Близо две години Турция, заедно с Унгария, възпрепятстваше присъединяването на Швеция към НАТО. Освен това страната закупи мощни руски оръжейни системи, а нейният президент Реджеп Тайип Ердоган открито хули лидерите на съюзническите западни държави. Това прави отношенията между Турция и Запада меко казано обтегнати.

Но с решението за допускане на Швеция в НАТО в края на януари - ход, който изискваше единодушно одобрение от всички 31 членове на алианса, сякаш нещата се обърнаха. В рамките на няколко часа след решението на Анкара САЩ одобриха продажбата на изтребители F-16 на Турция за 23 млрд. долара, която беше отложена от 2021 г. насам. Виктория Нюланд от Държавния департамент дори разкри, че Турция незабавно ще започне да получава модернизационни комплекти за своите F-16 и че Вашингтон ще бъде "щастлив" да приветства страната обратно в програмата за най-модерния изтребител на НАТО F-35, веднага след като съюзниците решат въпроса с покупките на руски оръжейни системи от нейна страна.

"Нито една страна в западната орбита не е предприемала толкова много проблематични стъпки, само за да бъде посрещната обратно с отворени обятия", пише Дейвид Лепеска, колумнист по въпросите на Турция и Източното Средиземноморие, за изданието The National, цитиран от CNBC.

Изглежда, че Турция има уникална позиция, която ѝ позволява да разширява възможностите и да пресича границите на отношенията със съюзниците си от НАТО. И това поведение не пречи тя да бъде посрещната отново с отворени обятия след една-единствена промяна в позицията, въпреки призивите за по-строга отчетност от страна на някои американски законодатели.

"Моето одобрение на искането на Турция за закупуване на самолети F-16 зависеше от турското одобрение на членството на Швеция в НАТО. Но не се заблуждавайте: Това не беше решение, до което стигнах с лека ръка", посочва сенаторът от Демократическата партия Бен Кардин, председател на сенатската комисия по външни отношения.

Тръмп вади САЩ от НАТО, ако влезе в Белия дом?

Сенатор Крис Ван Холън на свой ред заявява, че приветства ратификацията от страна на Турция, но добавя: "Продължавам да имам сериозни опасения относно продължаващите атаки на президента Ердоган срещу нашите кюрдски съюзници, агресивните му действия в Източното Средиземноморие и ролята, която изигра в подкрепа на военните нападения на Азербайджан срещу Нагорни Карабах. Ясно е, че трябва да следим внимателно Турция през следващите седмици и месеци - действията говорят по-силно от думите."

Важен стратегически съюзник

Колкото повече една държава е необходима на своите съюзници и партньори на стратегическо или икономическо ниво, толкова по-вероятно е да ѝ се разминат определени действия, посочват геополитическите анализатори.

Турция разполага с втората по големина армия в НАТО след САЩ, нейната военновъздушна база “Инджирлик” е ключов пункт за излитане на западни самолети към Близкия изток, като например полетите над Сирия и Ирак по време на кампанията срещу “Ислямска държава”. Тя е дом и на около 50 американски ядрени бойни глави.

"Исторически погледнато, Турция е ключов член на НАТО предвид геостратегическата ѝ позиция, която се простира между Европа и Азия и контролира достъпа до Черно море", казва пред CNBC Хакан Акбас, старши съветник в Albright Stonebridge Group.

Турция одобри влизането на Швеция в НАТО, последната дума е на Унгария

Анкара контролира Босфора - ключов морски маршрут за световната търговия с храни и селскостопанска продукция, както и за военната логистика. Тя също така е "важен партньор в различни военни операции и мисии, рамо до рамо със САЩ", последно в Афганистан, казва Акбас.

Но стратегическата стойност на Турция за НАТО надхвърля военната ѝ роля.

"Тя служи като ключов играч в регионалната сигурност, граничейки с Русия, Сирия, Ирак и Иран, и като транзитна страна за енергийните тръбопроводи, които са от решаващо значение за световните пазари", добавя анализаторът. "Тази позиция дава на Анкара значителен лост за влияние в отношенията ѝ с другите членове на НАТО, което ѝ позволява по-голяма свобода на действие, отколкото биха имали по-малките или по-малко стратегически разположените членове."

Приятелските отношения на турското правителство с Русия притесняват много от членовете на НАТО, но същевременно му позволяват да прави неща като посредничеството в Черноморската зърнена сделка и размяната на затворници между Украйна и Русия.

Решението на Вашингтон бързо да придвижи напред продажбата на F-16 на Турция "може да се разглежда като жест на добра воля от страна на САЩ и като признание за решаващата роля на Турция в рамките на алианса", смята още Акбас:

НАТО измества фокуса към Близкия Изток: Ще загуби ли Украйна от това

"Това подчертава стабилния и същевременно адаптивен характер на отношенията между НАТО и Турция, в които стратегическите императиви често водят до евентуални компромиси и отстъпки от всички участващи страни."

Оставащи напрежения

Но Турция и нейните съюзници от НАТО, особено САЩ, все още са в конфликт в редица чувствителни области.

Закупуването от Анкара на руската система за противоракетна отбрана С-400 представлява риск за сигурността на отбранителните системи на НАТО, твърди Вашингтон - дотолкова, че покупката през 2019 г. доведе до изключване на Турция от програмата на НАТО за F-35, което щеше да ѝ позволи да участва в производството и придобиването на модерните стелт изтребители.

Междувременно Анкара открито осъжда подкрепата на САЩ за кюрдските милиции в Сирия, които тя разглежда като част от заплашваща я кюрдска терористична група. Нейните военни кампании срещу тези групировки в Сирия дори доведоха до спорадични непреки конфликти със силите на САЩ в региона.

Изборите в Словакия като червена лампа за НАТО и ЕС

Турският президент Ердоган също така изразява гласна подкрепа за палестинската групировка “Хамас”, която управлява ивицата Газа, и предоставя убежище на някои от нейните лидери, смятани за терористи от САЩ. Междувременно турските едностранни действия по морските спорове с други членове на НАТО - Гърция и Кипър, също често предизвикват критики от страна на алианса.

"Всеки от тези въпроси може бързо да ескалира в зависимост от вътрешнополитическите или икономическите събития в Турция, промените в регионалната среда за сигурност или промените в политиките на САЩ и НАТО", предупреждава Акбас. "Динамичният характер на геополитиката в регионите означава, че макар някои спорове да бъдат временно разрешени или деескалирани, те могат отново да се появят като сериозни предизвикателства за сплотеността и сътрудничеството на алианса."