Защо златото не работи като убежище този път
Благородният метал не успява да защити инвеститорите от инфлационния натиск, докато Китай и купувачите на борсово търгувани фондове продължават да трупат позиции
&format=webp)
Всеки инвеститор познава правилото: когато пазарите се разклащат, купувай злато.
През септември тази стратегия не сработи. Благородният метал понесе загуби в момент, когато цените на петрола скочиха, страховете от инфлация се върнаха, а технологичните акции и дори биткойн продължиха да поскъпват и да подкрепят по-широкия фондов пазар.
Най-активно търгуваният фючърсен договор върху златото, с доставка през декември, поевтиня с 6,6% през септември и приключи търговията в сряда на ниво от 4186,70 долара за тройунция. Това е най-слабият месец за златото от юни.
Nasdaq Composite се повиши с 2,5% през септември, а S&P 500 добави 0,1%.
Дори биткойн, най-голямата криптовалута в света и един от най-волатилните активи, премина над 86 000 долара и поскъпна със 7% за месеца, доближавайки най-високото си ниво за годината.
Златото традиционно се смята за класическа защита срещу инфлацията. То е физически актив с ограничено предлагане, чиято цена в долари обикновено расте, когато валутите губят покупателна способност заради нарастващите цени.
Подобна среда по принцип е благоприятна за благородния метал: петролът поскъпва, инфлацията се задържа висока, а геополитическото напрежение остава силно.
В същото време растящата доходност по американските държавни облигации и по-силният долар оказват силен натиск върху цената.
Златото не носи лихва. Когато доходността по държавните ценни книжа се повишава, инвеститорите получават все по-привлекателна алтернатива.
Например 2-годишните държавни облигации на САЩ вече предлагат доходност от почти 5%, което прави златото по-малко привлекателно като място за паркиране на капитал.
„Повишаването на лихвите намалява относителната привлекателност на златото, защото прави кеша и краткосрочните инструменти на паричния пазар по-конкурентни. Те отново могат да предложат на инвеститорите положителна реална доходност след отчитане на инфлацията“, казва пред MarketWatch Кристиан Кер, ръководител на макроикономическата и инвестиционната стратегия в LPL Financial.
По думите му много инвеститори са били увлечени и от спекулативната еуфория, която изведе златото до нови рекордни върхове през миналата година и в началото на 2026 г.
По-силният долар създава допълнителен натиск. Тъй като златото се котира в американска валута, поскъпването на долара го прави по-скъпо за чуждестранните инвеститори.
Спадът в цената обаче привлича купувачи сред правителствата и централните банки.
Китайската народна банка е добавила над 20 метрични тона, или около 650 000 тройунции, към резервите си през август – най-голямата ѝ месечна покупка от 2023 г.
Така серията от последователни месеци, през които китайската централна банка увеличава златните си резерви, достигна 22, показват данни на китайската Държавна администрация за валутен контрол.
При правителствата логиката зад покупките на злато е свързана преди всичко с устойчивостта и сигурността на резервите.
В продължение на десетилетия държави и централни банки държат злато като финансова защита срещу икономическа нестабилност, инфлация и геополитически рискове. Така те намаляват зависимостта си от щатския долар и ограничават излагането си на санкции или на активи, които могат да бъдат замразени от друго правителство.
Проучването на Световния съвет по златото за резервите на централните банки през 2026 г. показва, че 89% от управляващите резерви очакват световните златни запаси на централните банки да нараснат през следващите 12 месеца.
Търсенето идва и от частните инвеститори.
Аакаш Доши, глобален ръководител на пазарите на злато в State Street Investment Management, посочва пред MW, че значителни средства продължават да се насочват към борсово търгувани фондове, следващи цената на благородния метал.
Инвеститорите са добавили нетно 3,8 млрд. долара към листнати в САЩ ETF-и, свързани със златото, през септември. През август притокът е бил 7,9 млрд. долара, показват данни на State Street.
Силните потоци към ETF-ите дават увереност на екипа на Доши, че дългосрочните перспективи пред златото остават положителни дори след повишаването на лихвите от Федералния резерв и спада на цената през септември.
„Смятаме, че това са структурни позиции, при които златото се купува като паричен актив, алтернатива на фиатните валути и средство за диверсификация“, посочва той.
Според Доши има и още един фактор, който може да подкрепи благородния метал.
През последните седмици доходността по краткосрочните американски държавни облигации се повишава по-бързо от тази по дългосрочните книжа, което свива разликата между тях. На пазарен жаргон това движение е известно като „мечо изравняване“ на кривата на доходността.
Подобна динамика може да окаже допълнителен натиск върху икономическия растеж, тъй като американските домакинства и компании се сблъскват с по-скъпи кредити и финансиране.
Това може да засили ролята на златото като убежище и като актив, чието представяне е по-слабо свързано с движението на останалите пазари.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)