Европа ускорява космическата си стратегия в конкуренцията със САЩ и Китай

Европа изостава технологично и стратегически спрямо САЩ и Китай в космическата индустрия, докато правителствата търсят начини да ускорят създаването на обща европейска космическа програма.

Необходимостта от повече автономност на континента стана още по-видима след разпадането на съвместни проекти с НАСА, както и на фона на бързото развитие на американски и китайски системи и сателитни мрежи, разказва Financial Times в свой анализ по темата.

През последните години Европа трудно се справя с поддържането на темпото в надпреварата за космически технологии. Европейски представители предупреждават, че липсата на собствен независим капацитет може да създаде сериозни рискове в сфери като комуникациите, отбраната и националната сигурност.

Темата ще бъде сред основните на среща на европейски лидери в Париж през тази седмица. Отказът на някои от най-големите американски космически компании да участват във форума допълнително засилва усещането в Европа за стратегическа слабост.

„Европа наистина трябва да навакса както по отношение на своите способности, така и по отношение на автономността си в определени технологии“, обяснява пред Financial Times генералният директор на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер.

Той също така отбелязва, че в момента единствено САЩ, Китай и Русия разполагат с възможност самостоятелно да изпращат астронавти в космоса.

„Някои могат да зададат въпроса: какво не е наред с Европа? Защо Европа няма този капацитет и защо не може да го изгради? Точно това е въпросът, който си задавам и аз“, казва Ашбахер.

Европейски конкурент на SpaceX с исторически първи полет

Един от най-сериозните сигнали за европейската зависимост от САЩ идва от промените в американската космическа програма.

Бюджетните съкращения в НАСА при администрацията на американския президент Доналд Тръмп сложиха край на проекта Gateway – планирана космическа станция в орбита около Луната, която трябваше да служи като междинен пункт за бъдещи мисии до лунната повърхност.

През март НАСА „постави на пауза“ проекта, което на практика означава неговото прекратяване, отбелязва Financial Times.

В Gateway трябваше да участват Европейската космическа агенция и редица европейски компании с важни технологични компоненти. На този фон SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Amazon също са се отказали от участие в срещата в Париж, предават френски представители, цитирани от FT.

Властите в Европа все по-често предупреждават и за обхвата на руските и китайските амбиции в космоса. Според тях най-големите европейски държави трябва да подкрепят създаването на компании и технологии, способни да се конкурират с водещите играчи от САЩ и Китай.

Гърция се обръща към Космоса в борбата с горските пожари

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се очаква да използва речта си по време на форума, чийто домакин е френският президент Еманюел Макрон, за да подчертае, че космосът вече е прекалено важен сектор, за да бъде оставен изцяло в ръцете на отделните държави членки.

Посланието от страна на Брюксел е, че Европа се нуждае от координирани действия чрез международни структури като Европейската космическа агенция.

Този подход следва по-широката политика на ЕС за намаляване на зависимостта от трети страни при критични технологии – от AI платформи и цифрова инфраструктура до отбранителни системи.

Космосът все повече се разглежда като част от тази стратегическа автономност.

Европейските аерокосмически и отбранителни групи Airbus, Thales и Leonardo вече предприемат стъпки към консолидация на бизнеса си в космическия сектор.

През октомври миналата година компаниите се споразумяха да обединят своите космически подразделения в сделка с кодово име Bromo. В момента те се консултират с Европейската комисия, преди официално да поискат одобрение от регулаторните органи по конкуренцията.

Основният мотив за консолидацията е необходимостта европейските компании да запазят конкурентоспособността си спрямо американските и китайските конкуренти.

Едно от основните предизвикателства е Starlink – сателитната комуникационна мрежа на SpaceX, която вече има значително предимство по мащаб и брой сателити.

Европейската комисия от своя страна подготвя сигурната сателитна мрежа IRIS². Първите изстрелвания по програмата се очакват през 2029 г.

Германия, която разполага със собствен бюджет от 35 млрд. евро за проекти, свързани с отбраната в космоса, планира отделно да изгради и собствена сателитна мрежа.

Според Ашбахер отношението към космическата политика в Европа вече се променя.

„Това, което се промени значително, е, че Европа започва много по-ясно да осъзнава значението на космоса за икономиката, обществото и държавите си“, казва той пред Financial Times.

Ръководителят на ЕСА от години настоява европейските страни да подкрепят създаването на система, която да позволи на Европа самостоятелно да изпраща свои астронавти в орбита.

„Осъзнахме, че сме били твърде изложени на външна зависимост и трябва отново да помислим каква всъщност е амбицията на Европа“, допълва той.

Амбициозна мисия е напът да разкрие тайните на най-слабо проучената планета в Слънчевата система

Континентът вече направи известен напредък във възстановяването на независимия си достъп до космоса.

Френската тежкотоварна ракета Ariane 6 постепенно увеличава броя на изстрелванията си, а по-малката италианска програма Vega също продължава да се развива. И двете системи използват европейския космодрум във Френска Гвиана.

В събота германската стартъп компания Isar Aerospace се превърна и в първата частна компания, изстреляла ракета в орбита от територията на Европа след старт от Норвегия.

Въпреки напредъка Европа продължава значително да изостава при разработването на ракети за многократна употреба, каквито SpaceX използва от години.

Технологията позволява на американската компания да извършва много по-чести изстрелвания и съществено да намалява разходите за всяка мисия.

Според Financial Times европейските ракетни програми в момента осигуряват приблизително дванадесет полета годишно.

За сравнение SpaceX е извършила около 170 ракетни изстрелвания през миналата година.

Тази разлика в мащаба подчертава значителната дистанция между Европа и водещия американски конкурент в сектора.

От Белия дом заявяват пред FT, че администрацията на Тръмп продължава да работи съвместно със съюзниците и партньорите на САЩ в областта на космическите технологии.

За Европа обаче основният въпрос вече не е само дали сътрудничеството ще продължи. Все по-важно е дали континентът ще разполага със собствени ракети, сателити и екипажи, ако в бъдеще не може да разчита на външна подкрепа.