ЕK към Африка: Край на безвъзмездните помощи
Блокът иска да засили връзката между чуждестранната помощ и вътрешните приоритети като енергетика и миграция
&format=webp)
Европейската комисия иска да извлече по-голяма полза от чуждестранната помощ, която предоставя на бедните страни, съгласно спорен план, който се изготвя в Брюксел.
Според вътрешен документ, цитиран от POLITICO, изпълнителният орган на ЕС възнамерява да добави условия към средствата, превеждани на развиващите се страни, като например необходимостта от спиране на мигрантските потоци.
Основната идея е да се предоставят средства на региони като Субсахарска Африка или Близкия изток не само за борба с бедността, но и за изпълнение на вътрешни приоритети на страните от ЕС.
„Тези [партньорски] пакети ще засилят връзката между външните действия и вътрешните приоритети, като енергийната сигурност и доставките на критични суровини“, пишат председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и комисарят по бюджета Пиотр Серафин във вътрешен доклад, в който се очертава следващият многогодишен бюджет на блока.
Потенциалната промяна ще доведе до това, че програмата за развитие на ЕС ще последва примера на САЩ и Обединеното кралство, които използват чуждестранната помощ като лост за постигане на приоритетите на вътрешните избиратели.
Това би било голяма промяна в сравнение с настоящия модел на помощ на ЕС, който до голяма степен не е обвързан с условия.
Преди обаче да бъдат добавени допълнителни условия към плащанията, ЕС трябва да убеди ключови законодатели, НПО и държави членки, които трябва да одобрят единодушно новите правила, че това е по-добра система.
Това вероятно няма да е е лесно. Критиците твърдят, че тази система може да попречи на усилията на ЕС за намаляване на бедността в света.
„Това е стратегия, която може да подкопае качеството на помощта за развитие на ЕС„ казва Мария Хосе Ромеро от Eurodad, неправителствена организация, занимаваща се с управлението на дълга в бедните страни.
“Няма нито една държава-членка, която да подкрепя този подход“, коментира анонимен дипломат от ЕС пред POLITICO.
Очаква се министрите на развитието на ЕС да обсъдят бъдещето на външната помощ по време на среща на 26 май.
Това е част от преговорите за следващия многогодишен бюджет – известен в Брюксел като финансова рамка – преди предложението на Комисията на 16 юли.
Пари за реформи
Съгласно разглеждания план Комисията ще създаде икономически партньорства с всяка страна бенефициент, като обвърже помощта с по-широки търговски и икономически отношения.
Критиците обаче твърдят, че този подход мирише на патернализъм и няма да допринесе за подобряване на репутацията на Европа в по-бедните страни, която вече е опетнена от наследството на колониализма.
„В следващия бюджет е заложен авторитетът на ЕС като надежден партньор“, добавя Ромеро от Eurodad.
„Това е начин да се угоди на избирателите у дома, вместо да се направи нещо, което да даде резултати там, където помощта за развитие е необходима“, отбелязва датският евродепутат Расмус Нордквист пред POLITICO.
Политиците обаче отхвърлят обвиненията, че стратегията наподобява изнудвателските практики, често свързвани с китайския и американския подход към чуждестранната помощ.
Темата е особено чувствителна след като президентът на САЩ Доналд Тръмп използва чуждестранната помощ като лост за придобиване на стратегически активи в чужбина. Забележителен пример е достъпът на Щатите до огромните минерални ресурси на Украйна в замяна на военната си подкрепа.
Китай, от друга страна, е обвиняван, че използва чуждестранната помощ, за да насърчава съгласие с програмата си в международни организации като ООН. Това обаче не е нещо, което Европа се стреми да направи.
Обединяване на фондовете
Новият модел ще доведе до значителни административни промени. Стратегията ще има за цел например да обедини няколко различни програми – от миграция, чуждестранни инвестиции до предотвратяване на конфликти – в единен Глобален фонд за Европа, подразделен по географски категории.
Страните, граничещи с ЕС, които са в процес на присъединяване – като Украйна и Молдова – ще се сблъскат с отделни и потенциално по-строги условия в сравнение с други развиващи се страни.
„Не може да се прилагат едни и същи условия за страните кандидатки и тези от Северна Африка„ посочва анонимният дипломат.