МВФ: Средносрочните перспективи за растеж в Европа намаляват
Европа се намира в преломен момент.
След миналогодишния енергиен шок, причинен от нахлуването на Русия в Украйна, континентът е изправен пред трудната задача да възстанови ценовата стабилност и да осигури силен растеж в средносрочен план.
Това се казва в най-новата прогноза на Международния валутен фонд за перспективите пред европейската икономика.
Целия доклад може да видите тук
Икономическата активност в региона започва да се охлажда, а инфлацията да намалява, се казва още в доклада.
Устойчивото нарастване на заплатите обаче може да забави постигането на ценова стабилност до 2025 г.
Ако не се справим с инфлацията сега, рискуваме да нанесем допълнителни щети на растежа в свят, изложен на опасности заради фрагментацията и климатичните промени. Тези глобални насрещни ветрове се прибавят към дългогодишните проблеми на Европа, обясняват анализаторите от МВФ.
За да се повиши потенциалът на Европа за силен и растеж, страните трябва да премахнат пречките пред икономическата динамика и да модернизират инфраструктурата. Това ще засили благоприятните условия за бизнес и инвестиции.
Сътрудничеството на европейско равнище и с международни партньори ще позиционира Европа като лидер в прехода към климата и ще подкрепи икономическата стабилност на целия континент.
Ярък контраст със САЩ и Китай
През първата половина на годината спадът в растежа съответства на прогнозите за повечето европейски държави.
Общото отслабване на растежа за Европа контрастира с развитието в САЩ, където изненадващо силното частно потребление поддържа доста силен растеж.
В Китай обаче икономиката се забавя поради неблагоприятните фактори, свързани със сектора на недвижимите имоти в страната, допълват от МВФ.
Зависимите от производството развити европейски икономики (например Германия) отбелязват низходящи ефекти, докато страните, които зависят от услугите и туризма, се представят по-добре (например Португалия и Испания), до голяма степен поради продължаващото нормализиране на туристическата активност през лятото.
Растежът в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е благоприятстван от преориентирането на външното търсене и по-слабия внос (от свиването на търсенето на енергия).
Що се отнася до компонентите на основните разходи, подобренията се дължат на рязко намаляващия внос на енергия. Частното потребление е слабо в цяла Европа, а инвестициите намаляват предвид загубата на реални доходи и нарастващите разходи за финансиране.
Индикациите сочат забавяне на растежа през третото тримесечие.
Частното потребление продължава да се свива, потребителското доверие намалява, а бизнес очакванията се понижават във всички основни сектори.
Високите лихвени проценти остават за дълго
Финансовите условия остават затегнати, което се дължи на действията на централната банка и по-строгите стандарти за кредитиране.
Удобните капиталови буфери са подпомогнали европейските банки да се справят със системните последици от по-ранните сътресения в банковия сектор на САЩ и продажбата на Credit Suisse.
Но един продължителен период на високи лихвени проценти може да породи съществени рискове за банковите баланси, отбелязва МВФ.
Въпреки че печалбите циклично се увеличават в резултат на по-високите лихвени маржове, банките са изложени и на нарастващ кредитен риск, наред с натрупването на рискове в сектора на жилищните и търговските имоти, като се имат предвид спадащите оценки на фона на промените в търсенето (например заради преминаването към хибридна работа и електронна търговия).
Пазарът на труда се забавя
Политиката на затягане забавя пазара на труда, който остава свит.
Съотношението свободни работни места/незаетост все още е на високи равнища, но е намаляло спрямо скорошните върхове.
Заетостта е с 1-2 процентни пункта над предкризисното си равнище. Растежът на номиналните заплати се ускорява и надхвърля инфлацията в европейските икономики, което повишава разходите за труд на единица продукция.
Заедно с траекторията на цените на енергията и храните поведението на пазарите на труда ще бъде сред основните фактори за инфлацията.
От миналата година насам нарастващият растеж на номиналните заплати в страните от ЦИЕ играе все по-важна роля за повишаване на инфлацията, отбелязва МВФ.
Нарастването на заплатите се очаква да остане високо - в ЦИЕ и развитите европейски страни.
Несигурността относно динамиката на инфлацията остава голяма. Натискът върху заплатите може да се увеличи. Пазарите на труда може да се окажат по-затегнати от предвиденото, търсенето от страна на работниците на по-високо възнаграждение за възстановяване на загубената покупателна способност може да предизвика обратна връзка между заплатите и цените, а положителните шокове при формирането на заплатите може да се запазят, прогнозират още анализаторите.
Въпреки това има някои допълнителни възможности за буфериране на този риск. Степента на ценовите корекции спрямо по-високите заплати ще зависи и от темпа на нарастване на производителността (който компенсира ефекта на по-високите номинални заплати върху разходите).
Критичните фактори за растеж
Средносрочните перспективи за растеж в Европа намаляват, е заключението на експертите от МВФ.
Енергийната криза и войната засилиха белезите върху равнището на производството, причинени от пандемията в момент, когато държавите трябва да се справят и със структурните промени от геополитическата фрагментация, изменението на климата и технологичните промени.
Съчетаването на няколко фактора може да повлияе на растежа в средносрочен план по критичен начин:
Предпочитанието да се работи по-малко - подпомогнато от техническия напредък, може да ограничи предлагането на работна ръка, да изостри инфлацията и да намали потенциалния растеж.
Демографски натиск, причинен от увеличаването на продължителността на живота на фона на намаляващата раждаемост ще намали още повече потенциалното предлагане на труд, като същевременно ще увеличи фискалните разходи.
Капиталовите запаси все още са значително под нивата в развитите пазари.
По-капиталоемкото производство би повишило производителността и доходите, но глобалната несигурност и по-високите условия за финансиране могат да възпрепятстват възстановяването на инвестициите в страните от ЦИЕ.
Неблагоприятните последици от изменението на климата вече започнаха да се проявяват.
Всички страни изпитват нарастване на температурите и по-интензивни периоди на екстремни горещини. Засушаванията се засилват и заедно с по-високите температури, това увеличава рисковете от пожари. Прогнозите са, че тенденцията за увеличаване на наводненията от преливащи реки ще продължи и ще засегне Западна и Централна Европа.
Икономически перспективи
Икономическите перспективи за региона предполагат рестриктивен набор от макроикономически политики до края на 2024 г.
Парична политика ще остане строга в повечето държави предвид инфлационните рискове. Леката фискална консолидация се очаква да продължи и през 2024 г.
Войната в Украйна продължава, но не се предполага ескалация. Цените на суровините ще се понижат от пиковите си стойности през миналата година, но ще останат над предепидемичните нива, докато оставащите затруднения в предлагането постепенно ще отслабват.
Глобалният растеж като цяло остава непроменен, като по-силен от очакваното е растежът в САЩ, компенсиран от по-бавния растеж в Китай, където кризата с недвижимите имоти се разширява.
За по-голямата част от Европа се очаква меко приземяване
Последователният растеж през втората половина на годината ще бъде по-бавен от прогнозираното в Актуализираната версия на световните икономически перспективи от юли 2023 г.
Основният източник за възстановяването през 2024 г. спрямо 2023 г. е засилването на търсенето от страна на домакинствата, свързано с подобряването на реалните доходи от по-високия растеж на номиналните заплати.
В същото време възстановяването на вътрешното търсене все още е потиснато от затягането на паричната политика върху инвестициите, оттеглянето на фискалната подкрепа и по-слабото търсене от страна на търговските партньори, допълват от МВФ.