Доверявам ви се с удоволствие. Една омакасе вечеря в JAZU
Черен хайвер върху ръката, 30 дни търпение за няколко хапки риба тон, японско уагю със салата „Снежанка“. Шеф Петър Киков и личният готвач на японския посланик Такахаши създават меню, пред което имаш само един избор – да им се довериш
,fit(1001:538)&format=webp)
Всичко започва толкова освобождаващо, колкото трябва да бъде. Опитваш една от най-скъпите храни буквално от първа ръка.
Без седефена лъжичка, без препечена филийка, без излишни церемонии. Няколко черни зрънца блясват нежно върху вдлъбнатината между палеца и показалеца ти. Вкусваш го директно – с глътка шампанско.
Известен като caviar bump, този начин на дегустация е свързван с търговците и познавачите на хайвер, които опитвали стоката върху кожата си, за да преценят качеството ѝ.
В последните години жестът намира място в ресторантите от висок клас, които отърсват лукса от еснафската претенциозност и го превеждат на езика на естественото преживяване.
Така стартира и омакасе вечерята в столичния JAZU - формат, в който храната се приготвя и сервира непосредствено пред теб.
Протягаш ръка, получаваш своята порция черен хайвер и се потапяш във вкуса на море, ядки и приятни земни нотки. Няколко секунди върху кожата са достатъчни, за да се разгърнат ароматите, без други съставки да се намесват във вкуса.
На японски омакасе означава „Оставям избора на вас“. Ако трябва да го кажем още по-свободно: „Каквото дойде“.
С тази привидно проста фраза обаче идва гастрономическо пътешествие с особена форма на доверие. Гостът се отказва от обичайното си право да поръчва, а готвачът поема отговорността за последователността на хапките, темпото и цялостното преживяване.
Лесно е да се довериш, ако то идва от хора, които плуват в свои води, когато става дума за безупречна японска кухня - уважение към сезонността, качеството на продукта и прецизността на изпълнението.
Омакасе в JAZU се движи по 14-срепенно меню, зад което стоят седмици експерименти и съвместна работа между двама готвачи с различен опит.
Шеф Петър Киков носи опита на някои от най-интересните кухни в Лондон – Chotto Matte, където японските техники се срещат с перуанската кулинарна традиция Nikkei, частния клуб Annabel’s и The Aubrey в Mandarin Oriental, посветен на съвременната японска гастрономия. По време на престоя си в Япония пък усвоява не само техники, но и специално отношение към продукта.
До него застава шеф Такахаши – личният готвач на посланика на Япония в България. За разлика от ресторантската кухня, дипломатическата резиденция има и друга задача: чрез храната да представя културата на страната пред своите гости.
Между хапките двамата разказват, че за JAZU са създали омакасе меню, в което японската традиция среща европейската кулинарна школа, а на места се появяват и съвсем познати български вкусове.
Идеята за българското присъствие в менюто идва от японския готвач.
„Той ни помогна да погледнем по различен начин на собствената си култура и ни напомни колко уникална е България“, казва Петър за колегата си шеф Такахаши. „От него дойде и усещането, че в тази вечеря задължително трябва да присъства нещо българско – не просто като вкус, а като част от цялата история, която искаме да разкажем на гостите си.“
Вечерята започва с chawanmushi – солен яйчен крем, приготвен с японски гъби, български манатарки и юзу. Текстурата му е фина, почти копринена, а манатарките внасят плътен, земен аромат.
Тук двете кухни се срещат, без да отнемат вниманието една от друга.
За Петър последователността на ястията е не по-малко важна от самите рецепти.
Мисля за менюто като за музикална композиция – има тихи моменти, кулминация и финал.
"Ако всяко ястие се опитва да бъде най-впечатляващото, губим пълното преживяване. Истинският баланс идва от контраста", казва Петър.
След деликатното начало пред нас се появява стрида със соба нудли, маслен сос beurre blanc и черен хайвер.
На пръв поглед това е съвременна японска интерпретация. Историята ѝ обаче ни връща повече от три десетилетия назад – към един от най-известните британски готвачи.
Когато питаме Петър кое ястие от вечерта има най-интересна история, той разказва точно за стридата.
„Един от готвачите, на които винаги съм се възхищавал и от които съм се вдъхновявал, е Марко Пиер Уайт.“
Преди повече от 30 години той създава ястие със стрида, талиатели и beurre blanc. Петър открива в него идея, запазила актуалността си през десетилетията.
Вместо просто да възпроизведе рецептата, решава да я пренесе в японски контекст. „Замених талиателите със соба нудли, използвах оризов оцет при приготвянето на beurre blanc, а краставицата замених с билково олио. Черният хайвер запазих като част от оригиналната идея.“
Петнадесет съставки в една лъжица сос
Следва хамачи със сос понзу с умешу, зелена ябълка, краставица и прясно уасаби. Ястието е свежо, с няколко различни посоки на вкуса, но без излишна тежест.
А след него идва крокетата от омар. Поставена е върху тъмен сос и завършена с хайвер. Докато я сервират, научаваме, че сосът съдържа 15 съставки.
На въпрос към шеф Киков кои са най-неочакваните, той започва с праскова, фурми и червена ябълка. Към тях се добавят морков, лук, доматено пюре, соев сос, оризов оцет, юзу, червено вино, дафинов лист и карамфил. Сладост, киселинност, умами, аромат – всеки компонент изпълнява определена задача.
„Предизвикателството е всички тези различни вкусове да се съчетаят хармонично, така че сосът да допълва омара, без да доминира над него. В крайна сметка целта е да усетите завършен и балансиран вкус, а не отделните съставки, от които е изграден“, казва Петър.
Хапката, от която искаш още
Следващото ястие е едно от най-запомнящите се – запечени миди Сен Жак от Хокайдо, поднесени с аонори, саке и икура – хайвер от сьомга.
Мидите имат деликатна сладост, която се съчетава с морските аромати и малките солени експлозии на хайвера. Различни текстури правят всяка хапка малко по-интересна от предишната.
Когато споделяме впечатлението си с Петър, той отдава заслугата на японския си колега: „Шеф Такахаши допринесе много за създаването на тази вечеря. Негова беше идеята да комбинира зеле, миди Сен Жак, аонори и икура хайвер.“
Описва Такахаши като човек, който познава традицията в дълбочина, но не се страхува да експериментира.
„Комуникацията ни вървеше лесно и бързо намерихме общ език – разбрахме какво искаме един от друг и в каква посока да развием вечерята.“
Уагю и „Снежанка“ – въпрос на мярка
Неусетно идва една от най-необичайните срещи между Япония и България в цялото меню.
Уагю е месо, чиято репутация се гради върху изключителната мраморираност и специфичната текстура. То рядко има нужда от много допълнения.
И все пак в JAZU решават да го поднесат със салата „Снежанка“.
Комбинацията звучи почти шеговито – един от символите на японската висша гастрономия среща добре познат вкус от българската трапеза.
Първоначално двамата готвачи искали да направят срещата още по-необичайна.
„Опитахме да опушим цеденото кисело мляко, за да придадем на салатата по-интересен вкусов профил“, разказва Петър.
След няколко опита обаче решили да се откажат от тази идея. „Когато разполагаш с месо от такова качество, не са необходими много допълнителни компоненти.“
В крайна сметка оставили месото в центъра на вниманието, а „Снежанка“ получила по-деликатна роля.
„За мен добрата рецепта не е тази, зад която стои най-много работа, а тази, в която всяко нещо има причина да присъства“, казва Петър.
30 дни за няколко вълшебни хапки
След уагю вечерята навлиза в суши вселената.
Предстои ни серия от риби, преминали през сухо отлежаване – техника, при която времето, температурата, влажността и движението на въздуха са също толкова важни, колкото качеството на суровия продукт.
Най-дълго е отлежавала рибата тон – цели 30 дни.
Първо идва akami – по-постната, наситеночервена част на рибата. След нея chutoro, която съдържа повече мазнина и има различна текстура. Следва chu-maki – руло с аками, чуторо, оторо и замразен яйчен жълтък.
Три последователни интерпретации на един продукт, които показват колко различни могат да бъдат отделните части на рибата тон.
Докато държиш между пръстите си малкото парче нигири, трудно можеш да си представиш, че зад тази единствена хапка стоят 30 дни подготовка.
През това време рибата тон отлежава в специализиран хладилник при строго контролирани температура, влажност и циркулация на въздуха. Постепенно губи вода, а естествените ензими в месото разграждат част от белтъците. Резултатът е по-концентриран вкус, по-нежна текстура и аромати, които не могат да се постигнат с прясно уловена риба.
„В рамките на 30 дни рибата тон губи част от влагата и теглото си, като загубата може да достигне около 20%“, обяснява Петър Киков.
След отлежаването потъмнелият външен слой и краищата се отстраняват. Остава месото, заради което е положен целият този труд.
Менюто продължава с още четири вида риба, отлежавали по четири дни – скумрия, хамачи, лаврак и мадаи. Върху отделните хапки се появяват юзу, ароматни зелени листа и черен хайвер.
Време е и за wagyu gunkan – последната солена хапка за вечерта. На японски Gunkan означава „боен кораб“ - и е вид суши, при който оризът е обвит с лента нори, образуваща малък борд, способен да задържи по-нежни или фино нарязани съставки. Името идва от характерната форма.
Тук мястото на традиционните морски продукти е отстъпено на японското уагю. След цялата поредица от отлежали риби това е завръщане към богатия, плътен вкус на месото – незабравими хапки преди десертите.
Удоволствието да не избираш
Въпреки усещането за ситост, цитрусовата свежест на елегантно поднесеното сорбе от юзу успява да събуди още апетит.
Така стигаме и до последната лъжичка от плътното тиквено кремьо с трохи от черен сусам и хрупкава бисквита. Дори чашката сливов ликьор не натежава, а изкушава да останеш още на масата.
JAZU превръща омакасе в редовен формат – два пъти месечно, с осем места и предварителни резервации. Можеш да събереш своя компания около цялата маса – приятели, колеги, клиенти – или да запазиш едно-две места и да се окажеш на вечеря с непознати.
Амбицията е преживяването да не остане затворено в тесния кръг на познавачите на японската гастрономия, а да има непосредствен социализиращ ефект.
Тук готвачът не се крие зад вратите на кухнята. Той е пред теб, можеш да го прекъснеш с въпрос, да поискаш да разбереш защо рибата е отлежавала 30 дни или как японското уагю се е озовало в компанията на българската „Снежанка“.
Можеш да вкусиш всяко ястие по етикет, но не е неприлично да го овладееш на място. Това е да се оставиш в ръцете на готвачите – и в края на вечерта да установиш, че би повторил „избора си“.
Канпай!
,fit(334:224)&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)