Престъпни банди в цяла Европа все по-често извършват кражби на злато и ценни бижута от музеи, дори от институции като Лувъра, които се нуждаят от допълнително финансиране. Макар че полицията често успява да залови извършителите, възстановяването на безценните артефакти остава изключително трудно, предупреждават служители на реда и експерти по изкуство.

Малко престъпници са способни на толкова дръзка кражба като тази, извършена в неделя сутрин в Париж. Извършителите вероятно вече са известни на полицията, казват специалисти, цитирани от Reuters. Това обаче не гарантира възстановяването на безценните исторически предмети, тъй като те могат лесно и бързо да бъдат разглобени и продадени.  

„Ако открадна Ван Гог, картината остава негова при всички случаи. Не мога да я продам по друг начин, освен на незаконния пазар на изкуство“, посочва Марк Балселс, експерт по престъпления срещу културното наследство от Барселона. „Но когато крада бижута, мога да ги продам на незаконния пазар като скъпоценни камъни.“

Дръзкото ограбване на кралските бижута от Лувъра, най-посещаваният музей в света, е осъдено от някои като национално унижение и предизвика проверки на сигурността в множество културни обекти във Франция.

„Ако си поставиш за цел Лувъра, най-важният музей в света, и след това избягаш с френските кралски бижута, значи нещо не е наред със сигурността“, отбелязва изследователят на изкуство Артур Бранд.

За 7 минути: Крадци задигнаха бижута и други ценности от Лувъра (Обновена)

Кражбата от неделя определено наподобява холивудски филм и предизвика широк интерес и изумление в международната общност. Експертите по престъпления, свързани с изкуството, обаче определят случая като поредна кражба, целяща печалба от стойността на скъпоценните камъни и метали, а не от културното значение на артефактите – тенденция, наблюдавана през последното десетилетие в Германия, Великобритания и САЩ. Мястото, според тях, е било от второстепенно значение за престъпниците.

„Може да се запитате защо крадците, които искат да откраднат скъпи бижута, проникват в световноизвестен музей, а не в магазин на Cartier“, казва пред Guardian Кристофър А. Маринело, водещ експерт по възстановяването на откраднати произведения на изкуството. „Отговорът е прост: защото в днешно време магазините на Cartier са по-добре защитени.“

Вълна от насилствени кражби в бижутерийни магазини доведе до засилване на мерките за сигурност чрез наемане на въоръжени охранители например.  Музеите, от друга страна, изглеждат по-уязвими, отчасти поради факта, че са публични институции, разположени в исторически сгради, и отчасти поради настоящата икономическа обстановка в много западни страни.

Getty Images | Френски криминалист разглежда счупения прозорец и балкона на галерията в Лувъра.

Това е едно от най-големите издирвания в историята на Франция.

Служителите на Лувъра, където се съхраняват произведения на изкуството като „Мона Лиза“, всъщност вече са сигнализирали за липсата на финансиране. През януари директорът на музея е изпратил писмо до Министерството на културата с молба за „спешна помощ“ за реновация на залата и защита на безценните артефакти. Директорът е предупредил, че вековната сграда е в плачевно състояние, и е посочил проблеми с течове и „тревожни температурни колебания, които застрашават съхранението на произведенията на изкуството“.

През последните два месеца са били ограбени поне четири френски музея. В един от случаите е откраднато злато от Природонаучния музей в Париж, според медийни съобщения.

Маринело твърди, че такива кражби от музеи са в нарастване в цяла Европа и извън нея. Той цитира случаи в Нидерландия, Франция и Египет.

„Ако имате бижута или злато в колекциите си, трябва да се притеснявате“, допълва Маринело.

Спукани тръби и дълги опашки: Макрон планира ремонт на Лувъра за €800 млн.

Кой е виновникът?

Парижката прокуратура е възложила разследването на специализирана парижка полицейска единица, известна като BRB, която се занимава с разследването на високопрофилни кражби.

Бившият полицай Паскал Скудлара, служил в звеното, разкрива пред Reuters, че BRB е водила разследването по случая с Ким Кардашиан през 2016 г., когато парижки крадци откраднаха годежния ѝ пръстен на стойност 4 милиона долара, както и по неотдавнашната серия отвличания на богати крипто предприемачи.

По думите му звеното разполага с около 100 агенти, като над десетина от тях са специализирани в кражби от музеи. Разследващите ще прегледат видеозаписи, телефонни разпечатки и криминалистични доказателства и ще бъдат използвани информатори.

„Те разполагат с екипи, които могат да работят по случая денонощно и продължително“, каза Скудлара, изразявайки пълна увереност, че крадците ще бъдат заловени.

Полицията ще разгледа записите от камерите за сигурност от последните седмици, за да идентифицира подозрителни лица, които проучват мястото, пояснява Бранд.

Според Корин Шартрел, бивша служителка в Централното бюро за борба с трафика на културни ценности към френската полиция, откраднатите бижута вероятно ще бъдат прехвърлени в международен център за търговия с диаманти като Антверпен, „където има хора, които не проявяват голям интерес към произхода на предметите“.

Диамантите могат да бъдат нарязани на по-малки камъни, а златото да бъде стопено, така че купувачите да не знаят откъде идват.

Ако крадците почувстват, че полицията е по петите им, могат да изхвърлят или унищожат плячката.

От Versace до Dior: Какви съкровища показва първата модна изложба в Лувъра

Властите на практика се състезават с времето. 

„След като бъдат нарязани на по-малки бижута, всичко е свършено. Край. Никога повече няма да видим тези предмети в цялостния им вид“, категоричен е Маринело. „Процентът на възстановени откраднати произведения на изкуството е много малък. Когато става дума за бижута, този процент е още по-нищожен.“

Всяка теория, че кражбата на предметите е поръчана от мистериозен купувач, е смешна, настоява Бранд. „Това е нещо нечувано. Вижда се само в холивудските филми.“

Културните власти в Европа ще търсят начини да подобрят сигурността в музеите на фона на ограничените публични бюджети.

Според Бранд е невъзможно един музей да бъде напълно защитен, затова най-добрият подход е да се забави времето, необходимо за кражбата и бягството – например чрез подсилени прозорци или допълнителни врати, които да дадат повече време на полицията да реагира.

„Те знаят, че имат само пет, шест минути, за да избягат, защото след шест минути се появява полицията. Така че, ако влязат в музей... и разберат, че това отнема повече от шест, седем, осем минути, няма да го направят“, допълва той.

Генералният директор на Финландската национална галерия Кимо Лева признава, че финансовите реалности налагат трудни решения.

„Затягането на ежедневната икономика, естествено, не е най-добрата основа за инвестиции, необходими за смекчаване на потенциалните заплахи.”