Да погледнеш в ад, създаден от човека: Историята на Бен Ференц

„Бях написал някъде, че тогава погледнах в ада. Но си мисля, че адът би изглеждал като рай в сравнение с това, което видях.“

Годината е 2017 г. Пред камерата на BBC застава един 97-годишен старец. Въпреки преклонната възраст паметта му е свежа, а речта – стегната. Той разказва спомени отпреди няколко десетилетия, които са се запечатали така, сякаш всичко се е случило вчера.

Този старец не е случаен. Името му е Бенджамин (Бен) Ференц – юрист, адвокат и последният останал жив обвинител от Нюрнбергските процеси. Най-просто казано, той е един от хората, които изправят пред съда нацистки военнопрестъпници след Втората световна война. В онези дни обаче той е само на 27 години и става главен обвинител по делото срещу „Айнзацгрупен“.

Ференц е роден в еврейско семейство в Трансилвания. Семейството му емигрира в САЩ, когато той е едва на десет месеца. Ференц и родителите му се установяват в Ню Йорк. Той завършва право в Харвард, а малко след това участва в съюзническия десант в Нормандия през 1944 г. Операцията открива нов фронт срещу силите на нацистка Германия в Западна Европа и ускорява нейния разгром.

Ракета в куфари: Британската мисия за разкриването на тайното оръжие на Хитлер

Ференц е военен следовател и е сред първите, които влизат в концентрационните лагери, освободени от американските войски. Нещата, които вижда в тези места, са толкова потресаващи, че до края на живота си избягва да говори за тях с подробности. Пред BBC се ограничава със следния коментар:

„Не обичам да говоря по тази тема, защото ми е трудно да владея емоциите си.“

Смята се, че по време на Холокоста са избити около 6 млн. евреи от цяла Европа. Нацистка Германия извършва масови убийства в безпрецедентен мащаб и превръща унищожаването на европейските евреи в системна държавна политика.

„Аз мога да опиша съвсем ярко видяното, но вие никога няма да разберете какво е усещането, защото човешкият ум е рационален и не успява да го проумее“, казва десетилетия по-късно Ференц, разказвайки за концентрационния лагер „Бухенвалд“, в който американските войници заварват „скелети, облечени в дрипи“.

Бил ли е дядо ми нацист? Германия и засилващият се интерес към разговора за тъмното минало

След края на войната Ференц сам иска да се присъедини към екипа, който работи по последвалите процеси в Нюрнберг. По това време Международният военен трибунал вече е създаден, за да съди водещите представители на нацисткия режим, сред които Херман Гьоринг. Според Ференц обаче това е само „частична извадка от случилото се по време на Холокоста“.

„За да разберете как една цивилизована страна като Германия върши такива зверства, трябва да разберете как са разсъждавали лекарите, извършвали експерименти, съдиите, позволили това да се случва, убийците в униформа от СС, индустриалците, които са ползвали труда на евреите. Всички те са отделни групи“, казва той.

Поставена му е задача да направи „извадка“ от всяка група и да разследва действията им. Той се връща в Берлин с екип от 50 души, които започват да ровят из нацистките архиви в търсене на доказателства за извършени престъпления.

Тогава един човек от екипа попада на неочаквано откритие – ежедневните доклади на наказателните отряди „Айнзацгрупен“. Тяхната задача е да следват настъпващите германски армии и да „прочистват“ завзетите територии от евреи и други групи, които Райхът смята за врагове. На тези отряди се приписват едни от най-големите зверства в Украйна и други части на окупираната Източна Европа. Смята се, че в „Айнзацгрупен“ са участвали около 3 хил. души.

Ференц смята, че тези хора също трябва да бъдат изправени пред съд. Но скоро разбира, че това няма как да се случи в пълния му мащаб.

„Такъв процес не беше планиран. Летях от Берлин до Нюрнберг и разговарях с ген. Телфърд Тейлър, главния обвинител по делата за военни престъпления. Той ми каза, че такъв процес не можем да проведем, защото всички следователи и обвинители вече са разпределени. Няма и одобрение от Пентагона, а и едва ли някога ще има“, спомня си Ференц.

Тялото трябва да изчезне: Как Евита се превръща в политически заложник след смъртта си

Но той е упорит и не се отказва. Казва на генерала:

„Държа в ръцете си доказателства за масови убийства, каквито човешката история не познава. Нима ще ги подминете?“

В крайна сметка двамата се споразумяват, че процес ще има, но не и в мащабите, които Ференц си представя. Вместо това е принуден да подбира обвиняемите по определени критерии.

На първо място трябва вече да са задържани, защото няма особен смисъл да сочиш доказателства срещу човек, който още е на свобода. На второ място – не бива да се съдят само изпълнителите.

„Подбирах онези с най-висок ранг, след като вече бяхме проверили досиетата им в Нацистката партия. Приоритет бяха генералите или онези с докторски степени“, спомня си той.

Въпреки всичките си усилия Ференц успява да изправи пред съда едва 22 души. Защо само тях?

„Това бяха 3 хил. съучастници в убийства, но аз подбрах 22. Защо не 28 например? Защото имахме само 22 места на подсъдимата скамейка. Абсурдно е, нали? Става дума за подбор, за извадка, това е истината“, обяснява Ференц.

И признава, че още тогава си е давал сметка за ограничените възможности на един такъв процес. Да се търси отговорност от всеки участник би било невъзможно.

„Мръсен бизнес“: Защо мафията може да е спряла фентанила в Италия

Има и друго признание – Ференц казва, че понякога доказателствата за участието на подсъдимите са били преувеличени. От друга страна, подчертава той, абсурдна е защитната теза, че тези хора просто са изпълнявали заповеди на началниците си и не носят никаква лична отговорност за извършеното. Всички пледират „невинен“.

„Нито един от тях не изрази съжаление. А те написаха най-мрачната страница в човешката история – хора бяха убивани заради расата, цвета на кожата, религията им или защото не споделят някаква идеология. Аз настоявах за закони, които в бъдеще да защитават от такива зверства“, казва Ференц.

В крайна сметка всичките 22 подсъдими са признати за виновни по поне едно от обвиненията, а 14 получават смъртни присъди. Само четири от тях впоследствие са изпълнени.

По онова време агенция „Асошиейтед прес“ нарича делото „най-големия процес за масови убийства в историята“. Самият Ференц заявява в пледоарията си:

„Целта не е отмъщение, а справедливо възмездие. Това дело е зов към правосъдието.“

В следващите години той продължава да работи по темата за военните престъпления и международното правосъдие и изиграва ключова роля в дългогодишните усилия, довели до приемането на Римския статут през 1998 г. и създаването на Международния наказателен съд.

Двайсет години по-късно, на въпрос дали е разбрал защо хората са способни на немислими жестокости, той отвръща:

„Аз разбрах, че войната може да превърне иначе почтени хора в убийци, в масови убийци. Това важи за всички войни и за всички националности. Най-страшните престъпления не се вършат от диви животни, а от патриоти, които изпълняват дълг, защитават религия или националност. Те не са дяволи с рога. Това е дело на образовани, добронамерени и патриотично настроени хора.“

Ференц не е неадекватен оптимист. Той казва, че хората трябва да се научат да правят компромиси, но знае, че това ще отнеме много време. Вярва обаче, че след процесите в Нюрнберг е постигнат напредък.

„И затова казвам – не се предавайте. Законът винаги е по-добър от войната.“

Ференц умира през 2023 г. на 103 години.