„Днес щастлив ли си?“: Защо милиони млади китайци се обръщат към „виртуални родители“

По време на хранене Винсънт Джан, ИТ специалист от Шанхай, има навика да изважда телефона си, за да провери как са неговите „виртуални родители“ – двойка на средна възраст в интернет, която непрекъснато отправя окуражителни думи към своето въображаемо дете.

В едно от най-популярните си видеа двамата се обръщат към камерата с топъл тон: „Уморен ли си напоследък от работа и учене? Не се насилвай прекалено много. Мама и татко знаят, че си преминал през много изпитания.“

В коментарите мнозина ги наричат „мамо“ и „татко“, разказват им за живота си и ги молят за благословия за рождените си дни.

От принудителните аборти до демографската криза – цената на политиката за едно дете в Китай

С близо два милиона последователи в Douyin – китайската версия на TikTok – Пан Хуцян и Джан Сюпин са сред малката група създатели на съдържание, известни като „виртуални родители“, пише BBC.

Популярността им рязко нараства сред младите китайци, които все по-често се чувстват притиснати между натиска да успеят и очакванията на семействата си.

„Моите родители никога не са тези, които ми казват да не се претоварвам или че съм достатъчно добър“, споделя 33-годишният Винсънт. „Но виртуалните родители ще ме попитат дали днес съм щастлив.“

 Пан признава, че усеща въздействието на видеата си върху аудиторията. В интервю за Douyin през 2024 г. той посочва, че разбира болката на част от зрителите си, защото самият той е имал трудно детство. По думите му, когато е бил на 14 години, е напуснал дома си, за да стане основният източник на доходи за семейството, след като майка му остава парализирана.

„Напуснах дома си за 33 години и през цялото това време родителите ми никога не ми казаха и една окуражяваща дума.“

След раждането на дъщеря си Пан решава да създаде различна семейна атмосфера. Той се старае винаги да изразява чувствата си и да я окуражава, а момичето често се появява във видеата на двойката.

Всичко това намира отклик у Винсънт. Уеб разработчикът от Шанхай признава, че седмичните разговори с родителите му често са източник на напрежение. Те редовно критикуват избора му на професия, защото смятат, че държавната работа би му осигурила по-голяма стабилност. Освен това постоянно го питат кога ще доведе приятелка у дома.

„От момента, в който телефонният разговор започне, всички мои действия и избори се оказват грешни и нуждаещи се от поправка от тяхна страна“, коментира той.

Поколението на Винсънт и неговите връстници израства по време на икономическия възход на Китай, след като страната се превръща във втората по големина икономика в света.

Китай отчита рекордно ниска раждаемост, което изостря икономическите рискове за страната

Техните баби и дядовци преживяват тежките кризи на XX век – глада през 50-те години и насилствените чистки по време на Културната революция през 60-те. Родителите им пък порастват в държава, която постепенно се отваря към света и се опитва да преодолее наследството на тези събития.

Поколението на Винсънт се радва на относителна стабилност, икономически просперитет и значително по-висок жизнен стандарт. В същото време обаче Китай става все по-конкурентно общество. През последните години, особено след пандемията, младите хора са силно засегнати от забавянето на икономиката.

Безработицата сред младежите се задържа над 15% в продължение на години – тенденция, която тревожи властите въпреки опитите им да омаловажат проблема.

Все повече млади хора говорят за професионално прегаряне, поставят под въпрос смисъла от непрекъснатата надпревара за успех и в някои случаи се чувстват наранени от строгата любов на родителите си.

Дотолкова, че някои държавни медии се опитват да насочат обществения разговор към традиционните представи за синовна почит, призовавайки младите хора да проявяват повече разбиране към родителите си.

Винсънт обаче не е убеден.

„Разбирам трудностите, през които са преминали родителите ми, но и аз имам своята поколенческа травма“, подчертава той.

В Китай сякаш се наблюдава своеобразна преоценка на родителството – тема, която предизвиква силни емоции навсякъде по света. Дискусиите варират от разочарование от прекалено контролиращи родители до изтощение от постоянния натиск за академични успехи и необходимостта да се следват родителските очаквания в името на синовната почит.

Недоволството е толкова дълбоко, че вдъхновява появата на популярни мемета, известни като „литературата на супата от тиква“. Името идва от кратка сценка, в която син учтиво отказва купа тиквена супа, предложена от майка му, но впоследствие е обвинен, че има лош характер.

Луксът за милиардерите през 2025 – семейство с много деца

За много млади хора това е позната динамика – желанията им са пренебрегвани от родители, които твърдят, че знаят кое е най-доброто за тях. 28-годишната Джао Сюен разказва пред BBC, че родителите ѝ толкова често използвали подобни аргументи, че тя е заглушила семейния групов чат.

Преди се е опитвала да разбере поведението им, като споделяла разочарованията си с приятели. Днес предпочита меметата, защото хуморът ѝ помага да се справя.

„Посещавах терапевт, но постепенно осъзнах, че плачът няма да реши проблема. Майка ми няма да се промени, затова трябваше да променя собствената си нагласа и да възприемам подобни ситуации като шега.“

За Винсънт неговите „виртуални родители“ са напомняне за едно по-безгрижно време.

Спомняйки си тяхно скорошно видео от посещение в супермаркет, той казва: „Наистина ми липсват дните, когато бях дете и ходех с родителите си да пазаруваме преди Пролетния фестивал. От много, много време не сме водили подобни разговори – без социален натиск и без очаквания.“

Винсънт е наясно, че популярността на подобно съдържание носи и финансови ползи. „Знам, че тези влогъри вероятно вече произвеждат съдържание в големи количества и може би работят с компании.“

И въпреки че признава колко по-лесно е човек да утешава и да дава съвети на виртуални деца, отколкото да поддържа истински семейни отношения, тази тенденция все пак му носи утеха.

„Вярвам, че малко топлина е по-добре от нищо.“