Икономиката навлиза в нов суперцикъл с водещи фактори AI и декарбонизацията
Световната икономика навлиза в нов "суперцикъл", в който водещи фактори ще бъдат изкуственият интелект и декарбонизацията.
Това казва пред CNBC Питър Опенхаймер, ръководител на отдела за макроизследвания на Goldman Sachs в Европа.
"Ясно е, че навлизаме в различен суперцикъл", коментира финансистът.
Суперциклите обикновено се определят като продължителни периоди на икономическа експанзия, често съпроводени с нарастващ БВП, силно търсене на стоки, водещо до по-високи цени и високи нива на заетост.
Последният значителен суперцикъл, който световната икономика преживя, започна в началото на 80-те години на миналия век, обяснява Опенхаймер.
Той се характеризираше с достигане на върхови стойности на лихвените проценти и инфлацията, преди да започне десетилетен период на спад на капиталовите разходи, инфлацията и лихвите, както и на икономически политики като дерегулация и приватизация.
Междувременно геополитическите рискове отслабнаха, а глобализацията се засили, отбелязва Опенхаймер.
Но не всички тези фактори сега ще продължат да действат, добавя той.
"През следващото десетилетие вероятно няма да видим толкова агресивна тенденция за намаляване на лихвените проценти, наблюдаваме известно отдръпване от глобализацията и, разбира се, засилване на геополитическото напрежение."
Войната между Русия и Украйна, напрежението между САЩ и Китай, свързано най-вече с търговията, и конфликтът между Израел и Хамас, който предизвиква безпокойство по отношение на Близкия изток, са само някои от геополитическите теми, които вълнуват пазарите през последните месеци.
Макар че настоящите икономически развития теоретично би трябвало да доведат до забавяне на темпа на финансовата възвръщаемост, съществуват и сили, които биха могли да окажат положително въздействие - а именно изкуственият интелект и декарбонизацията, смята Опенхаймер.
По думите му, изкуственият интелект все още е в ранните си етапи, но тъй като се използва все повече като основа за нови продукти и услуги, това може да доведе до "положителен ефект" за акциите.
Горещата тема за AI и производителността, която често върви ръка за ръка с дебатите и опасенията около замяната или промяната на човешките работни места, вероятно ще окаже влияние върху икономиката.
"Все още не сме видели, но мисля, че сме сравнително позитивно настроени, че ще видим, подобряване на производителността на фона на приложенията на AI, което може да бъде положително за растежа и маржовете", казва Опенхаймер.
Въпреки че изкуственият интелект и декарбонизацията са сравнително нови концепции, съществуват исторически паралели, допълва той.
Един от историческите периоди, който се откроява, е началото на 70-те и 80-те години на миналия век, които "не са толкова различни" от настоящите събития.
Според финансиста, повишената инфлация и лихвените проценти може би са били по-структурни проблеми в сравнение със сега, но факторите, включително нарастващото геополитическо напрежение, повишаващите се данъци и засиленото регулиране, изглеждат сходни.
В други отношения настоящите промени могат да се разглеждат като отражение на промени, които са още по-назад в историята, обяснява Опенхаймер.
"Поради този огромен двоен шок, който вероятно ще видим – от технологични иновации с много бързи темпове до преструктуриране на икономиките за преминаване към декарбонизация, мисля, че това е период, който наистина е по-близък до това, което видяхме в края на 19-ти век."
Модернизацията и индустриализацията, подхранвани от инфраструктурата и технологичното развитие, заедно със значителното повишаване на производителността, бележат този исторически период.
От съществено значение е, че тези исторически паралели могат да дадат поуки за бъдещето.
"Поглеждайки назад във времето, циклите и структурните прекъсвания се повтарят, но никога по абсолютно същия начин. И мисля, че трябва да се поучим от историята какви са изводите, които можем да направим, за да се позиционираме най-добре за средата, в която се движим", посочва Опенхаймер.