Били-Джо Пиърс споделя, че „живее в режим на оцеляване“, след като е принудена да работи на няколко места, за да се задържи на повърхността в Бристол, вторият най-скъп град във Великобритания.

Тя е само една от нарастващия брой британци, поели допълнителна работа, за да се справят с кризата на разходите за живот и да си осигурят финансова сигурност.

29-годишната жена, родом от Бирмингам обича работата си, но признава, че „изчерпването е реално“. Тя работи по 50-60 часа седмично, управлява бизнес за естетическа декорация на зъби, а в същото време поема смени на рецепция, работи в бар, като персонал на фестивали и продава дрехи онлайн, разказва BBC.

Кандидатстването за по-голям брой места не увеличава шансовете ви за успех, а безразборното кандидатстване за позиции, които не са подходящи за вас, значи, че вероятно ще получите повече откази или по-малко отговори

Плуване срещу течението или как да не се удавите в океана с обяви за работа

„Част от надпреварата“

Данните от Националната статистическа служба показват, че около 1,3 млн. души във Великобритания в момента имат втора работа, което е лек спад в сравнение с рекордните 1,35 млн. души, регистрирани през 2025 г.

Предприемаческият път на Пиърс започва още докато следва интериорен дизайн в университета.

Въпреки че завършва с отличен успех, тя се сблъсква с трудности при търсенето на работа в тази сфера и започва в гейминг компания от 9 до 17 часа, като успоредно с това развива собствения си бизнес.

„Завършвах работа около 17–18 часа, след което веднага се заемах със собствения си бизнес и оставах там до около 23 часа. Работех прекалено много, нямах социален живот. Чувствах се като част от огромна надпревара, в която нямаше да спечеля. Работех усилено, но не спестявах и всъщност не живеех“, споделя тя.

След като е съкратена миналата година, решава да се фокусира изцяло върху бизнеса си. Но нарастващите разходи и високите разходи за живот в Бристол превръщат в трудност оцеляването с един източник на доходи.

Ема Грейд остро критикува дистанционния модел на работа, свързвайки го с мащабни социални проблеми като епидемията от самота и спада на раждаемостта

Съоснователката на Skims: Работата от вкъщи е „кариерно самоубийство“

Пиърс сега живее в каравана, за да намали разходите си, и работи на няколко места, за да поддържа бизнеса си.

Типичният ѝ работен делничен ден е от 10 до 19 ч, следван от смени на рецепция до 23. Уикендите често прекарва, работейки в барове или на фестивали.

Въпреки това, постоянно се тревожи за парите.

„Работата е много и все още ми се струва, че не печеля достатъчно, за да се доближа до притежаването на къща. Струва ми се, че в момента е нормално да се работи на няколко места. Определено обаче има нещо нередно в това, което се случва.“

Проучването се провежда от 22 години, а резултатите показват едно – офисните навици на най-младите служители вече не са просто каприз, а нова кариерна стратегия

За първи път личният живот е по-важен от заплатата в годишния доклад на Randstad Workmonitor

Равнището на безработицата във Великобритания наскоро се повиши до 5%, докато броят на свободните работни места спада до най-ниско ниво за последните пет години.

В същото време „гиг икономиката“ – работа на свободна практика или по договор, а не постоянна заетост, отбеляза значителен ръст.

Почти пет милиона души понастоящем се занимават с такава работа – като доставка на храна, почистване, разхождане на кучета или онлайн продажба на дрехи – въпреки че само една пета разчитат на нея като основен източник на доходи.

Когато безработицата се повишава, все повече хора се обръщат към работата на свободна практика. За мнозина, особено за по-младите, разчитането на един работодател вече не дава чувство за сигурност.

Profit.bg

Гиг икономика и “човешки облак”. Да се превърнеш в мениджър на себе си

„Хората поемат втора работа главно защото един доход вече не стига“, казва д-р Емили Бомонт, доцент по предприемачество и бизнес в Университета на Глостършир. Според нея вече е по-нормално да имаш втора работа или странична дейност, но това не винаги е „осъзнаващо“ в предприемачески смисъл. „Нарастването на страничните дейности показва, че икономиката става все по-фрагментирана и рискова“, категорична е тя.

„Изкуственият интелект премахна необходимостта от моята работа“

Енджи Елбърейни, графичен дизайнер на свободна практика от Бристол, е трябвало да разнообрази работата си, тъй като индустрията се променя.

„Последните две години бяха най-лошите ми години като дизайнер. Забелязах, че в тази сфера инструменти като AI и Canva са толкова достъпни за моите клиенти, че сами извършват голяма част от работата“.

След повече от десетилетие в дизайна 35-годишната жена споделя, че изкуственият интелект е „елиминирал“ голяма част от търсенето на традиционните дизайнерски услуги.

Освен като фрийлансър, в момента тя работи в сферата на творческото производство и координацията, а също така се преквалифицира в областта на организацията на събития. Твърдо смята, че „ако си креативен – винаги ще намериш решения“.

Персоналът на първа линия, който работи директно с клиенти, съставлява 80% от работната сила в САЩ, според оценки от доклад на Microsoft, публикуван през 2023 г.

Gen Z служителите на първа линия са в бърнаут и готови да напуснат работа

Все пак финансовият натиск я е принудил да ограничи разходите за луксозни неща като почивки и фестивали.

„Това ли е начинът на живот, който искам да водя? Не. Но да съм в Бристол е забавно, а да съм част от творческите среди е повече от удовлетворяващо“, допълва тя.

За други преминаването към няколко работни места се дължи както на лични, така и на финансови причини.

Тъй като повечето висши мениджъри са хора с високи постижения, чиято кариера често е протичала линейно, те разглеждат успеха в черно-бялата гама. Фрийлансърите доказват точно обратното – че постиженията са въпрос на баланс, а не на крайности

От фрийлансъри за мениджъри: 4 урока по пътя към успеха

Холи от Бристол е самотна майка и се нужда от гъвкава работа, за да издържа сина си Макс. По препоръка тя започва да работи като модел за рисуване.

„Това не беше нещо, което съм планирала, но когато си в такава ситуация, ставаш отворена към неща, които може би не си обмисляла преди“, казва 41-годишната жена, която работи и като юридически асистент на непълно работно време, а понякога и като статистка в телевизията.

„По-добре да си съблека дрехите и да стоя в стая, пълна с художници, отколкото да работя на минимална заплата, където съм претоварена, не мога да свържа двата края и пропускам времето с сина си“, допълва тя.

Споделя, че работата ѝ е помогнала да преодолее чувството на уязвимост.

„Често се тревожа за неща като това достатъчно ли са парите или какви проблеми има сина ми. Но не изпитвам страх, когато съм гола в стая, пълна с непознати“, казва тя.

Както за много други на свободна практика, липсата на дългосрочна сигурност създава „постоянен натиск“ „Винаги мисля за следващата сметка, за следващата работа, въпреки че имам занимание, няма истинска сигурност“.