За да бъде постигнато дори минимално удоволствие от „Брулени хълмове“ на Емералд Фенъл, е необходимо пълно потапяне в атмосферата на историята. Всеки разлят яйчен жълтък, всяка следа от охлювена слуз, всяка блестяща дъждовна капка на екрана — всичко е стилизирано така, че да остане на повърхността, без изобщо да прониква под кожата.

Третият филм на британската сценаристка и режисьорка, който излиза този петък, поляризира публиката още от първия трейлър. Подобно на повечето режисьори, опитали се да пренесат дивите английски мочурища на Емили Бронте на екран, Фенъл избира да адаптира само първата половина от готическия роман. Тя съзнателно избягва втората част, която изследва  поколенческата травма. Адаптацията на Фенъл значително редуцира оригиналните сюжетни линии и персонажи, за да даде предимство на провокативната визуална дързост. Фокусът е изместен от сложността на разказа към наситена еротика и натуралистични сцени, които далеч надхвърлят традиционните представи за екранизация на този роман, пише CNN.

В известен смисъл проектът изглеждаше обречен още в момента, в който станаха ясни прословутите кавички около заглавието — стратегически ход на Фенъл, целящ да неутрализира вълната от критики, появила се през последната седмица. По време на мащабното медийно турне на филма режисьорката обясни позицията си: „Не мога да кажа, че правя „Брулени хълмове“, това е невъзможно. Това, което мога да кажа, е, че правя негова версия.“

Книгата на Емили Бронте представя една обсебваща любов, но и изпепеляващата сила на отмъщението, белязало цели поколения. Тези крайности често предизвикват противоречиви реакции

Сложното емоционално наследство на „Брулени хълмове“ – защо класиката остава силно неразбрана?

Тези кавички не само сигнализират субективност, но сами по себе си са препратка. В средата на XX век заглавията на филмите често се появяват в трейлъри, оградени с кавички – или за да се открои името сред претрупани плакати, или като стилистичен остатък от ерата на нямото кино. Този кинематографичен стандарт до голяма степен изчезва през 60-те години, но възраждайки го, Фенъл подсказва на зрителите, че филмът ѝ има повече общо с историята на киното, отколкото с литературното наследство на Бронте.

Всъщност холивудската адаптация на режисьора Уилям Уайлър от 1939 г. – със своите показни костюми и фокус върху романтиката – изглежда по-близък ориентир от самия литературен оригинал. За версията от 2026 г. Фенъл работи с дизайнерката на костюми Жаклин Дюран, за да създадат десетки костюми (само героинята Кати, изиграна от Марго Роби, има 50), силно вдъхновени от пищния, театрален и съзнателно преувеличен стил от средата на XX век.

По време на работата по филма Фенъл използва книга с визуални референции, дебела няколко сантиметра, обхващаща образи от Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра“ (1939) до „Магарешка кожа“ (1970). Видно е, че концепцията за историческа точност не е сред приоритетите в творческия подход на Фенъл.

„Всички си мислим, че създаваме историческа драма, докато в един момент тя просто не започне да изглежда като филм от 90-те или от периода, в който реално е заснета“, отбелязва тя по време на дискусия в лондонския музей „Виктория и Албърт“. „Ние създаваме костюми, създаваме кино. Това е процес на доброволно изключване на скептицизма от страна на зрителя — и е важно да признаем този факт.“

Фенъл снима части от филма и в студио в Лондон, по подобие на високобюджетните продукции от средата на миналия век.

Костюмите на Кати във версията на Фенъл често напомнят тези от филма на Уайлър. В една сцена тя се подиграва на Изабела Линтън, облечена в бяла рокля от тюл с кадифени апликации – почти идентична с тази, носена от актрисата Мерл Оберон във филма от 1939 г. По-късно Марго Роби носи наситено червена кадифена пелерина с качулка и бял кожен муф, когато героинята ѝ посещава „Брулени хълмове“ след брака си с Едгар Линтън – отново визуален цитат от версията на Уайлър.

Публиката не е доволна дори от избора на звездата Марго Роби за главната роля, а критичните реакции идват само от първия официален трейлър, месеци преди премиерата на следващия Свети Валентин

Има ли място сексът в класиката: Трейлърът на „Брулени хълмове“ скандализира феновете

Бижутата също следват този модел: диадеми, обеци и диамантени огърлици, които изглеждат напълно на място, когато се сравнят с тези, носени от Оберон преди близо 90 години.

„Когато ме питат защо костюмите изглеждат по този начин, ми е трудно да отговоря“, коментира дизайнерката Дюран. „Причината е инстинктивна, емоционална.“ Фенъл се съгласява: „Това няма връзка с историческия период. Има връзка с емоционалната истина.“

Още първите отзиви за екранизацията от 1939 г. акцентират върху същия подход. Критикът на The New York Times Франк С. Нюджънт описва филма като „емоционален в своето представяне, тема и въздействие“, макар още тогава да се забелязват опасения, че подобна адаптация може да разгневи „верните почитатели на Бронте“.

В крайна сметка Фенъл се позовава на определена историческа епоха, но не на 1847 г., когато е написан романът, нито на края на XVIII век, когато се развива действието. Вместо това тя черпи вдъхновение от историята на киното. Така тя създава филм за киномани, не за любители на литературата.

Крайният резултат може и да не притежава очакваната дълбочина, но безспорно притежава визуално излъчване, което успява да привлече вниманието.