Стивън Спилбърг за „Челюсти“ на 50: „Мислех, че кариерата ми е приключила“

Петдесет години след премиерата си „Челюсти“ все още продължава да вълнува публиката, както и да променя начина, по който говорим за киното. Но преди да се превърне в първия американски „летен блокбъстър“, режисьорът Стивън Спилбърг е бил убеден, че филмът ще бъде и последният в кариерата му.

Само на 26 години Спилбърг решава да снима своя втори филм – трилър за човекоядна акула – не в студио, а на открито, край водите на остров Мартас Винярд на източното крайбрежие. „Бях високомерен, защото смятах, че можем да вземем екип от Холивуд, да излезем на 12 мили в Атлантическия океан и да снимаме цял филм с механична акула. Бях на мнението, че всичко ще върви като по вода“, споделя режисьорът на среща с журналисти в Академията за кино в Лос Анджелис.

В неделя там ще бъде открита изложба, посветена на 50-годишнината на „Челюсти“.

„Смятах, че с кариерата ми е свършено още по средата на продукцията, защото всички ми повтаряха: „Никога повече няма да те наемат“, признава Спилбърг в интервю за The Guardian.

Изложбата ще бъде първата, посветена на един-единствен филм, откакто музеят отваря врати през 2021 г., и проследява както творческите колаборации, довели до успеха на „Челюсти“, така и безкрайните проблеми на снимачната площадка.

Филмовият монтажист Верна Фийлдс печели „Оскар“ за създаването на легендарните сцени на напрежение, а композиторът Джон Уилямс – за своя зловещ музикален мотив „дън-дън“, превърнал се в един от най-разпознаваемите в цялата киноистория.

Хавиер Бардем влиза в сериала Cape Fear, Спилбърг и Скорсезе ще го продуцират

Финансовият успех също е изключителен, защото филмът носи $260.7 млн. приходи само от американската публика и изстрелва Спилбърг сред най-влиятелните режисьори на Холивуд.

Но през 1974 г., когато снимачният екип се мести на Мартас Винярд, нищо от това не е особено сигурно. Опитите да се заснеме в открито море превръщат продукцията в кошмарен спектакъл – бюджетът е надвишен, забавянията са много, а постоянните проблеми с „акулата, времето, теченията и регатите“ изтощават екипа до краен предел.

„През живота си не съм виждал толкова много повръщане“, спомня си Спилбърг за морската болест, която сякаш се е разпространила като зараза сред екипа. „Аз самият не се разболях нито веднъж – вероятно защото носех тежестта на продукцията на плещите си и нямах време да се чувствам зле.“

Сцените на открито водят и до куриозни инциденти. При един от тях буксираната лодка на Orca – малкото рибарско корабче от филма – ускорява твърде много и изтръгва дъските ѝ, като хвърля във водата звуковия директор Джон Картър с апаратурата му. Кадрите в океана постоянно са прекъсвани и от реални ветроходни регати, чиито десетки платна често пречат на снимките.

„Тъкмо се готвим да започнем със снимките, всички чакат – и изведнъж на хоризонта се появява първото бяло платно, после второто и после още 25“, описва режисьорът.

Скарлет Йохансон се надбягва с динозаври – или какво да очакваме от новия Jurassic World Rebirth

Техническите проблеми с трите аниматронни акули, които носят името Брус (по името на адвоката на Спилбърг), са още по-сериозни.

„Екипът по специални ефекти никога не беше тествал технологията на акулата в солена вода. Първият опит беше именно в Мартас Винярд. А механика и солена вода просто не се съчетават“, обяснява кураторът на изложбата Джени Хъ.

Въпреки неуспехите, пред които продукцията е изправена, Спилбърг отказва да се откаже, дори когато му предлагат филмът да бъде прекратен. „Всеки ден някой идваше при мен и ми казваше: „Не съм се виждал със семейството си от пет месеца. Дай ми една причина да остана. Поне ми дай дата за финал“, признава режисьорът.

Сплотеността и солидарността, които царят в екипа, обаче се оказват изключително важни. „Това, което ни задържа, беше компанията, която споделяхме един с друг – чувството за общност, когато просто се опитваш да оцелееш.“

Иранецът, вдъхновил "Терминалът" на Спилбърг, е починал на парижкото летище

Днес изложбата събира над 200 предмета, запазени от продукцията – включително пълен модел на Брус, реплика на лодката Orca и дори шамандурата от първата сцена с жертвата Крис Уоткинс.

„Как някой изобщо е решил да запази това за половин век? Аз самият нямах представа“, казва Спилбърг.

Решението му да снима на реална локация, макар и рисковано, се оказва повратната точка за успеха на филма. „Той ви накара да повярвате, че можете да срещнете Брус в океана“, обобщава кураторът. „Без тези предизвикателства „Челюсти“ вероятно нямаше да бъде толкова успешен.“