Преди 20 години Плутон загуби статута си на планета. Спорът за решението продължава и до днес

Преди 20 години Плутон загуби статута си на планета. След гласуване на Международния астрономически съюз (МАС) през август 2006 г. небесното тяло беше прекласифицирано като планета джудже, а броят на планетите в Слънчевата система намаля от девет на осем. Още тогава решението предизвика недоволство сред част от учените. Две десетилетия по-късно спорът продължава, а позициите изглеждат още по-поляризирани.

„Дефиницията за планета, която създадоха, на практика не може да се използва“, казва пред The Guardian Филип Мецгер, директор на Центъра за изследвания и образование в областта на микрогравитацията „Стивън У. Хокинг“ към Университета на Централна Флорида. Според него тя е практически неприложима за научни цели.

Мецгер е сред учените и любителите на астрономията, които смятат понижаването на статута на Плутон за сериозна грешка.

За част от привържениците на Плутон именно загубата на статута му на планета го превръща в своеобразен аутсайдер, към когото мнозина изпитват симпатия. За други по-същественият проблем е решението на МАС от 2006 г. и начинът, по който е взето. Още от самото гласуване се появяват съмнения както около избраните критерии за определяне на планета, така и около процедурата, а недоволството постепенно прераства в продължаваща и до днес кампания за връщането на Плутон сред планетите. 

Кампанията за връщане на Плутон сред планетите, със своите пламенни защитници, продължаващи дебати, протести и петиции, изглежда до голяма степен американски феномен. Според Мецгер темата е особено чувствителна в САЩ, тъй като именно американски астрономи са открили Плутон. Той признава, че сред обществеността решението е било възприето и като удар по националната гордост, макар подобно отношение да не е характерно за учените.

През последните години кампанията придоби и политически оттенък. През април администраторът на НАСА Джаред Айзъкман заяви пред комисия на Конгреса, че подкрепя преразглеждането на въпроса. 

Търсенето на планета като Земята отбеляза мащабна крачка напред след ново астрономическо откритие

Откритието, което промени съдбата на Плутон

До гласуването през 2006 г. се стига след откриването на далечно небесно тяло, получило по-късно името Ерида. То се намира в Пояса на Кайпер отвъд Нептун – същия район, в който обикаля и Плутон. Ерида е приблизително със същите размери, макар да има по-малък обем и по-голяма маса. Така възниква очевидният въпрос: ако Плутон е планета, защо Ерида да не бъде? И обратното – ако Ерида не отговаря на това определение, защо Плутон да запази статута си?

Двете тела далеч не са единствените обекти в Пояса на Кайпер. По същото време астрономите откриват и други по-малки светове, сред които Хаумея, Макемаке и Седна. Това поражда нов проблем – дали и те трябва да бъдат признати за планети. Освен това учените предполагат, че предстои да бъдат намерени още много подобни обекти. При достатъчно широко определение броят на планетите в Слънчевата система би могъл да достигне стотици.

В опит да разреши проблема Международният астрономически съюз приема определение с три основни критерия. За да бъде планета, едно небесно тяло трябва да обикаля около Слънцето, да притежава достатъчно маса, за да придобие приблизително сферична форма под въздействието на собствената си гравитация, и да е „прочистило околността“ около своята орбита – тоест да доминира гравитационно в нея. Нито един от познатите обекти отвъд Нептун не изпълнява последното условие. Така Плутон отпада от списъка.

Именно третият критерий предизвиква най-сериозни възражения. Способността на едно тяло да прочисти орбиталната си околност зависи до голяма степен от това къде се намира.

Един от основните аргументи срещу този критерий е, че един и същ обект може да бъде определян като планета или не в зависимост от орбитата, на която се намира. Ако например Земята бъде преместена на разстоянието на Плутон от Слънцето, тя също не би могла да прочисти своята орбитална зона и следователно вече не би отговаряла на определението на МАС. 

„Дори малки астероиди, които нямат достатъчно маса, за да станат сферични, биха могли да прочистят орбитата си, ако са достатъчно близо до звезда“, обяснява Мецгер. Според него това показва, че подобен критерий няма особена научна стойност.

Според критиците определението на МАС изглежда създадено така, че да изключи Плутон от категорията на планетите. 

Нови кадри показват кратера от сблъсъка на ракета на SpaceX с Луната

Два лагера в науката

Промяната на статута на Плутон разделя учените на два основни лагера. Привържениците на т.нар. геофизичен подход смятат, че физическите характеристики на едно небесно тяло трябва да определят дали то е планета. Другата страна – специалистите по динамика – отдава по-голямо значение на неговата орбита, околната среда и движението му. Разделението донякъде може да бъде описано и като спор между планетарни учени и астрономи. Много специалисти по планетарни науки, включително Мецгер, просто не използват определението на МАС.

Когато космическият апарат New Horizons прелита край Плутон през 2015 г., привържениците на геофизичния подход получават нови аргументи. Наблюденията разкриват сложен и динамичен свят с планини, признаци за сравнително скорошна геоложка активност и хълмове от воден лед, плаващи върху замръзнал азот. Съществуват дори предположения, че условията там биха могли да позволят наличието на живот. За защитниците на Плутон всичко това показва, че той притежава геофизичните характеристики на планета.

Защитниците на планетарния статут на Плутон не виждат проблем и в това по-широкото определение за планета да увеличи броя им в Слънчевата система до стотици, дори ако това направи изучаването им по-сложно. 

„Колкото повече, толкова по-добре“, отбелязва пред The Guardian Пол Бърн, доцент по науки за Земята, околната среда и планетите във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Той прави сравнение с Pokémon – официалните видове са 1025, но според него никое дете не се оплаква, че са прекалено много.

Противниците на връщането на Плутон сред планетите обаче виждат друг проблем. Според тях чисто геофизично определение би включило не само Плутон, но и редица естествени спътници – включително Луната.

Астрономът Майк Браун няма нищо против Слънчевата система да има повече планети. Според него проблемът е, че отдавна сме приели Луната да не се смята за такава, а същата логика изключва и Плутон.

Браун често е определян като „човека, който уби Плутон“, защото ръководи екипа, открил Ерида през 2005 г. и така поставил началото на събитията, довели до прекласифицирането. Самият той приема прозвището с чувство за хумор и дори е написал книга, озаглавена How I Killed Pluto and Why It Had It Coming. 

Един от основните му аргументи е, че Луната е по-голяма от Плутон, има сферична форма и сложна геоложка история. Ако орбитата не бъде част от критериите, тя със сигурност би могла да бъде определена като планета. С други думи, ако Плутон е планета, такава трябва да бъде и Луната.

Бърн не вижда противоречие в това. Според него едно небесно тяло може едновременно да бъде спътник и планета, както един човек може да бъде едновременно брат и съпруг.

Древен сблъсък може да е преобразил една от луните на Марс

Научен или процедурен спор

Погледнат отвън, дебатът често изглежда не само научен, но и политически и процедурен. Част от защитниците на Плутон твърдят, че гласуването на МАС през 2006 г. не е проведено правилно и следователно решението няма необходимата легитимност.

Мецгер смята, че дори може да се твърди, че официално гласуване за определението на планета не е имало, тъй като не е била спазена необходимата процедура.

Браун отхвърля подобни обвинения. Според него от начина на провеждане на вота се оплакват предимно хората, които не са доволни от резултата.

Остава обаче въпросът защо всичко това има значение.

Някои от критиците сравняват решението със своеобразен преврат и смятат, че последиците от него се усещат и в образованието. Според тях децата просто научават, че планетите са осем, без да получават по-широка представа за сложността и разнообразието на Слънчевата система. 

Мецгер също вижда по-дълбок проблем. Според него определението, което изключва Плутон, се основава на остаряла представа за подредена Слънчева система, вместо на съвременното разбиране за динамичен и хаотичен космос. Той смята още, че учените са подценили способността на обществото да възприеме тази сложност и така са пропуснали възможност да я използват с образователна цел.

Може ли изкуствената хибернация да отведе човечеството до Марс?

Плутон винаги е бил загадка

Историята на Плутон започва още преди самото му откриване. През 1915 г. американският астроном Пърсивал Лоуел забелязва предполагаеми отклонения в орбитите на Уран и Нептун и стига до извода, че те може да са причинени от гравитацията на неизвестна девета планета. Той я нарича Планета X и изчислява, че масата ѝ трябва да е между тази на Земята и Нептун.

След години на търсене през 1930 г. в обсерваторията „Лоуел“ е открито ново небесно тяло. То получава името Плутон и първоначално е прието за предсказаната Планета X.

С натрупването на повече наблюдения обаче учените установяват, че Плутон е много по-малък от очакваното и няма достатъчно маса, за да предизвика предполагаемите отклонения в орбитата на Нептун. В крайна сметка става ясно, че той е дори по-малък от Луната и всъщност не е Планета X, която астрономите са търсили.

Окончателното обяснение идва през 1992 г. Тогава учените установяват, че първоначалните изчисления са били направени въз основа на погрешно завишена оценка за масата на Нептун. След коригирането ѝ изчезват и отклоненията в неговата орбита, които Планета X е трябвало да обясни. Оказва се, че такава планета изобщо не е била необходима, а откриването на Плутон по време на търсенето ѝ е било по същество съвпадение.

Решението от 2006 г. затвърждава образа на Плутон като своеобразен аутсайдер в Слънчевата система. Историята му обаче показва, че още от откриването му неговият статут е бил донякъде спорен. Ако през 1930 г. астрономите са разполагали със сегашните знания за размерите, масата и мястото му в Пояса на Кайпер, не е ясно дали изобщо биха го определили като деветата планета.

Ново гласуване едва ли би разрешило продължаващия вече две десетилетия спор. Според Мецгер позициите между двата лагера са станали още по-твърди, затова той и останалите защитници на планетарния статут на Плутон не настояват за нов вот. Вместо това те искат учените да преосмислят самия начин, по който се определя какво е планета, и да се върнат към критерии, които според тях имат по-голяма научна стойност.