Изкуственият интелект постепенно се превръща в основен двигател на световната икономика, но значителните инвестиции в технологични иновации крият и рискове. Те могат да засилят инфлационния натиск, да увеличат разходите за финансиране и да задълбочат различията между страните, предупреждава управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

В реч в Сингапур преди годишните срещи на МВФ и Световната банка Георгиева определи AI като технология, която „бързо се превръща в ключов фактор за относителното положение на държавите в световната икономика“, съобщава CNBC. Тя подчерта, че този технологичен бум съвпада с период на слаб глобален растеж, високи енергийни разходи и публичен дълг, близък до исторически рекорд.

„Независимо дали го обичате, мразите или се страхувате от него, AI е тук“, казва Георгиева.

Световната икономика е дърпана в две различни посоки

Според ръководителя на МВФ глобалната икономика в момента е под въздействието на два противоположни процеса. От едната страна е негативният шок върху енергийните доставки, причинен от продължаващия конфликт в Персийския залив. От другата е инвестиционният бум около изкуствения интелект, който създава силен положителен импулс за търсенето. Резултатът е силно неравномерен за отделните страни.

Мащабът на инвестициите в AI вече се сравнява с най-значимите инфраструктурни трансформации в икономическата история. По думите на Георгиева глобалните вложения в тази технология като дял от БВП вероятно ще достигнат или дори ще надхвърлят инвестициите, направени при изграждането на железопътните мрежи, електрическата инфраструктура и телекомуникациите.

Тя отбелязва, че хардуерът за AI и свързаните с него технологични продукти вече съставляват над една десета от световната търговия със стоки. МВФ изчислява, че успешното внедряване на AI може да увеличи годишния глобален икономически растеж с до 0,5 процентни пункта.

„Преминаването от 3% към 3,5% растеж за десет години е еквивалентно на добавянето към световната икономика на икономика с размера на АСЕАН“, обяснява Георгиева.

Цели икономики вече зависят от AI бума. Световната банка предупреждава за риска от обрат

МВФ от известно време разглежда изкуствения интелект като потенциален източник на съществен ръст на производителността. Фондът обаче предупреждава, че ефектът ще зависи в голяма степен от инфраструктурата, квалификацията на работната сила и способността на отделните икономики да внедряват технологията.

Потенциалните ползи обаче са силно концентрирани. Държавите, които не участват активно във веригата за производство на чипове, центрове за данни и други компоненти на AI инфраструктурата, рискуват да получат значително по-малка част от икономическия ефект. Това създава опасност съществуващите различия между икономиките да се задълбочат допълнително, предупреждава Георгиева.

МВФ вече отбелязва, че страните с по-добра цифрова инфраструктура, квалифицирани специалисти и адекватна регулаторна среда са в значително по-добра позиция да извлекат полза от технологията. Но има и друг, по-непосредствен проблем.

„Бумът в изграждането на AI инфраструктура е инфлационен“, обяснява Георгиева.

Основната причина е засиленото търсене на електроенергия, центрове за данни, чипове, строителни материали и капитал, необходими за технологичната надпревара. Допълнителен натиск оказват по-високите цени на енергията и храните, митата и нарастващите военни разходи.

МВФ изразява подобна позиция и в други свои анализи. В краткосрочен план значителните капиталови инвестиции в AI стимулират търсенето и могат да повишат инфлацията, докато потенциалните ползи за производителността ще се проявят по-бавно.

Кристалина Георгиева, МВФ: Държавните дългове не са извън контрол – но трябва политическа смелост

AI започва да се конкурира и с правителствата за капитал

Инфлационният натиск постепенно се пренася и върху облигационните пазари. Доходността по държавните облигации в САЩ, Германия и Япония достига най-високите си нива от десетилетия. В същото време на пазара се появяват все повече частни емитенти, които набират средства за AI инфраструктура. Това засилва конкуренцията между технологичните компании и правителствата за един и същ капитал.

Покачването на доходността не е непременно негативен сигнал. Част от движението може да отразява очакванията, че AI ще повиши производителността и ще ускори икономическия растеж, отбелязва Георгиева. В същото време все повече мащабни инвестиционни програми се финансират чрез дълг.

Това е особено важно при т.нар. хиперскейлъри – най-големите компании, които изграждат облачна и AI инфраструктура. Разширяването на центровете за данни изисква стотици милиарди долари за чипове, електроснабдяване, мрежова инфраструктура и сгради.

Интерпол: AI прави кибератаките по-бързи, масови и трудни за разпознаване

Големият проблем остава публичният дълг

Технологичният инвестиционен цикъл съвпада с период на висока държавна задлъжнялост. Глобалният публичен дълг е близо до най-високото си ниво след Втората световна война и скоро може да надхвърли 100% от световния БВП, предупреждава Георгиева.

По думите ѝ развитите икономики са сред най-сериозно засегнатите от проблема.

В продължение на около 17 години правителствата се възползваха от благоприятна среда, в която лихвените проценти бяха по-ниски от темпа на икономически растеж. Това правеше обслужването на големи задължения по-управляемо.

„По-високите лихвени проценти сега слагат край на това“, казва Георгиева.

Разликата между цената на финансирането и икономическия растеж вече е значително по-неблагоприятна и според МВФ вероятно ще продължи да се увеличава.

Това означава, че правителствата трудно могат да разчитат единствено на икономическия растеж постепенно да намали съотношението на дълга към БВП. Необходима е и реална фискална консолидация.

Напрежението вече се отразява и в Европа. Спредовете спрямо германските държавни облигации нарастват не само за традиционно силно задлъжнели икономики като Франция и Италия, но и за страни като Ирландия и Португалия, които през последните години положиха значителни усилия за ограничаване на дълга и бюджетните дефицити.

След пандемията, енергийната криза, войните и поредицата икономически шокове бюджетните дефицити в много държави остават над нивата отпреди Covid-19. Затова, по думите на Георгиева, фискалното пространство на правителствата „крещи да бъде възстановено“.

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Пазарите може да подценяват риска от AI

МВФ вижда и по-пряк риск за финансовата система. Силните печалби на технологичните компании подкрепят цените на акциите, увеличават богатството на инвеститорите и допълнително стимулират икономическата активност. Този механизъм обаче може да работи и в обратната посока.

Ако корпоративните печалби не оправдаят високите очаквания, натрупаният дълг от големите технологични компании и значителната глобална експозиция към американските акции могат да превърнат едно разочарование в много по-мащабен финансов шок, предупреждава Георгиева.

МВФ посочва като риск и все по-сложната система за финансиране на AI инфраструктурата, включително заемното финансиране и сделките между ограничен брой компании, които често са едновременно клиенти, инвеститори и финансови партньори. Това увеличава вероятността проблем в една част от AI екосистемата да се прехвърли и към останалите.

Георгиева напомня за т.нар. закон на Амара, според който хората често надценяват краткосрочния ефект на новите технологии, но подценяват дългосрочния.

Преходът между сегашния инвестиционен бум и реализирането на очакваните ползи от AI за производителността може да се окаже най-рисковият период.

Затова МВФ смята, че финансовите и паричните власти не могат да си позволят да изчакват. По думите на Георгиева първата линия на защита трябва да бъдат ефективната регулация и финансовият надзор.

За централните банки посланието също е ясно.

„Сега може да е подходящ момент за предпазливо ястребов подход към паричната политика в много държави“, казва тя.

AI може да се превърне в следващия основен двигател на глобалната производителност. Преди обаче обещаният икономически ефект да се реализира, трябва да бъде финансирано изграждането на необходимата инфраструктура.

А това се случва в условия на скъпа енергия, висока държавна задлъжнялост и по-висока цена на капитала.

Тази комбинация превръща AI бума едновременно в една от най-големите възможности и в един от най-сериозните макроикономически рискове през следващите години.