Китай отчита най-ниския брой раждания от началото на воденето на статистика, като тенденцията за намаляващо население продължава за четвърта поредна година. Данните подчертават мащаба на демографската криза, пред която са изправени китайските власти, въпреки години на политики, насочени към насърчаване на раждаемостта.

По официална информация, през 2025 г. в страната са се родили 7,92 млн. деца – рязък спад спрямо 9,54 млн. година по-рано и най-ниското ниво от 1949 г. насам. През същата година са починали 11,31 млн. души, което води до нетно намаление на населението с 3,39 млн. – до около 1,405 млрд. души, пише Financial Times.

Тези числа идват след еднократен скок на раждаемостта през 2024 г., свързан с Годината на дракона – традиционно смятана за благоприятна за създаване на поколение. Временният ефект обаче не успява да промени дългосрочната картина: Китай все още не извлича реални ползи от смекчаването на политиката за едно дете, отменена още през 2016 г.

„Спадът на раждаемостта в Китай е неизбежен – като огромен камък, който се търкаля надолу по хълм“, коментира И Фусян, демограф и преподавател в Университета на Уисконсин–Мадисън, пред FT. По думите му политиката за едно дете е ускорила процеса до степен, в която връщането назад е изключително сложно.

Демографските анализатори от години предупреждават, че спадът ще се ускори с навлизането във възраст на смъртност на следвоенното поколение бейби бумъри. Според прогноза на ООН населението на Китай може да намалее от около 1,4 млрд. души през 2024 г. до 1,3 млрд. през 2050 г., а към края на века – до едва 633 млн.

Въпреки че през 2024 г. беше отчетено леко увеличение на раждаемостта – първото от 2016 г. насам – анализаторите го разглеждат като културно изключение, а не като резултат от успешни политики. Очакванията са броят на новородените да продължи да намалява с повишаването на доходите и образованието на населението – тенденция, типична за развитите икономики.

През миналата година Пекин облекчи правилата за регистрация на бракове, като позволи на двойките да се женят извън мястото на постоянната си адресна регистрация. Мярката улесни милиони вътрешни мигранти и доведе до умерен ръст на браковете, но ефектът ѝ остава ограничен. Според експерти икономическата несигурност и песимизмът за бъдещето продължават да възпират младите хора от създаването на семейство и деца.

По думите на И Фусян досегашните инициативи се провалят, защото не адресират същинските бариери. „Необходими са реформи в социалната сигурност и данъчната система, както и реално материално и морално стимулиране на родителството“, подчертава той.

Фертилитетът в Китай в момента е около 0,98 деца на жена – далеч под нивото от 2,1, необходимо за стабилно население. Страната представлява около 17% от световното население, но едва 6% от глобалните раждания – съотношение, по-близко до това на Нигерия, отколкото на икономическа суперсила.

Демографският срив има директни последици за икономиката.

С намаляването на броя на работещите и данъкоплатците Пекин ще изпитва все по-големи затруднения да финансира растящия брой пенсионери. Това се случва на фона на икономически растеж от 5% през 2025 г., отчетен паралелно с демографските данни.

В отговор китайските власти залагат все по-агресивно на автоматизацията, особено в индустрията – сектор, който се превръща в основен двигател на растежа след имотната криза от 2021 г. Стратегията е ясна: компенсиране на застаряващата работна сила с роботи.

Китай вече е световен лидер в тази област, като инсталира около 280 хил. нови индустриални робота годишно – приблизително половината от глобалния обем, според Международната федерация по роботика.