Европейската централна банка прекрати серията от повишения на лихвените проценти въпреки новите рискове от страна на петролните пазари в условията на войната между Израел и Хамас.

Основният лихвен процент ще остане на рекордно високото ниво от 4%, където стигна чрез 10 последователни повишения, започнали през юли 2022 г. и довели до връщане на лихвите на положителна територия за първи път от 2011 г. насам, отбелязва CNBC.

Оценката на пазарите беше за над 98% вероятност за задържане, след като на предишното си заседание ЕЦБ даде ясен знак, че лихвите са достигнали своя връх.

Решението за запазване на лихвените проценти на настоящото им ниво вероятно ще засили очакванията, че най-големите централни банки в света, включително Федералният резерв на САЩ, по същество са приключили със затягането на политиката, с което се слага край на безпрецедентната поредица от синхронизирани повишения на лихвените проценти.

Това измества фокуса на пазара върху това колко дълго лихвите трябва да останат на сегашните си високи нива - сложна задача, тъй като инвеститорите вече залагат на следващия ход на ЕЦБ, допълва Reuters.

Нагоре или надолу? Тройна дилема тормози европейските централни банки Във всички региони лихвените проценти са много близо до пика, което допълнително затруднява институциите

"Очаква се инфлацията да остане висока твърде дълго, а вътрешният ценови натиск остава силен. Същевременно през септември инфлацията спадна значително, а повечето измерители на базисната инфлация продължиха да отслабват", се казва в изявлението на УС на ЕЦБ.

Стъпката през септември беше определена като миролюбиво повишение, тъй като ЕЦБ заяви, че лихвите са достигнали равнища, които биха допринесли за борбата с инфлацията, ако "се запазят за достатъчно дълъг период от време".

Днес финансовата институция повтори това послание и заяви, че вземането на решения продължава да зависи от данните.

"Трябва да бъдем стабилни. Това е решението от днес", заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

"Понякога бездействието е действие. Решението за задържане е значимо", каза тя и добави, че то е било взето с единодушие.

В речта си в Атина, където политиците от ЕЦБ проведоха заседанието си за първи път от 15 години насам, Лагард заяви, че е ясно, че въведените досега повишения на лихвените проценти оказват голямо влияние върху икономиката, най-вече като потискат банковото кредитиране.

Десет, не повече? Пет въпроса към ЕЦБ за лихвените проценти Най-голямото предизвикателство ще бъде да се запази баланс - политиката да не изглежда агресивна, но да се остави вратичка за нови повишения на лихвите

Представители на ЕЦБ подчертаха в интервюта, че лихвите са по-високи за по-дълго време, като същевременно настояха, че инфлационен шок би могъл да ги подтикне да ги повишат отново, тъй като се стремят да намалят пазарните очаквания за предстоящо намаляване.

Централната банка има нужда паричната политика да остане достатъчно затегната, за да изпълни настоящите си прогнози за инфлация от 5,6% тази година, 3,2% следващата и 2,1% в "средносрочен план".

ЕЦБ обаче трябва да се съобрази и с трайно слабата бизнес активност и хладните прогнози за растеж от 0,7% през 2023 г. и 1% през 2024 г., тъй като най-силната икономика в ЕС – тази на Германия е в застой, посочва CNBC.

Банката оценява и волатилността на пазара на облигации, където доходността рязко се повиши, отразявайки огромни разпродажби.

По-високи за по-дълго време: Инфлацията държи лихвените проценти на таванаВъзможни са още повишения на лихвите, ако се появят нови шокове

Повишаването на енергийните разходи, стимулирано от новия конфликт в Близкия изток, може да окаже натиск върху инфлацията точно в момента, в който растежът се забавя. Това би довело до вреден период на стагфлация, при който инфлацията е висока, а растежът е в застой.

Промишлеността е в рецесия, индикаторите за настроенията сочат на юг, потреблението е приглушено и дори пазарът на труда започна да омеква, като всичко това предполага свиване през втората половина на 2023 г.

Перспективите пред икономиката изглеждат все по-несигурни, което застрашава така нареченото "меко приземяване", отбелязва Reuters.

"Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт, предизвикан от терористичните атаки в Израел, са ключови източници на геополитически рискове. Това може да доведе до спад на нагласите сред бизнеса и домакинствата, което да забави растежа допълнително, предупреди в изказването си Кристин Лагард, цитирана от БТА.

Маркъс Брукс, главен инвестиционен директор в Quilter Investors, също е на мнение, че рисковете за инфлацията остават в ръста на заплатите и в повишаването на цените на енергията в резултат на несигурността в Близкия изток.

Срив на енергийния пазар и стагфлация – рисковете за ЕС от война в Израел Сътресенията в Близкия изток изместват баланса при паричната политика на ЕЦБ в посока, при която не трябва да продължават мерките за нейното затягане

"Подобно на други централни банки, пазарът трябва да очаква по-високи лихвени проценти за по-дълго време, като вратата ще бъде оставена отворена, ако отново видим скок на инфлацията", смята Брукс, цитиран от CNBC.

"Въпреки това, като се има предвид стагниращата икономика и фактът, че другите централни банки са преминали към режим на изчакване, ще трябва да се случи нещо неочаквано, за да бъдат повишени лихвите отново. Натискът бързо ще се измести към намаляване предвид липсата на икономически растеж.", допълва финансистът.