„Let ‘er rip“ е надписът върху надгробната плоча на канадския актьор Лесли Нилсен. Не търсете поезия или дълбок смисъл - става дума за пръдни, неговата запазена марка.

Освен с комедийния си принос, той е известен с това, че навсякъде носи малко устройство, което при натискане имитира звук на изпускане на газове.

И го е държал в себе си буквално до последно. По време на погребението му - по-скоро коктейл и празненство с музика от класиката „Голо оръжие“ - съпругата му поставила устройството в ковчега и го задействала всеки път, когато някой се приближавал да отдаде почит.

Той умира през 2010 г. на 84 години, но екранният му образ остава жив за няколко поколения зрители.

Човек, който чете това, би решил, че е бил роден комик, дете, което е разсмивало семейство и съученици, природен шемет. Истината обаче е, че през по-голямата част от кариерата си Нилсен е драматичен, по-точно стоически актьор.

В началото смятан от критици за безизразен, той участва в почти всички телевизионни продукции от 60-те и 70-те години - от Alfred Hitchcock Presents до Columbo и The Love Boat.

Светът открива Нилсен, когато той вече е над 50. В момент, когато някои актьори започват да броят годините до пенсия, той прави рязък завой. Това не е толкова преоткриване, колкото създаване на екранен образ, който определя кариерата му за три десетилетия.

„Когато Лесли Нилсен се появи във филм, публиката вече знаеше какво да очаква“, пише El Pais.

След пет десетилетия в кожата на други, от „Полет над кукувиче гнездо“ до „Властелинът на пръстените“, Дуриф избира да бъде просто себе си

Изиграх твърде много убийци: Пътят на Брад Дуриф от върховете на Холивуд до уединението с котки

Тази трансформация е дело на триото ZAZ - Дейвид Зъкър, Джим Ейбрахамс и Джери Зъкър, трима сценаристи и режисьори от Уисконсин, които решават да направят филм за самолетна авария, пародиращ модерните през 70-те години продукции за катастрофи.

За „Airplane!“ те не търсят комедийни актьори. Ключът според тях е всички да играят напълно сериозно, колкото и абсурдни да са ситуациите. Затова настояват за характерни драматични актьори като Робърт Стак, Питър Грейвс и Лойд Бриджис вместо за Бил Мъри и Чеви Чейс, както предлага Paramount.

За невъзмутимия д-р Румак първоначално е предложен Дом ДеЛуиз, но екипът повтаря само едно име - Лесли Нилсен.

„По онова време хората разпознаваха лицето му от стотици роли, но не непременно името му“, спомня си Джери Зъкър.

„Всички бяха страхотни, но Лесли беше като риба във вода. Обожаваше всяка минута и почти не се нуждаеше от насоки. Щом разбра какво правим, това си стана неговото поле. Просто му харесваше“, добавя той пред El Pais.

Нилсен най-сетне намира мястото си.

„Цялата му персона дотогава беше на високия, красив, сериозен водещ актьор. А всъщност беше най-щурият човек, когото можеш да срещнеш“, казва актьорът Дейвид Лежър.

Лежър е сред първите „жертви“ на устройството за пръдни. Нилсен седнал до него, представил се с дълбокия си глас и изведнъж се оригнал. „Извинявай, ядох лук“, казал той.

После изпод мишницата му се чул мощен звук.

„Първоначално се стреснах. Но после разбрах, че това е номер, като го видях да отиде при някоя статистка и да го повтори. Видях как лицето ѝ пребледнява“, разказва Лежър.

Машинката за пръдни присъства постоянно на снимачните площадки. Негов приятел лекар я изработил. Нилсен донесъл цяла кутия и ги продал на екипа по 7 долара. Тъй като всички ги използвали, звуковият отдел ги конфискувал заради провалени дублажи.

Сред „жертвите“ била и Присила Пресли.

„Този номер разчупи леда и постави началото на приятелство, което винаги ще ценя“, казва тя за Нилсен.

Той е прострелян в лицето и оглушава, но не се отказва от битката. Историята му показва какво се случва, когато един идеалист се сблъска с реалността

Честният полицай не бива да се страхува. Серпико, който вдъхнови Ал Пачино

Комик по душа

Нилсен, който се определя като „прикрит комик“, знае, че ролята на д-р Румак е шансът на живота му.

„Казах на агента си: не преговаряй. Приемай. Аз ще им платя ако трябва“, разказва той в старо интервю.

Филмът става неочакван хит, а изпълнението му - едно от най-силните. Режисьорите го описват като актьор с „невероятна способност да прави глупавите компедии правдоподобни“.

Изненадващо е колко късно влиза в жанра. Самият той признава, че му е липсвала увереност.

Нилсен е син на полицай от Кралската канадска конна полиция, който е упражнявал насилие у дома. Израства близо до Арктика, където основната му грижа била „да не замръзне до смърт“.

На 17 постъпва във ВВС, после учи актьорско майсторство в Ню Йорк.

Благодарение на външния си вид и глас бързо намира работа. Първият голям успех е „Забранената планета“. Играе и в „Приключението ‘Посейдон’“. Малко не му достига да изиграе Месала в „Бен-Хур“.

Getty Images | Лесли Нилсен на снимките на „Забранената планета“ (1956 г.)

Нилсен работи почти без прекъсване и снима повече от мнозина свои колеги, но рядко изпъква. Критиците отбелязват, че е „просто красив актьор в индустрия, пренаситена с красиви актьори“. Точно тази анонимност по-късно прави комедийния му пробив толкова ефективен.

Сериозната му външност често го праща в ролята на злодеи. Последната му напълно сериозна роля е с Барбра Стрейзанд през 1987 г.

Никога не съжалява за прехода към комедията, макар да знае, че връщане назад няма.

„Ако направя тежка драма, публиката ще се смее.“

Зъкър и екипът му го правят лице на „Голо оръжие“. Франк Дребин става емблема на самоуверената некомпетентност.

Телевизионният сериал Police Squad, на който се базира филмът, е провал и оцелява едва шест епизода. Мрежата го сваля бързо от екран. Няколко години по-късно обаче филмовата версия се превръща в изненадващ хит. Заснет с 12 млн. долара, филмът печели над 80 млн., ражда две продължения и цяла вълна имитатори. Нилсен окончателно се превръща в икона на абсурдната комедия.

Не всичко работи. Някои пародии се провалят, а по-късните филми, разчитащи само на името му, не впечатляват. Самият той обаче изглежда доволен и продължава да приема малки роли.

Макар извън проектите на Зъкър да не достига същите върхове, Нилсен си осигурява място в попкултурата.

Сред запомнящите се роли е и тази в „Златните момичета“.

Нилсен, който през февруари щеше да навърши 100 години, остава човек, доволен от кариерата си.

„Получих няколко награди по пътя, но честно казано не съм ги очаквал. Изкарвах си добре прехраната десетилетия наред и това беше достатъчно. Това и по някой чек от авторски права от време на време. И един сандвич с фъстъчено масло и сладко.“

Трудно е да искаш повече.