Интелигентността е един от най-надеждните фактори за успех в реалния живот, но връзката не е абсолютна. Вероятно всеки познава човек, който изглежда изключително умен в традиционния смисъл – начетен, аналитичен, силен в математиката или абстрактното мислене – но понякога взема изненадващо лоши решения в ежедневието си.

Това противоречие разглежда Томас Чаморо-Премузик, професор по бизнес психология в University College London и Columbia University и главен научен директор в Russell Reynolds Associates, в свой авторски текст за Fast Company.

Според него десетилетия научни изследвания показват, че интелектуалната и емоционалната интелигентност са слабо свързани. Способността да решаваш сложни когнитивни задачи не означава, че ще се ориентираш еднакво добре в социални и междуличностни ситуации.

Чаморо-Премузик представя популярни културни примери за този контраст, като посочва Шелдън Купър от The Big Bang Theory, Шерлок Холмс и образа на Марк Зъкърбърг във филма The Social Network.

Той отбелязва, че разминаването между високи когнитивни способности и по-слаби междуличностни умения понякога се свързва с дефицити в емпатията или с невроатипични характеристики. Авторът предупреждава, че „невроразнообразие“ е твърде широко понятие и не може да служи като универсално научно обяснение за индивидуалните различия.

Като оставя тази тема настрана, Чаморо-Премузик посочва четири по-общи причини умните хора понякога да действат по начин, който изглежда напълно нелогичен.

Какво знаят олигарсите за властта, което останалите пропускат

1. Натискът пречи на ясното мислене

Първата причина е следната: напрежението оказва влияние върху начина на мислене.

„Ако попаднем в ситуация с висок залог и сериозни последствия, естествената реакция често включва нервност, тревожност или стрес“, пише Чаморо-Премузик. „Натискът пречи на ясното мислене.“

Ефектът е толкова добре документиран, че още ранните изследователи на интелигентността са обсъждали дали тестовете за IQ не трябва да се провеждат именно под напрежение, за да могат по-точно да предскажат представянето на хората в реалния свят.

Те експериментират с фактори като шум, висока температура или ограничено време, за да предизвикат напрежение у участниците. Идеята в крайна сметка не се налага, а днес подобни методи биха срещнали и сериозни етични ограничения. Всекидневието обаче продължава да поставя хората именно в подобни условия.

„Ако се замислите, дори типичното интервю за работа все пак поставя хората под известен натиск“, отбелязва психологът.

Как да бъдете „готин“ шеф, без да ви уволнят

2. Да си умен не е достатъчно, ако хората не те харесват

Втората причина е свързана със социалната динамика, според Чаморо-Премузик. Въпреки че интелигентността носи очевидни предимства, хората рядко оценяват околните единствено според умствените им способности.

Впечатлението, което се формира за даден човек, се влияе от неговата личност, ценности, поведение и множество други фактори. Психологическите изследвания показват, че хората обикновено изпитват по-голяма симпатия към индивиди, които им напомнят за самите тях.

Тази тенденция се отнася и до интелигентността: хората по-често предпочитат индивиди с интелектуално ниво, сходно с тяхното собствено, тъй като интересите, разговорите и убежденията често се определят от когнитивните способности. Това е от съществено значение, тъй като успехът в редица реални ситуации зависи от способността да се създаде положително впечатление и човек да бъде възприет благоприятно от околните. Освен това хората рядко са напълно безпристрастни съдии.

„Да бъдеш по-умен от хората около себе си може да бъде и недостатък“, обяснява авторът. Според него сходството с останалите понякога може да създаде впечатление за по-добри социални и междуличностни умения независимо от реалното IQ или EQ.

Темперамент, зодии или чиста психология: Как точно се формира характерът ни?

3. Интелектуалното самочувствие лесно се превръща в арогантност

Третият проблем е егото. Умните хора обикновено осъзнават собствените си способности. Понякога обаче нямат особени задръжки да покажат това и на останалите. Резултатът може да бъде покровителствено, високомерно или твърде самоуверено поведение, което според Чаморо-Премузик води до два проблема.

Първо, човек може да започне да подценява способностите на останалите. И второ, става по-малко харесван.

Затова според автора в реалния живот често е по-полезно човек да бъде достатъчно умен, но и достатъчно социално умел, за да демонстрира скромност, вместо непременно да бъде най-интелигентният човек в стаята.

Има и още по-лош вариант. „Понякога хората, които се държат така, сякаш са най-умните в стаята, са най-умните само в собственото си съзнание“, пише той.

4. Понякога ежедневието просто ни е скучно

Четвъртото обяснение вероятно е и най-любопитното. Хората с много високи интелектуални способности могат да изглеждат неспособни да се справят с елементарни задачи от ежедневието не защото не могат, а просто защото не ги намират за достатъчно значими.

Чаморо-Премузик предлага няколко умишлено абсурдни примера. Как би изглеждал Исак Нютон в съвременния свят на инфлуенсърите? Би ли обновявала Мария Кюри профила си в LinkedIn? Щеше ли Айнщайн винаги да подава навреме разходните си отчети? А Дарвин щеше ли да оптимизира личния си бранд и да ходи на неформални нетуъркинг събития?

Логиката зад шегата му обаче е сериозна. Хората, способни да се потопят дълбоко в трудни, абстрактни и значими проблеми, може да разполагат с по-малко мотивация, внимание или търпение за баналните изисквания на ежедневието. Това, което изглежда като неспособност, понякога може просто да бъде въпрос на приоритети.

„Ако умът ви е зает с откриването на гравитацията, радиоактивността или еволюцията, запомнянето на парола, отговарянето на съобщения в WhatsApp и задължителното обучение по киберсигурност разбираемо могат да останат на заден план“, пише Чаморо-Премузик.

Иронията според него е, че съвременният живот е особено добър в тестването на подобни способности. Дори един гений може да изглежда „доста глупаво“, когато се опитва да рестартира Wi-Fi рутера си.

Как да избягаме от „камерите на ехото“ и фалшивите идоли

Авторът подчертава важна уговорка. Фактът, че интелигентността не гарантира успех във всяка ситуация, не означава, че е недостатък. Напротив.

По-високите когнитивни способности помагат при практическото решаване на проблеми, обработването на информация, предвиждането на последствия и откриването на противоречия.

Те са полезни както при сложни професионални задачи, така и при обикновени решения – например избор на ипотека, смяна на работа или преценка дали подозрително евтина оферта за Airbnb действително е добра сделка.

„При равни други условия е по-добре да разбираш какво се случва, отколкото да не разбираш“, обобщава Чаморо-Премузик.

Проблемът според него идва оттам, че хората не са особено рационални същества. И успехът в отношенията с тях често изисква не само логика, а и разбиране на ирационалността им. Хората реагират на истории, статус, ласкателства, емоции, идентичност и символи – все фактори, които може да изглеждат нелогични за един напълно рационален ум, но имат огромно значение в реалния живот.

Тук авторът прави и връзка с изкуствения интелект.

В своята книга I, Human: AI, Automation, and the Quest to Reclaim What Makes Us Unique Чаморо-Премузик прогнозира, че именно човешката ирационалност може да се окаже едно от последните ни конкурентни предимства пред машините.

„AI може вече да е надминал хората по много показатели за интелигентност, но ако не успее да овладее и човешката ирационалност – особено онази нейна форма, която парадоксално води до по-добри резултати и успех – винаги ще има място за нас в този свят“, заключава той в текста си за Fast Company.