Планът Руанда: Външното решение на ЕС за справяне с бежанците

Преди три години, когато Великобритания обяви плановете си да изпраща мигранти в Руанда, Европейският съюз определи мярката като нечовешка и в разрез с международното право.

Но с надигането на ксенофобски настроения и възхода на все повече десни правителства в Европа, блокът започва да проявява все по-голямо разбиране към подобни решения за ограничаване на имиграцията.

„Смятам, че има широка подкрепа“, казва министърът по миграцията на Дания Кааре Дюбвад, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС.

Изпращането на търсещи убежище извън границите на блока „вече набира огромна подкрепа“, добавя той пред Financial Times.

Дания, Италия и Германия са сред държавите, които настояват за създаване на центрове в страни извън ЕС, където да бъдат настанявани хора, очакващи решение по молбите си за убежище.

Дюбвад, социалдемократ, който ръководеше неуспешния датски план за Руанда, си припомня обществената съпротива срещу тази идея. Правителството се отказа от схемата след сериозен вътрешнополитически натиск през януари 2023 г., а по-късно същата година британският Върховен съд отмени плана на Обединеното кралство.

За разлика от тогава, сега, казва Дюбвад, „когато се срещам с колеги от големи държави членки като Германия, Франция, Полша, Италия“, се наблюдава „много силна подкрепа за продължаване напред“.

Промяна на парадигмата: Обратният завой на Швеция по отношение на мигрантите

Германският вътрешен министър Александър Добринд, баварски консерватор, заяви миналия месец, че „моделите, включващи трети страни, се ползват с мнозинствена подкрепа. Огромното мнозинство от държавите членки ясно показаха, че това е пътят, по който ЕС трябва да поеме“.

Промяната е особено забележима в Германия, която преди десетилетие отвори вратите си за бежанци от Сирия и други конфликтни зони, а тогавашната канцлерка Ангела Меркел уверяваше гражданите: „Ще се справим“ („Wir schaffen das“).

Но антиимигрантските настроения, разпалвани от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и няколко смъртоносни атаки, извършени от мигранти, принудиха Берлин да предприеме по-строги мерки.

Други страни, които преди това подкрепяха мигрантите, като Люксембург, също промениха курса с идването на десни правителства.

Поразителната промяна в позицията на ЕС относно така наречената „екстернализация“ на миграцията се случва на фона на силно нарастване на обществената подкрепа за крайната десница, която превърна имиграцията в свой централен лозунг.

Но опитите за изнасяне на процедурите по убежище извън ЕС претърпяват и правни неуспехи, като защитници на човешките права предупреждават, че те подкопават самите основи, върху които е изграден ЕС.

„Има по-широка тенденция в миграционната и убежищната политика на ЕС – човешките права започват да отстъпват на политическите интереси“, казва Оливия Сундберг Диес, експерт по миграция в Amnesty International, пред FT.

ЕK към Африка: Край на безвъзмездните помощи

Британската схема - според която Обединеното кралство щеше да изпраща бежанци в Руанда, за да бъдат обработвани молбите им там - бе отменена от Върховния съд на Великобритания поради опасения, че изпратените лица могат да бъдат изложени на риск.

Тогавашният премиер Риши Сунак се опита да спаси плана, като обяви Руанда за „сигурна страна“, но настоящото правителство окончателно се отказа от него.

Подобна аргументация използва и Италия – да обозначи определени страни като „сигурни“ – но тя бе оспорена миналата седмица от Съда на ЕС. Премиерът Джорджа Мелони реагира яростно, обвинявайки Европейския съд в превишаване на правомощията.

Миналата година Мелони сключи сделка с Албания за изграждане на затворени центрове, в които да бъдат прехвърляни мигранти, докато текат процедурите по техните молби за убежище в Италия – които в повечето случаи най-вероятно ще бъдат отхвърлени.

След като италиански съдилища оспориха схемата, Рим пренасочи предназначението на съоръженията – те вече се използват за настаняване на мигранти в очакване на депортиране. Няколко десетки души вече са били преместени там, макар че повечето впоследствие са върнати обратно в Италия – което допълнително увеличава разходите.

Въпреки това Европейската комисия подкрепя идеята хора, очакващи депортиране, да бъдат изпращани в така наречени „центрове за връщане“ извън ЕС – например пренасочените албански съоръжения.

Защо Словения блокира сделките, а ЕС не иска? Залозите в търговията на оръжие с Израел

Брюксел дори подготви законодателни предложения, които биха направили възможна първоначалната идея на Италия, като предложи списък на ЕС със „сигурни страни“ и позволи на държавите членки да изпращат там търсещи убежище, дори ако те нямат връзка с тези места.

Германия води преговори с Руанда за възможно прилагане на британската схема, според Financial Times. Засега не е ясно колко напреднали са преговорите, предвид предишни правни възражения.

Руанда също така обяви тази седмица, че се е съгласила да приеме 250 мигранти, депортирани от САЩ, според правителството в Кигали.

Нидерландия от своя страна води преговори с Уганда – страна, в която хомосексуалността се наказва със смърт – за създаване на „транзитен хъб“, съобщи нидерландското министерство на убежището и миграцията.

Според Кааре Дюбвад, най-подходящи биха били центрове в „северноафрикански държави“ или други „стабилни страни със стабилни правителства“.

ЕС вече има договорености за ограничаване на миграцията и предоставя финансиране на страни като Тунис и Либия, където властите многократно са били обвинявани в нарушения на човешките права.

„Вие улеснявате нарушаването на човешките права, не само спрямо мигрантите, но и спрямо гражданите на тези държави“, коментира евродепутатката от Зелените Тинеке Стрик, визирайки репресиите срещу неправителствени организации и опозиционери в Тунис.