Бюджетът на страната ни има проблем и този проблем не е новина за никого. Бюджетът за 2026 г. е разчетен с дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро. Само към края на септември натрупаният минус вече е 3,6 млрд. евро.

В такава ситуация обикновено се случват две неща: държавата започва да търси откъде да събере повече и внимава да не повреди източниците, от които вече събира много. При хазартния сектор в момента се случват и двете едновременно, но в противоположни посоки.

Правителството предлага практически пълна забрана на рекламата на хазарт, включително сериозно затягане онлайн. В същото време се обсъждат по-високи държавни такси, по-тежко облагане и двойно увеличение на вноските за социално отговорно поведение.

Тук не е нужно човек да е фен на хазарта, за да види проблема. Държавата иска повече пари от бизнеса, докато обсъжда как да му отреже основните инструменти за комуникация с клиенти.

Държавата едновременно натиска газта и спирачката. А фискалният принос на сектора никак не е малък.

По данни на НАП през 2025 г. лицензираните организатори са внесли 408,7 млн. лева под формата на такси и вноски по Закона за хазарта. В тях влизат и над 15 млн. лева за социално отговорно поведение. За същите дружества приходната агенция отчита още близо 467 млн. лева данъци и осигуровки.

Тези числа не трябва просто да се съберат и да се обяви, че хазартът е внесъл точно 876 млн. лева. НАП уточнява, че второто число обхваща цялостната дейност на дружествата. Но и без счетоводни фокуси картината е достатъчно ясна: говорим за сектор, от който държавата събира стотици милиони всяка година.

Към края на 2025 г. лицензираните оператори имат и 23 882 наети лица. Отделно стоят средствата, които се вливат в спорта, клубове, федерации, детски школи, културни и социални инициативи. Няма надеждна обща публична цифра за всички тези инвестиции и няма смисъл да си я измисляме. Достатъчно е да кажем, че те съществуват и са част от икономическия отпечатък на сектора у нас.

Точно затова спорът за рекламата не е само морален или политически. Има съвсем проста икономическа верига.

Заводи затварят, инженерни центрове се свиват, а държавата поставя под въпрос едно от малкото сигурни преимущества - предвидимото облагане

България губи старите си предимства за бизнеса. А нови още няма

Онлайн рекламата е един от каналите, през които операторите привличат клиенти и генерират оборот, а от този оборот идват такси, данъци, инвестиции и работни места. Ако държавата рязко ограничи началото на тази верига, трудно може да очаква всичко след него да остане непокътнато.

Никой не може честно да изчисли предварително точната загуба. Но когато бюджетът е планиран с дефицит от 5,7% от БВП, доброволно да поставяш под натиск източник на стотици милиони за хазната изглежда като доста странен начин да пазиш публичните финанси.

И тук идва още един неприятен детайл. Потребителят няма да изчезне заедно с рекламата. Българинът ще продължи да отваря Google, YouTube, TikTok, Instagram, Telegram и чужди сайтове, където компании без български лиценз могат да продължат да го преследват с оферти.

Ако част от залозите се преместят към оператори без български лиценз, тези пари вече не минават през компании, които плащат местни такси, данъци и осигуровки. Залозите не изчезват, но част от оборота може да се премести извън българската система – заедно с данъците и таксите върху него.

Това е и причината предвидимостта да е толкова важна. Големият бизнес може да понесе тежка регулация. Може да понесе високи данъци. Може да понесе строги правила. Много по-трудно понася среда, в която условията се променят през няколко месеца, а всяка нова политическа инициатива може да донесе още една такса, забрана или ограничение.

Нов доклад оценява нерегулирания онлайн хазарт в ЕС на 91,6 млрд. евро, а казусът с Италия показва защо търсенето трудно се ограничава само със забрани

Парадоксът на забраните: рестрикциите върху хазарта отварят терен за сивия пазар

И не е като Европа да предлага само два избора — джунгла или пълна забрана. В Дания рекламата е разрешена за лицензирани оператори, докато рекламата на нелицензирани компании е забранена. Великобритания допуска реклама при строги правила за съдържание, защита на непълнолетните и социална отговорност. Нидерландия също ограничи силно сектора, но остави определени онлайн кампании при конкретни изисквания към аудиторията.

Компанията, която плаща данъци, осигуровки, държавни такси, поддържа персонал и приема местния контрол, трябва поне да има някакво предимство пред конкурента, който предлага същата услуга от чужд домейн и не плаща нищо от това тук.

Правителството в момента рискува да обърне тази логика. Искаме повече пари от легалния бизнес. Увеличаваме тежестта му. После ограничаваме начините му да расте. Накрая се чудим защо бюджетът пак има проблем.

Хазартът е удобна политическа мишена, защото хората няма да излязат на улицата да защитават букмейкър. Това обаче не отменя цифрите.

А когато дефицитът вече се измерва в милиарди, има нещо странно първо да биеш алармата за липсващите приходи, а после сам да ограничиш индустрия, от която хазната вече събира стотици милиони.