Турция няма намерение да се откаже от внимателното балансиране между членство в НАТО, затопляне на връзките с Русия и ролята си на съюзник на Украйна, докато военният съюз подготвя демонстрация на единство във Вашингтон тази седмица. На този фон турският министър на отбраната Яшар Гюлер е възмутен от идеята, че страната му не е в унисон с останалите членове на алианса, към който Анкара се присъедини през 1952 г.

"Абсолютно отхвърляме твърдението, че Турция е ненадеждна. Няма такова нещо", категоричен е той пред POLITICO. "В среда, в която 32 съюзници са заедно, е немислимо да имаме еднакви възгледи по всеки въпрос, въпреки че някои страни се опитват да създадат такова схващане".

В подкрепа на позицията си той посочва ограниченията на Германия за износ на изтребители Eurofighter, които Анкара се стреми да придобие, наричайки я "истинският проблем, който създава недоверие в алианса".

Но не може да се отрече, че Турция не е стандартен член на НАТО. Заедно с Унгария тя е в най-близки отношения с Русия. Още повече, че повечето европейски членове на НАТО са и в ЕС, докато Турция не е. Анкара също така разполага с най-голямата армия в алианса след САЩ и има свои собствени интереси в областта на сигурността - военно разполагане в Сирия и чести нахлувания в Ирак, за да атакува кюрдските бойци там. И въпреки че нито една друга държава не се опитва да прави подобен висш дипломатически пилотаж, малко от тях имат толкова силно присъствие, колкото Турция, когато става въпрос за руско-украинската война. В знак на усилията си да намери среден път президентът Реджеп Тайип Ердоган се срещна миналата седмица с руския лидер Владимир Путин в Казахстан. Тази седмица той участва в срещата на върха на НАТО във Вашингтон, посветена на руската заплаха.

Турция поддържа връзки с Москва и се противопоставя на санкциите срещу Русия, които бяха одобрени от повечето партньори на страната в НАТО. Гюлер определя позицията на Анкара по отношение на войната в Украйна като "балансирана и активна в рамките на стратегическото партньорство с Украйна и позитивния диалог с Русия".

"Към днешна дата Турция е единствената държава, която успя да събере двете страни във войната в разговори на високо равнище", припомня пред POLITICO министърът на отбраната.

Отворени линии към Киев и Москва

Турция снабдява Киев с безпилотни самолети и военни кораби, но също така продължава да купува руски нефт и газ. Тя играе активна дипломатическа роля, като се възползва максимално от позицията си на черноморски съсед както на Русия, така и на Украйна, и посредничи за сключването на споразумение, което вече не е в сила, за да се позволи превозването на украинско зърно.

"Няма да позволим Черно море да се превърне в стратегическо бойно поле", казва Гюлер.

Аарон Щайн, президент на Института за външнополитически изследвания, непартиен американски мозъчен тръст, от своя страна, коментира, че Турция ще продължи да се държи настрана, защото Анкара "изглежда е стигнала до извода, че Украйна не може да спечели и затова е добре да има добри отношения с Москва".

По думите му "Турция иска да запази напрежението с Русия ниско, да държи НАТО извън региона и да гарантира, че всяка потенциална ескалация е контролирана."

Икономиката е голям фактор за това. Русия задоволява 49% от енергийните нужди на Турция, основно чрез продажбата на газ. Тя е и най-големият източник на внос за страната, който през 2023 г. възлиза на 45,6 млрд. долара. Междувременно броят на руските компании в Турция е скочил до 1363 от едва 177 през 2022 г. и за много от съюзниците на Анкара в НАТО това изглежда като опит за заобикаляне на западните санкции.

Но износът на Турция за Русия напоследък е подложен на по-голям натиск, като продажбите на машини са особено засегнати, тъй като санкциите започнаха да се усещат - включително идеите на САЩ за мерки срещу турските банки. Затова и министърът на отбраната на страната разкритикува оставащите американски санкции срещу Анкара, наложени от предишната администрация на Доналд Тръмп в отговор на закупуването на руска система за противовъздушна отбрана С-400. Гюлер е категоричен, че Турция се стреми да "създаде напълно независима отбранителна индустрия, основана на местно и национално производство, като по този начин укрепи икономиката на страната и допринесе за независимостта си". По думите на Гюлер включените технологии варират от безпилотни сухопътни, морски и въздушни превозни средства до хеликоптери и от оръжия и интелигентни боеприпаси до ракети, системи за противовъздушна отбрана и електронна война. Той отбеляза, че Турция ги изнася "за много страни".

Сред тях е и Украйна. Турският производител на безпилотни летателни апарати Baykar изгражда завод там и доставя своите дронове Bayraktar TB2 на Киев.

Независима външна политика

Анкара се стреми да запази своята автономност и по отношение на политиката за Близкия изток.

"Ние сме напълно решени да създадем 30-40 км дълбок коридор за сигурност по нашите иракски и сирийски граници и напълно да прочистим региона от терористи", акцентира пред изданието Гюлер, визирайки кюрдските бойци. Някои от тях са съюзници на САЩ в битката срещу терористичната групировка ИДИЛ, но са свързани и с ПКК - кюрдска групировка, класифицирана като терористична от Турция, САЩ и ЕС.

"Ще продължим операциите, докато не неутрализираме и последния терорист", предупреждава военният министър.

Въпреки търканията по отношение на Русия, санкциите и Близкия изток, Синан Юлген, ръководител на Центъра за икономически и външнополитически изследвания, турски мозъчен тръст, на свой ред, подчертава, че "основното споразумение за сигурност на Турция е членството в НАТО". Анкара желае да предотврати отстъпването на воденият от САЩ алианс пред евентуални военни инициативи, лидирани от ЕС - особено след като кандидатурата на Турция за присъединяване към блока отдавна е в застой. Едно от условията на страната да подкрепи бившия нидерландски премиер Марк Рюте за нов ръководител на алианса беше именно той да не фаворизира страните от ЕС.

"Фактът, че съюзниците от Европейския съюз търсят алтернативи извън чадъра за сигурност на НАТО, ще навреди на единството и солидарността на алианса", смята Гюлер. "Най-ефективната организация за сигурност в евроатлантическия регион е НАТО. Макар да разбираме усилията на Европа да повиши собствената си сигурност, смятаме, че няма нужда от друга подобна формация".