Париж е град, който открай време символизира романтиката и културата. Днес обаче столицата на Франция е изправена пред различна реалност – свръхтуризмът променя облика на града и застрашава живота на местните в най-емблематичните му квартали.

В Монмартър, един от най-посещаваните райони на френската столица, жителите вече надигат глас срещу „диснификацията“ на квартала. Между старите фасади често могат да се забележат черни транспаранти с надписи: „Behind the postcard: locals mistreated by the Mayor“ и „Montmartre residents resisting“.

Самата базилика „Сакре Кьор“, която се издига върху хълма, е приела до 11 милиона посетители през 2024 г. – повече дори от Айфеловата кула. Резултатът са тълпи туристи, безкрайни опашки за снимки, туристически влакчета и бум на краткосрочните наеми.

Традиционните магазини и кварталните хранителни обекти постепенно изчезват, заменени от сергии за сладолед, bubble tea и сувенири.

Но проблемът не е само във Франция. В Барселона хиляди излизат на протести срещу круизните кораби и краткосрочното отдаване под наем, като някои от демонстрантите дори обливат туристи с водни пистолети.

Във Венеция вече има действаща входна такса за еднодневни посетители, както и лимит на броя им. В Атина властите въвеждат дневен лимит за посещения на Акропола, за да предпазят древния паметник от рекорден наплив, пише Fast Company.

Тези мерки идват като отговор на предупрежденията на урбанисти, според които историческите квартали са заплашени да се превърнат в „зомби-градове“ – живописни, но обезлюдени, с изместени жители и изцяло подвластни на туристическия наплив.

Според данни на общината Париж, с население от малко над 2 милиона души, е приел 48,7 милиона туристи през 2024 г., или с 2% повече спрямо предходната година. Само Лувърът е регистрирал 8,7 милиона посетители – повече от два пъти над капацитета, за който е проектирана инфраструктурата му. През юни служителите на музея дори организираха кратка стачка срещу хроничното пренаселване и влошените условия на труд.

Местните власти се опитват да ограничат щетите чрез по-строг контрол върху краткосрочните наеми и нелицензираните имоти. Въпреки това натискът не спира да расте – нискотарифните полети, социалните мрежи и глобалното разширяване на средната класа водят до все по-големи вълни от пътешественици.

Според оценки на ООН световното население ще достигне почти 10 милиарда до 2050 г. – факт, който вещае още повече предизвикателства за градове като Париж, Барселона, Атина и Венеция.

Въпросът е дали в подобна динамика ще остане място за хората, които наричат тези места свой дом.