Турция стопля отношенията с НАТО, но търканията остават
Турция разполага с втората по големина армия в алианса, а в базата “Инджирлик” има 50 ядрени бойни глави
Близо две години Турция, заедно с Унгария, възпрепятстваше присъединяването на Швеция към НАТО. Освен това страната закупи мощни руски оръжейни системи, а нейният президент Реджеп Тайип Ердоган открито хули лидерите на съюзническите западни държави. Това прави отношенията между Турция и Запада меко казано обтегнати.
Но с решението за допускане на Швеция в НАТО в края на януари - ход, който изискваше единодушно одобрение от всички 31 членове на алианса, сякаш нещата се обърнаха. В рамките на няколко часа след решението на Анкара САЩ одобриха продажбата на изтребители F-16 на Турция за 23 млрд. долара, която беше отложена от 2021 г. насам. Виктория Нюланд от Държавния департамент дори разкри, че Турция незабавно ще започне да получава модернизационни комплекти за своите F-16 и че Вашингтон ще бъде "щастлив" да приветства страната обратно в програмата за най-модерния изтребител на НАТО F-35, веднага след като съюзниците решат въпроса с покупките на руски оръжейни системи от нейна страна.
"Нито една страна в западната орбита не е предприемала толкова много проблематични стъпки, само за да бъде посрещната обратно с отворени обятия", пише Дейвид Лепеска, колумнист по въпросите на Турция и Източното Средиземноморие, за изданието The National, цитиран от CNBC.
Изглежда, че Турция има уникална позиция, която ѝ позволява да разширява възможностите и да пресича границите на отношенията със съюзниците си от НАТО. И това поведение не пречи тя да бъде посрещната отново с отворени обятия след една-единствена промяна в позицията, въпреки призивите за по-строга отчетност от страна на някои американски законодатели.
"Моето одобрение на искането на Турция за закупуване на самолети F-16 зависеше от турското одобрение на членството на Швеция в НАТО. Но не се заблуждавайте: Това не беше решение, до което стигнах с лека ръка", посочва сенаторът от Демократическата партия Бен Кардин, председател на сенатската комисия по външни отношения.
Сенатор Крис Ван Холън на свой ред заявява, че приветства ратификацията от страна на Турция, но добавя: "Продължавам да имам сериозни опасения относно продължаващите атаки на президента Ердоган срещу нашите кюрдски съюзници, агресивните му действия в Източното Средиземноморие и ролята, която изигра в подкрепа на военните нападения на Азербайджан срещу Нагорни Карабах. Ясно е, че трябва да следим внимателно Турция през следващите седмици и месеци - действията говорят по-силно от думите."
Важен стратегически съюзник
Колкото повече една държава е необходима на своите съюзници и партньори на стратегическо или икономическо ниво, толкова по-вероятно е да ѝ се разминат определени действия, посочват геополитическите анализатори.
Турция разполага с втората по големина армия в НАТО след САЩ, нейната военновъздушна база “Инджирлик” е ключов пункт за излитане на западни самолети към Близкия изток, като например полетите над Сирия и Ирак по време на кампанията срещу “Ислямска държава”. Тя е дом и на около 50 американски ядрени бойни глави.
"Исторически погледнато, Турция е ключов член на НАТО предвид геостратегическата ѝ позиция, която се простира между Европа и Азия и контролира достъпа до Черно море", казва пред CNBC Хакан Акбас, старши съветник в Albright Stonebridge Group.
Анкара контролира Босфора - ключов морски маршрут за световната търговия с храни и селскостопанска продукция, както и за военната логистика. Тя също така е "важен партньор в различни военни операции и мисии, рамо до рамо със САЩ", последно в Афганистан, казва Акбас.
Но стратегическата стойност на Турция за НАТО надхвърля военната ѝ роля.
"Тя служи като ключов играч в регионалната сигурност, граничейки с Русия, Сирия, Ирак и Иран, и като транзитна страна за енергийните тръбопроводи, които са от решаващо значение за световните пазари", добавя анализаторът. "Тази позиция дава на Анкара значителен лост за влияние в отношенията ѝ с другите членове на НАТО, което ѝ позволява по-голяма свобода на действие, отколкото биха имали по-малките или по-малко стратегически разположените членове."
Приятелските отношения на турското правителство с Русия притесняват много от членовете на НАТО, но същевременно му позволяват да прави неща като посредничеството в Черноморската зърнена сделка и размяната на затворници между Украйна и Русия.
Решението на Вашингтон бързо да придвижи напред продажбата на F-16 на Турция "може да се разглежда като жест на добра воля от страна на САЩ и като признание за решаващата роля на Турция в рамките на алианса", смята още Акбас:
"Това подчертава стабилния и същевременно адаптивен характер на отношенията между НАТО и Турция, в които стратегическите императиви често водят до евентуални компромиси и отстъпки от всички участващи страни."
Оставащи напрежения
Но Турция и нейните съюзници от НАТО, особено САЩ, все още са в конфликт в редица чувствителни области.
Закупуването от Анкара на руската система за противоракетна отбрана С-400 представлява риск за сигурността на отбранителните системи на НАТО, твърди Вашингтон - дотолкова, че покупката през 2019 г. доведе до изключване на Турция от програмата на НАТО за F-35, което щеше да ѝ позволи да участва в производството и придобиването на модерните стелт изтребители.
Междувременно Анкара открито осъжда подкрепата на САЩ за кюрдските милиции в Сирия, които тя разглежда като част от заплашваща я кюрдска терористична група. Нейните военни кампании срещу тези групировки в Сирия дори доведоха до спорадични непреки конфликти със силите на САЩ в региона.
Турският президент Ердоган също така изразява гласна подкрепа за палестинската групировка “Хамас”, която управлява ивицата Газа, и предоставя убежище на някои от нейните лидери, смятани за терористи от САЩ. Междувременно турските едностранни действия по морските спорове с други членове на НАТО - Гърция и Кипър, също често предизвикват критики от страна на алианса.
"Всеки от тези въпроси може бързо да ескалира в зависимост от вътрешнополитическите или икономическите събития в Турция, промените в регионалната среда за сигурност или промените в политиките на САЩ и НАТО", предупреждава Акбас. "Динамичният характер на геополитиката в регионите означава, че макар някои спорове да бъдат временно разрешени или деескалирани, те могат отново да се появят като сериозни предизвикателства за сплотеността и сътрудничеството на алианса."