената „средна сила“, която смята за полезна за отношенията си с Китай и страните от глобалния Юг.

За тази цел „всеки нов член на БРИКС очевидно желае да се възползва от по-силната „сплотеност“ на нововъзникващите икономики, за да намали зависимостта си от развитите икономики, най-вече от САЩ“, казва Арда Тунджа, независим икономист и консултант от Турция.

Дипломация на гнева: Защо срещата на БРИКС не е като западните форуми

Противопоставяне на Запада

Тунджа обаче отбелязва, че уникалното положение на Турция в света е „деликатна тема“, тъй като страната има „сериозни политически проблеми с ЕС и САЩ“ въпреки западните си съюзи.

Управляващата партия в Турция от 22 години е „идеологически по-близо до Изтока, отколкото до Запада“, допълва икономистът. „Турция иска да се качи на влака на БРИКС, преди да е станало късно.

Твърде рано е да се споменава, че БРИКС може да се превърне в алтернатива на Запада, но намерението явно е да му се противопостави под ръководството на Китай.“, допълва той.

БРИКС работи по нова платежна система, базирана на блокчейн

БРИКС позволява на членовете си да търгуват във валути, различни от долари с цел да намали зависимостта от системата, ръководена от САЩ, и да постави началото на един по-многополюсен свят. Фактът, че тя се ръководи от Китай, кара някои на Запад да бъдат предпазливи, които виждат в това потенциална победа за Пекин.

Ердоган говори за желанието си да се присъедини към БРИКС поне от 2018 г., но въпросът никога не е бил формализиран. През юни турският външен министър Хакан Фидан посети Китай и Русия, последната за срещата на върха на БРИКС+, по време на която Путин заяви, че „приветства“ интереса на Турция за членство в блока.

По онова време тогавашният посланик на САЩ в Турция Джеф Флейк заяви в интервю, че се надява Турция да не се присъедини към групата, но добави, че не смята, че това ще се отрази негативно на сближаването със Запада.