Всяка история може да бъде разказана по два начина. Ако сте гледали как Остин Бътлър се превърна в Елвис Пресли за ELVIS (2022), знаете, че режисьорът Баз Лурман използва като разказвач „полковник“ Том Паркър. Това е мениджърът на певеца, според едни изключителен в работата си, според други – мошеник. В ролята на Паркър беше Том Ханкс, който отнесе много критики заради неадекватния си акцент. За Бътлър останаха похвалите. Неговото изпълнение беше страхотно, а усилията, които бе вложил, за да копира всеки жест и мимика на Елвис, бяха впечатляващи.

Четири години по-късно Лурман се завръща към темата за Елвис. Този път обаче разказвачът ще е самият крал на рокендрола. Как изобщо това е възможно?

Вярвате или не, но някъде из прашасалите складове на холивудското студио MGM още отлежават записи на концерти на Елвис отпреди повече от 50 години. Никой не ги е гледал, още по-малко пък да ги публикува някъде. Това е златна мина за човек като Лурман. Освен това екипът му успява да издири и още нещо много ценно – около 40-минутен аудиозапис на певеца. В него той говори искрено за различни моменти от живота си. И именно чрез този запис Елвис се превръща в разказвача в документалния филм EpiC (Elvis Presley In Concert), пише El País.

Сериал по „Музей на невинността“ излиза в Netflix след години съдебни спорове и преговори за творчески контрол

Най-личният роман на Орхан Памук стига до екрана - с решаващата дума на автора

Действието се развива в началото на 70-те години на миналия век. Естествено, в Лас Вегас.

Уточнение – това е жизненоважен момент в кариерата на Елвис. Две години по-рано, през 1968 г., той се е завърнал на сцената след десетилетие в Холивуд без почти никакви концерти, без контакт с публиката, без нищо от онова, което би трябвало да прави певец като него. По време на т.нар. си филмова кариера Елвис се снима в откровено глупави филми, които днес и заклетите му фенове не могат да издържат. Целта е да се изкарат бързи пари – и от билети, и от плочите с филмова музика. И пари наистина се изкарват, машината на „полковник“ Паркър, който прибира 50%, работи без засечка. Но всичко това е за сметка на музиката и на качеството на продукцията. Учудващо е, че човек, останал в историята като „крал“ на рокендрола, е изпял десетки, а може би стотици ужасни песни.

Но идва 1968 г. и Елвис се завръща на сцената. Това е наистина паметно събитие – за него и за феновете, които не са го виждали от десетилетие. Този концерт има страхотен успех, но след това трябва да се вземе решение в каква посока ще продължи кариерата му. Самият Елвис си представя световно турне, концерти в Европа и в Япония, т.е. още контакт с публиката. Паркър обаче е на друго мнение. Той отново успява да съблазни Елвис с обещания за огромни пари. Защо да обикаляш света, като можеш да отидеш до Лас Вегас и да изкараш милиони? Световното турне е отложено и така и не се случва. Вместо това Елвис облича бял костюм, върху който по-късно ще се добавят пайети и даже пелерина, и излиза на сцената в International Hotel с най-голямата по онова време зала за 2200 души.

Към онзи момент Елвис вече не е рокендрол певец. Вярно е, че е сред най-важните за този стил музиканти, но в началото на 70-те у него вече няма никакъв бунт, никакво желание да шокира публиката и да я изправя на крака. Момчето, което изпя Hound Dog с гневен и дрезгав тембър, е милионер, отива към 40-те и отдавна залага на песни като Suspicious Minds, It's Now or Never, или, още по-лошо, на някакви кънтри балади.

Но пък от друга страна има своята вярна публика, а и е в перфектна форма – хапчетата и безразборното хранене все още не са взели превес. Само няколко години по-късно той вече трудно ще облича костюмите, ще се задъхва на сцената и по-често ще рецитира текста, отколкото да пее.

Обаче началото е много успешно. Публиката му се радва, а и на самия Елвис концертите, макар и в хотел, му носят удоволствие. В репертоара си той е перфектен, на сцената е спокоен, шегува се с музикантите от бенда и често се закача с публиката.

„Той никога не е имал сценична треска, но много се страхува от опасността да слезе от сцената. И затова се чувства комфортно по време на концерти. Холивуд го превръща в машина за пари, в този период той е най-добре платеният актьор в света. И ако гледате по-ранните му филми, ще видите, че той наистина може да играе“, разказва Лурман.

Но на Елвис никога не му е предлагана достатъчно добра роля, за да може да покаже способностите си. Има дори планове да участва в A Star Is Born с Барбра Стрейзанд, но това не се случва и тази роля е изиграна в крайна сметка от Крис Кристоферсън. Лурман намеква, че не друг, а самият Паркър е саботирал този проект. Полковникът, както сам нарича себе си, си представя Елвис по-скоро като цирков артист, а не като творец.

Елвис си отива от този свят на едва 42 години. Но за това кратко време той оставя изключителна следа в историята на 50-те и 60-те години и най-вече – в музиката. Без него вероятно нямаше да ги има The Beatles и редица други. Няма друг певец, който да е повлиял толкова силно на шоубизнеса. Може да се каже, че Елвис налага стандарта за звезда – и как да живее, и как да умре.

Единственият, който може би се доближава до него, твърди Лурман, е Майкъл Джексън. И това е много странно не само защото Джексън беше женен за дъщерята на Елвис. Още преди да станат семейство той бе заявил, че „ако Елвис е кралят на рокендрола, аз ще съм кралят на попа“. И двамата са толкова известни, че нормалният живот за тях е невъзможен.

„Никой човек не е подготвен за такова нещо. В крайна сметка то те разрушава. Аз познавах Майкъл и много го уважавам. За него или за Елвис може да се каже всичко, но никога не бива да забравяме, че те не можеха да живеят собствения си живот. Тяхната съдба беше друга“, казва Лурман.

А можеше ли историята да се развие другояче? Вероятно, казва Лурман, ако Елвис беше тръгнал на световно турне, може би щеше да осъзнае, че няма нужда от Полковника.

„С този филм се опитваме да направим точно това – да му дадем онази световна обиколка, която той много искаше, но не получи. Това е EpiC“, казва режисьорът.