През последната година 27-годишната Карла Гусман е сменила работата си три пъти. Като студентка по медицина тя напуска предишните си две позиции, след като подава сигнал за „трудова експлоатация“ – безкрайни смени, които я оставят без енергия и умствен капацитет да се подготвя за изпита за специализация. Днес работи от дома си в медицински кол център, с по-стабилно работно време. „Нощните смени, по 12 часа или повече, бяха изтощителни. Прибирах се, спях, събуждах се уморена и отново се връщах в болницата. Не издържах повече“, разказва тя пред El Pais. Гусман е една от хилядите млади хора, за които работата е средство, а не крайна цел. 

Издания като Fortune и Forbes наричат феномена „професионален минимализъм“. Това е нова философия на труда, при която поколението Z отдава приоритет на трудовия договор с ясно определени ангажименти. За младите хора е важно да спазват работното си време и да разполагат с личното си такова. Ако е възможно, искат да имат възможност за допълнителна работа (т.нар. side hustle), която им носи още доходи или е по-креативна и удовлетворяваща. 

За това поколение успехът вече не се измерва с изкачените корпоративни стълби, а със стабилност, свободно време и финансова сигурност. Скорошно проучване на Glassdoor показва, че 68% от служителите под 29 години не биха търсили мениджърска позиция, ако не беше заради заплатата или титлата. „Да ръководиш не е цел, когато истинските амбиции са извън офиса“, пишат те в корпоративния си блог. Много млади хора предпочитат хоризонтално движение – прескачане от възможност на възможност – пред вертикалната кариера. Наричат го „моделът с водните лилии“. 

Чрез движението Ctrl+Alt+Reclaim млади активисти от цяла Европа се изправят срещу бизнес модела на социалните мрежи, настоявайки за прозрачни алгоритми, защита на личните данни и край на безнаказаността на технологичните гиганти

Поколението Z и битката за дигитална справедливост, която превзема Европа

В свой доклад за условията на труд при поколението Z Randstad отбелязва, че средният престой на първа работа е едва година и месец. Не само изпълнителните директори имат кратък мандат. Най-младите служители също започват кариерата си така и търсят работа, която не ги претоварва и не отнема цялото им време.

 28-годишната Айлин Силва, аудиовизуален продуцент, преживява това от първа ръка. В последните си две позиции в комуникациите и маркетинга тя се е чувствала „лесно заменима“ и за да получи гъвкаво работно време или повишение, е трябвало „да дава повече от себе си“ чрез неплатени извънредни часове и работа през уикендите. Малко след като навършва година в корпоративния свят, тя решава да стане фрийлансър. Подобни позиции са с по-ниски доходи, но с повече автономия и контрол върху личното време. Звучи като клише, но мнозина от поколението Z предпочитат собствени проекти и директни клиенти пред взискателни шефове и празни обещания.

Според агенциите за подбор на персонал като Hays Spain и Adecco Group за този модел на непрекъсната смяна на работата има няколко причини – нисък праг на търпимост към негативни емоции, ясни очаквания за растеж, липса на гъвкавост от страна на работодателите и понякога нереалистична представа за работата, рекламирана в социалните мрежи. Както отбелязва Алберто Гавилан, директор „таланти“ в Adecco Group: „Тези платформи не ти показват човек, който работи пет години на едно място, а по-привлекателни преживявания, които не всички компании могат да осигурят.“

TikTok и Instagram са залети с видеа, демонстриращи трудова култура, която може да е или много отпусната и приятна, или точно обратното. Ставането в пет сутринта (много инфлуенсъри твърдят, че постигат баланс между работа, грижа за себе си и спорт чрез ранно ставане) дългото пътуване в градския транспорт и 12-часовите смени не са привлекателни за младите хора. Това създава сериозен проблем за фирмите: „Подбор, обучение, адаптация и загуба на служители, които си тръгват бързо – всичко това струва скъпо“, предупреждава Гавилан. А и добавя нестабилност вътре в компанията, защото текучеството ражда още текучество, пише El Pais. 

Данни от САЩ и Европа показват, че слабият ръст на заетостта, а не автоматизацията, стои зад натиска върху новото поколение

Младите хора и „студеният“ пазар на труда: Защо проблемът не е AI?

Решението, според експертите, е компаниите да приемат, че поколението Z иска да промени правилата: „Фирмите трябва да демонстрират прозрачност още от началото, да предлагат лидерство, признание, активно участие и психологическа сигурност; да изграждат усещане за принадлежност“, обяснява Силвия Пина, директор на услугите за временна и постоянна заетост в Hays Spain.

Според скорошни проучвания 57% от поколението Z поддържат поне един страничен проект, в сравнение с 48% от милениалите и 31% от поколение X. За много от тях този side hustle е клапан за освобождаване на напрежението – начин да си възвърнат контрола и смисъла.  „Осъзнах, че изграждането на кариера в компания не е решение; моята идея е да намеря свои клиенти и да работя проектно“, споделя Айлин Силва.

Това не е мързел или апатия. Това е преформулиране на договора между работник и работодател: повече фрийланс, повече разнообразие, повече гъвкавост. За привържениците на тази философия „професионалният минимализъм“ не е бунт, а прагматично преосмисляне на това какво означава да изкарваш прехраната си. Може би най-радикалната промяна е именно тази – приемането, че работата не е религия, а инструмент. Че успехът не винаги означава изкачване нагоре, а оцеляване с достойнство. И че лоялността, ако още съществува, вече не е към дадена организация, а към самия себе си.