Въпреки десетилетната кариера и утвърждаването като един от най-успешните и влиятелни режисьори в историята на киното, Стивън Спилбърг споделя, че страстта и вълнението, което за първи път го е привлякло към камерата преди толкова време, все още са живи.

В четвъртък вечер той беше удостоен със специален приз на благотворително събитие в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, на което споделя, че

все още имам ентусиазма на 12-годишно момче, когато снимах 8-милиметрови филми – малки уестърни у дома. Това усещане не е остаряло. Аз съм остарял, но то не.

Въпреки че Спилбърг е носител на практически всяка значима награда в киното – от „Оскар“ до призове от творчески организации и гилдии, признанието от MoMA има особено значение за него, отбелязва AP.

„Музеят за модерно изкуство беше един от първите, които още в средата на 30-те години признават киното като форма на изкуство. Не просто като компромис или някакъв вид технологична измислица, а като истинска форма на изкуство“, заявява той на червения килим.

От напрегнатия „Дуел“ до амбициозните „Приключения на Тинтин“ – някои от най-силните творби на режисьора остават в сянката на големите му хитове

Отвъд „Денят на истината“ – кои са най-недооценените филми на Стивън Спилбърг?

Стивън Спилбърг е режисирал над 35 игрални филма.

Творчеството му обхваща фентъзи, научна фантастика и исторически драми, както и дълбоко човешки истории, които изследват света около нас. От „И.Т. – извънземното“ и „Близки срещи от трети вид“ до „Челюсти“, „Джурасик парк“ и поредицата „Индиана Джоунс“ той отвежда своята публика на необикновени и неочаквани места.

Обръща се и към историята и човешките конфликти във филми като „Спасяването на редник Райън“ и „Списъкът на Шиндлер“. Последният печели три „Оскара“ през 1994 г., включително най-добър режисьор за Стивън Спилбърг.

Повече от 50 години тя държи заключени от всички преживяванията си в Аушвиц-Биркенау. Докато не получава обаждане след „Списъкът на Шиндлер“

Спомени на ужасите: Оцеляла от нацистки лагер става емблема за новото поколение с помощта на Спилбърг

Той рядко търси конкретен жанр. По-често, както сам казва, историите го намират, понякога появявайки се от нищото. „Често филмите, които режисирам, са тези, които ме изненадват в гръб като идея, например „И.Т.“, който просто се появи изненадващо един ден“, обяснява той.

Лентата от 1982 г. разказва за момче, което се сприятелява с изгубено извънземно. Тя се превръща в сензация и в един от най-обичаните филми на своето време, както и в едно от емблематичните произведения на Спилбърг.

Инстинктът да следва една идея, където и да го отведе, говори за любопитството, което продължава да движи творчеството му, но и за нежеланието да се повтаря.

„Аз съм малко като хамелеон. По някакъв начин приемам формата на средата, в която се намирам. Затова

любимите ми режисьори са онези, които успяват да се измъкнат – всеки път от различна дупка, и не правят един и същ филм в един и същ стил отново и отново, и отново.

В речта си при получаването на наградата той размишлява върху екипния характер на професиите в киното и хората, които са били част от неговия път.

Да стоя сам тук се струва нередно. Кинопроизводството е сътрудничество. И когато ме отличават в такава вечер като тази, ми напомня, че никога не съм бил сам.

Сред знаменитите гости на събитието в Музея за модерно изкуство бяха холивудски звезди като Робърт Де Ниро, Мишел Уилямс, Дрю Баримор, Емили Блънт и Джон Красински. Дългогодишният сподвижник и колега на Спилбърг, Мартин Скорсезе, също присъства, за да почете режисьора.

Вечерта обаче започна с изненадващо появяване на Том Круз, последвано от специален трибют с Емили Блънт, Стив Мартин и Мартин Скорсезе. Носителката на „Оскар“ Ариана ДеБоз изпълни песента Somewhere от „Уестсайдска история“. Брус Спрингстийн изпълни акустична версия на Dancing in the Dark.

Годишното благотворително събитие събира средства за филмовата колекция на MoMA, като подпомага съхранението и придобиването на кинопроизведения, както и филмовите изложби на музея.

Chanel спонсорира събитието от 2011 г.