Лидерите на Турция и Унгария – Реджеп Тайип Ердоган и Виктор Орбан участваха в срещата на върха на НАТО през седмицата с готовност за договорки и презастраховане.

На пръв поглед те са стабилни членове на организацията.

Унгария отделя 2,1% от БВП за отбрана, което е над целта на алианса, и модернизира армията си. Турция разполага с втората по големина армия в НАТО след САЩ.

Но нито унгарският министър-председател, нито турският президент са удобни партньори за останалите 32 членки. Двойката популисти – единият защитаващ християнските ценности, а другият е все по-ислямистки настроен, имат по-широки общи интереси, пише в анализ Politico.

Те непрестанно се заиграват с Русия, поставят под въпрос подкрепата за Украйна и водят външна политика, която често влиза в противоречие с приоритетите на НАТО.

Двамата се стремят да гарантират, че НАТО е чисто отбранителен алианс - с други думи, че ще стои далеч от Украйна. Освен това, се подготвят за евентуална смяна на властта в САЩ и все повече демонстрират сближаване с Доналд Тръмп.

Веднага след като Орбан пристигна във Вашингтон от силно критикуваните си визити в Москва и Пекин, той предприе среща с Ердоган. По-късно отлетя за Флорида, за да отдаде дължимото на Тръмп.

Орбан използва срещата на върха на НАТО като поредната платформа за проповядване на самозваната си "мирна" мисия - усилие да се сложи край на войната в Украйна при условия, които изглеждат поставени от Владимир Путин.

"Беше обсъден въпросът за руско-украинската война", се казва в изявление на канцеларията на Орбан след срещата с Ердоган, като добавят, че унгарският премиер "е поискал подкрепа за мирната си мисия с оглед на факта, че Турция е единственият успешен посредник в конфликта досега".

Лостове за преговори

Унгария беше единствената страна от НАТО, която се отказа от новата мисия в подкрепа на Украйна чрез координиране на трансфера на западни оръжия и обучение на украински войници.

Няколко седмици преди срещата на върха, Орбан накара Марк Рюте – тогава все още премиер на Нидерландия, да подпише и потвърди уважението си към тази позиция, преди да одобри кандидатурата му за следващ генерален секретар на НАТО.

Турция също подложи Рюте на натиск, преди да одобри кандидатурата му. Сега, за съжаление на американските и европейските дипломати, Анкара има ново искане, според двама служители на НАТО: Турция да бъде домакин на срещата на върха на НАТО през 2026 г.

Турция създаде проблеми в последния момент и заради декларацията за срещата на върха на НАТО, която беше публикувана в сряда. Страната "отвори отново декларацията" по различни точки, заяви дипломат, който определи този ход като "рядък" предвид напредналия етап на преговорите по формулировката.

В крайна сметка в декларацията се споменава, че страните от НАТО "очакват с нетърпение да се срещнат отново на следващата ни среща на върха в Хага, Нидерландия, през юни 2025 г., последвана от среща в Турция". Форматът (среща за разлика от среща на върха) и времето (2026 г. или по-късно) са умишлено оставени неясни, за да могат страните да изработят подробностите на по-късен етап.

Анкара също така се опита да смекчи споменаването на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Въпросът е болезнен за Турция, чиято кандидатура за членство в ЕС съществува само на хартия.

В крайна сметка в изявлението на НАТО се казва, че "признава стойността на една по-силна и по-способна европейска отбрана, която допринася положително за трансатлантическата и глобалната сигурност, като допълва и е оперативно съвместима с НАТО".

Това не е музика за ушите на Ердоган - но той трябва да избира битките си, допълва Politico.

Сходства и различия

Западните дипломати в НАТО наблюдават тангото между Анкара и Будапеща от няколко години.

Най-голямото главоболие за повечето съюзници от НАТО възникна, когато двете страни бавно провалиха кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО - подадена през 2022 г. и одобрена едва след 600 дни.

Макар че двете предизвикват усложнения за по-широкия алианс, техните искания не винаги са в синхрон.

Унгарски официални лица се оплакаха в частен разговор, че са били изненадани, когато Турция пристъпи към разглеждане на кандидатурата на Швеция през януари, след като Анкара си осигури продажбата на изтребители F-16 от САЩ.

В отговор Унгария започна да придвижва Швеция и получи споразумение за закупуване на още 4 шведски изтребителя Saab JAS Gripen.

Въпреки че и Орбан, и Ердоган нарушиха редиците на останалата част от алианса и се срещнаха с Путин, позициите им по отношение на Украйна не са съвсем еднакви.

Орбан се опитва да подкопае ролята на НАТО в Украйна и папагалски повтаря тезите на Путин за войната, според които Украйна няма да устои на руските сили. Унгария също така няма намерение да последва останалата част от ЕС и да прекрати закупуването на руски природен газ.

Турция декларира подкрепата си за "териториалната цялост, суверенитета и независимостта" на Украйна и изпраща оръжия на Киев, като същевременно поддържа оживени търговски отношения с Русия – включително големи покупки на газ.

И двете страни се опасяват от въвличане на НАТО в конфликта. Ердоган предупреди на X, че алиансът "не трябва да се превръща в страна във войната, когато разработва стъпки за подкрепа на Украйна".

Въпреки политиките, които силно се разминават с тези на останалата част от НАТО, алиансът е външнополитически приоритет и за двете страни.

Всъщност Орбан дори прояви чувство на уважение, когато пристигна на срещата на върха и физически се поклони на генералния секретар Йенс Столтенберг и президента на САЩ Джо Байдън, излизайки на сцената за официалната снимка.

Турция има много по-широки интереси от тези на НАТО.

Нейната армия е в Сирия и редовно навлиза в Ирак. Опитва се да създаде тюркски блок с бивши съветски държави като Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Казахстан.

Освен това редовно изисква от НАТО да се съсредоточи върху борбата с тероризма – програма, която обслужва нейните национални интереси.

Дни преди Ердоган да се срещне с Байдън и Столтенберг във Вашингтон, той се появи в Казахстан на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, групировка за сигурност и отбрана, основана от Пекин и Москва, и поиска пълноправно членство.

На този фон, в интервю за Politico наскоро турският министър на отбраната Яшар Гюлер коментира: "Най-ефективната организация за сигурност в евроатлантическия регион е НАТО. Смятаме, че няма нужда от друга формация".