Меркурий постепенно се свива, докато вътрешността му изстива. Процесът е оставил характерни следи по повърхността на планетата - огромни скални откоси и деформации, някои от които достигат височина до 1,6 километра.

Ново изследване обаче показва, че мащабът на това свиване вероятно е бил подценяван.

Меркурий се е формирал преди около 4,5 млрд. години, когато младата Слънчева система е била сцена на чести сблъсъци между космически тела. Те са генерирали огромно количество топлина, а впоследствие планетата постепенно е започнала да се охлажда. Вътрешността ѝ се е свивала, а твърдата кора се е нагъвала и разломявала.

Проблемът за учените е, че милиарди години удари от астероиди и комети вероятно са заличили или покрили част от тези геоложки следи.

Именно върху това се фокусира новото проучване, публикувано в Geophysical Research Letters. Екипът на Гаку Нишияма от Германския аерокосмически център използва данни от мисията MESSENGER на НАСА, за да сравни грапавостта на различни части от повърхността на Меркурий.

Зависимостта от чужди ракети, сателитни системи и ключови технологии засилва натиска върху ЕС да изгради по-независим капацитет в космоса и да координира по-тясно усилията на държавите членки

Европа ускорява космическата си стратегия в конкуренцията със САЩ и Китай

Изследователите установяват, че в по-грапавите райони се виждат по-малко от структурите, свързани със свиването на планетата. Според тях това е знак, че част от тях може да са били заличени или затрупани от материал, изхвърлен при последващи сблъсъци.

Новите изчисления показват, че Меркурий може да се е свил с между 10% и 30% повече, отколкото се смяташе досега. Това би означавало намаляване на радиуса с около 11,6 километра, докато по-ранните оценки сочеха между 1 и 7 километра.

Точният мащаб е важен, защото може да разкрие повече за вътрешната структура и историята на планетата.

Пол Бърн от Вашингтонския университет в Сейнт Луис посочва пред CNN, че по-прецизните данни биха помогнали да се изяснят размерът и съставът на металното ядро на Меркурий, развитието на вулканичната и тектоничната му активност и механизмът, който поддържа магнитното му поле.

Учени остават разделени дали орбитата или физическите характеристики на небесните тела трябва да определят кое е планета

Преди 20 години Плутон загуби статута си на планета. Спорът за решението продължава и до днес

Според Нишияма по-голямото свиване може да означава, че Меркурий има по-голямо метално ядро, че то съдържа по-малко леки елементи или че планетата е започнала развитието си при по-висока температура.

BepiColombo може да даде отговора

Повече яснота се очаква от съвместната европейско-японска мисия BepiColombo, която трябва да разположи два апарата в орбита около Меркурий в края на 2026 г.

Те ще извършат най-подробните досега глобални измервания на релефа и повърхността на планетата и ще позволят на учените да проверят новите оценки.

Главният изпълнителен директор на SpaceX се стреми към изстрелване на орбитален център за данни в края на 2027 г. Експерти обаче смятат, че по-вероятно е значителен мащаб да бъде постигнат през следващото десетилетие

Центрове за данни в космоса: Четири големи препятствия за амбициозния график на Илон Мъск

Инструментите на мисията ще изследват още дебелината на кората, вътрешната структура, гравитационните аномалии и минералния състав на Меркурий.

Учените засега остават предпазливи към новите резултати. Ханес Бернхард от Университета на Мериленд ги определя като убедителни, но отбелязва, че толкова голямо свиване би трябвало да е оставило и по-ясни деформации в глобален мащаб.

Според него окончателният отговор може да изисква повече от наблюдения, направени единствено от орбита.