Високата инфлация продължава да измъчва европейските домакинства и предприятия, а централните банки в региона все още не са обявили победа в борбата за нейното намаляване.

Но септември отбелязва промяна в тона на съобщенията им, пише в свой анализ CNBC, тъй като някои централни банки сложиха край на повишаването на лихвените проценти след близо две години, докато други изглежда са на ръба на пика на лихвите. Това развитие насочва вниманието на пазара към темата колко дълго ще се задържат лихвените проценти на сегашните равнища на фона на напрежението върху икономическия растеж.

Решенията от този месец показват, че "всички централни банки се изправят пред една и съща тройна дилема: как да балансират между забавящите се икономики, все още твърде високата инфлация и забавеното въздействие на безпрецедентните повишения на лихвените проценти", обяснява пред CNBC Карстен Бржески, глобален ръководител на отдела за макротехнологии в холандската банка ING: "Другата обща тема, разбира се, е, че във всички региони лихвените проценти са много близо до пика, което усложнява гореописаната дилема."

Неотдавнашният скок на цените на петрола представлява допълнително главоболие, смята той, тъй като може да подхрани инфлацията, същевременно забавяйки икономическия растеж, и да направи бъдещите решения за лихвените проценти още по-трудни за вземане.

Bank of Japan запази политиката си на свръхниски лихви Лихвеният процент по краткосрочните кредити остава отрицателен, на ниво минус 0,1%, а по дългосрочните кредити лихвата остава нулева
Пауза в Обединеното кралство

Английската централна банка избра да направи пауза в движението на лихвените проценти след 14 поредни повишения, като запази основния си лихвен процент на 5,25%.

Решението е взето на косъм, като петима членове на Комитета по паричната политика са гласували за запазване на лихвения процент, а четирима - за още едно повишение с 25 базисни пункта. Възможно е решението да е било повлияно от по-ниската от очакваното инфлация през август, която доведе общата годишна инфлация до 6,7% - доста над целта на банката от 2%, но под прогнозата от 7%.

Централната банка отбелязва също така признаци на разхлабване на пазара на труда, стабилност в растежа на заплатите и по-слаб икономически растеж за втората половина на годината. Икономиката на Обединеното кралство се е свила с 0,5% през юли, тъй като броят на просрочените ипотечни плащания скача до седемгодишен връх.

Макар че управителят на банката Андрю Бейли заявява, че комитетът ще "следи отблизо, за да види дали са необходими допълнителни увеличения", много икономисти очакват това да остане максималната ставка на лихвените проценти.

Пол Дейлс, главен икономист за Великобритания в Capital Economics, обяснява, че подобно на Федералния резерв на САЩ - който също запази лихвите стабилни през септември - Английската централна банка "иска пазарите да повярват в разказа за дълъг период на високи лихвени проценти”.

Руската банка повиши още основния си лихвен процент, рублата остава слабаПреди месец, след публичния призив на Кремъл за по-строга парична политика, банката повиши лихвите до 12%
"Банката не иска пазарите да решат, че върхът на лихвите скоро ще бъде последван от намаляване, което би разхлабило финансовите условия и би подкопало опитите ѝ да потисне инфлацията", казва Дейлс.

Докато Capital Economics прогнозира, че намаляването на лихвите ще се осъществи в края на 2024 г. и ще бъде "по-дълбоко и по-бързо от широко очакваното", икономистите на HSBC не виждат понижения в 15-месечен хоризонт. Междувременно Саймън Френч, главен икономист в Panmure Gordon, смята, че е твърде рано да се правят надеждни изводи за времето на първото понижение на лихвените проценти, предвид липсата на "параметри за облекчаване".

Регионална картина

Швейцарската национална банка предприе пауза в покачването на лихвите за първи път от март 2022 г. насам, като в изявлението си посочва, че "значителното затягане на паричната политика през последните тримесечия противодейства на оставащия инфлационен натиск".

Инфлацията в Швейцария достига 1,6% през август, което е в рамките на националния целеви диапазон от 0-2%. Въпреки това управителят на централния трезор Томас Джордан посочва пред CNBC, че "войната срещу инфлацията все още не е приключила", като добавя, че швейцарската централна банка ще продължи да наблюдава инфлационния натиск. Това може да включва допълнително затягане на мерките през декември, подчертава Джордан.

Анализаторите определят последното решение на централната банка на страната като "ястребска пауза" предвид тази продължаваща предпазливост и липсата на индикации за съкращения на хоризонта въпреки икономическата стагнация през второто тримесечие. Прогнозите са, че швейцарската икономика ще отбележи среден растеж от 1% за годината.

ЕЦБ обяви десето поредно увеличение на лихвените процентиВ безпрецедентната поредица от увеличения лихвените проценти скочиха от -0,5% през юни 2022 г. до рекордните 4%
Швейцарската национална банка предвижда, че годишната инфлация в Швейцария ще бъде средно 2,2% през 2023 г. и 2024 г., а след това 1,9% през 2025 г., при условие че лихвеният процент остане на сегашното равнище от 1,75%.

Обратно, Европейската централна банка беше определена от някои като "миролюбиво повишаваща" на 14 септември, когато вдигна лихвените проценти с 25 базисни пункта, като същевременно предположи, че те може би са достигнали своя връх.

"Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнища, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат съществено за навременното връщане на инфлацията към целевото равнище", заявяват от ЕЦБ, добавяйки, че лихвените проценти ще бъдат "определени на достатъчно рестриктивни равнища за толкова дълго, колкото е необходимо".

ЕЦБ очаква едва 0,7% растеж в еврозоната през тази година и 1% през следващата година в сравнение с почти 2% растеж, прогнозиран за САЩ през 2023 г. Пазарните оценки обаче сочат по-негативни икономически перспективи и очакване, че централната банка може да бъде принудена да намали лихвите до средата на следващата година.

Досега през този месец еврото е поевтиняло с 1,7% спрямо щатския долар, отбелязвайки най-лошото си представяне от февруари насам. Спадът идва въпреки че повишаването на лихвените проценти по принцип повишава стойността на дадена валута.

Инфлацията в Скандинавия

В Северна Европа Норвегия и Швеция избраха повишение на лихвените проценти в четвъртък и предположиха, че може да предстои по-нататъшно затягане.

Високите лихвени проценти ограничават директното кредитиране в ЕСТова предизвиква напрежение при финансирането и изостря икономическите проблеми на бизнеса в блока
Но и в тези решения анализаторите намират намеци, че това са върховите лихвени проценти, като Ида Волден Баче, управител на норвежката Norges Bank, заявява, че "вероятно ще има едно допълнително повишение на основния лихвен процент, най-вероятно през декември", добавяйки: "Вероятно ще има нужда от поддържане на строга позиция за известно време напред".

През август общата инфлация в Норвегия е 4,8%, а базисната - 6,3%. Прогнозата на Norges Bank сочи лихвен процент от 4,5% до 2024 г., което е увеличение спрямо сегашните 4,25%.

Както и други централни банки, тя акцентира върху несигурността в прогнозите си, като отбелязва, че инфлационният натиск и слабата крона могат да я подтикнат към по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. Междувременно "по-изразено забавяне" на икономиката или бърз спад на инфлацията биха могли да доведат до понижаване на ставката.

Шведската Riksbank от своя страна заявява, че инфлацията все още е твърде висока и че паричната политика трябва да бъде допълнително затегната, и повиши основната си лихва до 4%.

През последните няколко месеца шведската крона достига рекордно ниски стойности спрямо еврото. Затова и шведската централна банка смята да хеджира част от валутните си резерви, за да се справи със ситуацията.

Швеция преживява и сериозен спад на жилищния пазар, а Riksbank прогнозира, че националната икономика ще се свие с 0,8% през тази година и с 0,1% през следващата. Това мотивира Capital Economics да прогнозира намаляване на лихвените проценти преди средата на следващата година, "по-рано и по-бързо", отколкото посочва към момента шведската централна банка.

Въпреки това Бржески от ING е категоричен, че двойните сили на инфлационния натиск и по-слабия растеж биха могли да генерират различен резултат, като се има предвид трудността на предстоящите решения за всички централни банки.

"Централните банки, които са най-загрижени за своята надеждност и за дългосрочното въздействие върху инфлационните очаквания, в крайна сметка може да продължат да повишават лихвените проценти", предупреждава той.