Вече повече от половин век Кери Уайт е един от най-разпознаваемите образи в хоръра. Но с всяка нова екранизация на дебютния роман на Стивън Кинг от 1974 г. се връща един и същ спор: защо екранната Кери толкова рядко прилича на момичето, което писателят описва в книгата?

Wikimedia Commons - корицата на "Кери" от Стивън Кинг

Въпросът отново излезе на преден план покрай новата адаптация на Майк Фланаган за Prime Video. Сериалът от осем епизода дебютира на 7 октомври, а главната роля е поверена на 22-годишната канадска актриса Самър Х. Хауъл.

Amazon описва продукцията като съвременен прочит на историята за Кери Уайт - изолирана тийнейджърка с властна майка, която попада в държавно училище и постепенно открива телекинетичните си способности.

Още първите кадри обаче предизвикаха критики сред част от феновете на Стивън Кинг. Основният спор не е за специалните ефекти или атмосферата, а за това как изглежда и се държи самата Кери.

BBC Culture отбелязва, че в романа героинята е далеч от типичната холивудска представа за главна героиня. Кинг я описва като по-пълно момиче с акне, което видимо се отличава от съученичките си. Външността, социалната изолация и натрупаният гняв са важна част от начина, по който е изграден образът ѝ.

На екран обаче Кери почти винаги е играна от конвенционално привлекателни актриси. Сиси Спейсек влиза в ролята в класическата версия на Брайън де Палма от 1976 г., Анджела Бетис я играе в телевизионната адаптация от 2002 г., а през 2013 г. героинята е поверена на Клоуи Грейс Морец. Сега към този списък се присъединява и Хауъл.

От „предателство към Стайнбек“ до „блестяща семейна сага“: Първи критики за „На изток от рая“ в Netflix

Разминаването не е само визуално. В романа на Кинг Кери не е просто уплашена и наивна жертва на тормоз. Тя е гневна, на моменти отмъстителна и много по-съзнателна за силата, която притежава. Кинг дава директен достъп до мислите ѝ и читателят вижда как тя постепенно осъзнава разрушителния потенциал на своите способности.

На екран образът ѝ обикновено е значително смекчен. Кери често е представяна преди всичко като невинно и ранимо момиче, което използва силата си почти против волята си.

Това променя и начина, по който публиката възприема кулминацията на историята. В книгата насилието не е само трагична реакция на унижението, а и резултат от гняв, натрупван с години.

Според BBC една от причините може да е свързана със самия начин, по който работи киното. Романът позволява директен достъп до вътрешния свят на Кери - нейните мисли, страхове и фантазии. На екран това е много по-трудно и затова създателите често изграждат по-мек образ, с който зрителят по-лесно да съчувства.

Новата версия променя и биографията ѝ

Фланаган не се стреми към буквална адаптация на романа. В новия сериал Кери е обучавана у дома и започва да посещава обикновено училище едва след смъртта на баща си. В книгата баща ѝ умира преди раждането ѝ, а тя ходи на училище от ранна възраст.

Тази разлика е съществена.

По думите на Фланаган новата Кери пристига в училище по-отворена към света, любопитна и все още незасегната в същата степен от травмите, които определят образа ѝ в книгата. Така тормозът, с който се сблъсква, започва почти пред очите на зрителя, вместо историята да започне с момиче, което вече е преживяло години на унижение.

Новата адаптация осъвременява и средата. Социалните мрежи вече са част от механизмите на подигравка и публично унижение - нещо, което естествено отсъства от роман, публикуван през 1974 г. Amazon също представя сериала като „смел и навременен нов прочит“ на историята, поставен в съвременна училищна среда.

71 години по-късно: Внучката на Елия Казан се връща към „На изток от рая“ за Netflix

Колко вярна трябва да бъде една адаптация?

Дискусията около „Кери“ повдига по-широк въпрос: доколко една екранизация трябва да следва литературния си оригинал?

Пред BBC специалистът по хорър и преподавател по кино в Manchester Metropolitan University Сорка Ни Флайн защитава някои от направените промени.

Според нея новата версия представя по съвременен начин познатите проблеми на тийнейджърския живот и училищния тормоз. Тя признава, че Кери не изглежда като героинята, описана от Кинг, но подчертава, че усещането за различност е запазено чрез други характеристики - домашното образование, необичайното облекло и трудностите ѝ да разбере социалните правила в училище.

Режисьорът Лиъм Гавин, работил с Фланаган по The Haunting of Bly Manor, посочва пред BBC и по-прагматичен фактор: кастингът рядко се определя единствено от художествени съображения.

Финансирането на продукциите често зависи от актьорския състав, а студиата продължават да приемат, че конвенционално привлекателните изпълнители могат да достигнат до по-широка публика.

Така се създава постоянен конфликт между верността към литературния образ и изискванията на пазара.

Аналоговата естетика се завръща в новото поколение хорър филми

Проблемът не е само при „Кери“

Случаят показва по-широк модел в киното и телевизията. Главните роли все още често се дават на актьори, които отговарят на сравнително тесни стандарти за външност - дори когато външният вид на героя има важно значение за оригиналния сюжет.

При „Кери“ това е особено важно, защото усещането, че тя не принадлежи сред останалите, не е страничен детайл. То е в основата на историята. Ако героинята изглежда като човек, който безпроблемно би се вписал сред популярните ученици, част от напрежението в романа неизбежно се губи.

Пълното придържане към литературния първоизточник обаче не е единственият критерий за успешна адаптация. Новата версия на Фланаган използва историята на Кинг като основа за разговор за съвременния училищен тормоз, социалните мрежи и натиска върху младите хора.

Именно затова спорът около образа на Кери вероятно няма да приключи с тази адаптация.

Повече от 50 години след излизането на романа въпросът вече не е само дали екранната героиня прилича на описаната от Стивън Кинг. По-важното е докъде може да стигне една адаптация в промените на литературния персонаж, преди да започне да разказва съвсем различна история.