Някои хора стават много рано, за да надбягат деня. Адина Уелш го прави, за да преживее утрото осъзнато – и да си осигури устойчив старт.

Първият час е само неин. Около 6 сутринта излиза с кучето – и ако има късмет да хване изгрева, това е най-добрият ѝ момент.

После се наслаждава на гледката към градината си и на малка протеинова закуска. Опитва да си позволи лукса да не поглежда към щурма от новини в телефона.

Това е нейното „тихо строителство“ на деня, преди да влезе в работната си реалност като изпълнителен директор на Raiffeisen Property Holding International за България.

Звучи като система за оцеляване в бизнес свят, който е много добър в това да те убеди, че винаги закъсняваш. Но всъщност е дисциплина.

Стъпя ли в офиса, става вихрушка – трябва да съм супер концентрирана часове наред. Затова депозирам енергия сутрин. И точно затова ценя времето, в което умът си поема дъх.

В поредицата The Taste of Leadership. Lunch Talks @ JAZU посрещаме Адина Уелш, която вярва, че ако не предвидиш паузата в календара си днес, утре ще платиш цената с намалена енергия и яснота.

Срещата ни с нея е посветена на пътя към устойчивия професионален успех – как да инвестираме времето си така, че да мислим спокойно, да създаваме стойност и да не прегаряме по пътя.

Търсим и ролята на обяда като стратегическа пауза. Затова каним нашите събеседници в японския ресторант JAZU – място, което естествено продължава разговора за баланса, вниманието и преживяването.

Адина Уелш е родена в Румъния, където е завършила Академията за икономически науки в Букурещ. Идва в България през 1998 г., като първоначално работата ѝ тук е свързана с консултантска дейност по преустройството и отдаването под наем на ЦУМ.

Адина е начело на българския клон на RPHI от 2002 г. Името на австрийската компания се свързва с един от най-познатите офис адреси в София - EXPO 2000 на бул. „Н. Й. Вапцаров“.

Развиван на етапи като част от портфолиото на RPHI, днес офис паркът се издига като комплекс от четири сгради, създаден с внимание към комфорта и устойчивостта. Сред наемателите са технологични гиганти като Oracle, Microsoft, Ericsson и SAP, представителства на BMW и Disney, както и големи козметични и фармацевтични компании. В една от сградите се намира и японският ресторант JAZU.

Гледка към градината на JAZU.

Наричат офисните сгради „по-скучната графа“ в имотния сектор. Но отблизо това буквално е живот в инфраструктурата на чуждите работни дни, казва Адина.

Да виждам радостта, когато предаваме пространство на наемател, да усещам енергията на хората, които влизат в средата, която сме създали - това ме държи в професията.

ОТ 110% КЪМ „УМНОТО ПЛАНИРАНЕ“

Да строиш за десетилетия напред те учи на една важна добродетел: не бъркай бързането със смисъла.

Адина си спомня една „максима“ от периода на комунизма, по време на който е израснала – че ако не даваш 110% от себе си, не заслужаваш успеха си. Свързва я с култура, в която стойността се доказва с изтощение. А всъщност, казва Адина, „принципът да си зает само за да си зает не работи, не си заслужава“.

Във всичко тя се стреми да търси „win-win“ модела – да вижда гледната точка на другия и да намира решение, от което всички печелят. Казва го за бизнеса, но то важи и за паузата: да си починеш не е пропиляно време за следващия важен проект.

Ако не предвидиш пространство за пауза, тя ще дойде сама – като умора, раздразнение, грешка, цена. Вградиш ли я в ритъма си, тя се превръща в невидима носеща сила.

Как в паузата се раждат по-добрите решения – мениджъри и предприемачи разказват от първо лице в специалния проект The Taste of Leadership. Lunch Talks @ JAZU

Да си върнем времето за себе си: Вкусът на лидерството с Недялко Жеков, управляващ партньор в JAZU

Когато говори за отдалечаването от офиса, не използва думата „ваканция“, а почти проектен език:

„Мислим с мъжа ми да прекараме време през лятото в родната му Ирландия, но аз ще трябва и да работя тогава. Юли е по-спокоен месец в нашия бизнес и ще мога да действам извън офиса.“ Това, казва тя, изисква планиране. Ако светът знае, че не си там, няма да те търси за всяко нещо. И добавя:

Паузата работи само ако си я планирал и защитил предварително.

Двадесет години е действала на принципа „Work hard, play hard“. Днес има друга нагласа: „Когато има страшно много работа – ще я свършим. Когато има възможност да караме ски в средата на седмицата – ще караме ски в средата на седмицата.“

В динамична среда единственият вариант е да приемеш темпото и да се научиш да го управляваш, казва Адина. Разликата е дали се справяш като тяло в паника, или като ум с приоритети, който те връща в човешки ритъм.

АРХИТЕКТУРА НА ОБЕДНАТА ПОЧИВКА

Ако сутринта е най-чистият ритуал за Адина, обядът е най-важната пауза – особено ако вирееш в офис.

Трудно ѝ е да си представи как ще отиде на йога или фитнес в средата на работния ритъм, докато мисълта ѝ „лети“ от среща в среща. Но има едно изключение:

Добрият обяд е мост от едно темпо към друго.

Понякога го използва за разговори. Друг път – само за себе си.

„Доста често обядвам сама, за да подредя мислите си. Информацията се сменя толкова бързо, че човек трябва да се отдели, за да я обработи.“

Едно от местата, в които се презарежда, е JAZU – заради „леката конструкция“ на храната: съчетание между протеин и зеленчуци, поднесено и като наслада за очите.

От менюто на JAZU Адина избира Сайкоро стек - телешко филе с картофи конфи, туршия от тиква Хокайдо и домашно приготвен демиглас с юзу кори.

Обедната пауза за нея не е само индивидуален ритуал, а и социална система – както с бизнес партньори, така и с колеги.

„Поне веднъж седмично се събираме с екипа на обяд. Правим го стегнато, не се оливаме, но и не говорим за работа“, усмихва се Адина.

И пак се връща към най-важното: планирането. Къде ще отидат, какво ще опитат – всичко е изпипано до детайл, защото мястото трябва да е уютно, а хората да се чувстват в покой.

ОФИСЪТ КАТО ПСИХОЛОГИЯ

Дори „чувството за покой и уют“ за Адина е глагол. Защото средата не е фон, а фактор, който влияе на съзнанието.

Тя вярва в отворените пространства като част от психологията на колаборативния дизайн и споделянето на идеи. Но за да може едно работно място да приканва хората да споделят идеи, то трябва да пази и фокуса.

Затова добрият офис според нея има нужда от повече „тихи зони“ – от възможност човек да се изключи за момент, без да полага социални усилия. Тя свързва това с ключови отборни категории като продуктивност, спокойствие, екипен дух, дори физическа издръжливост.

Тук прави асоциация с фраза, която звучи като ход при проблеми, но всъщност е ход за развитие: „Never waste a good crisis.“ Разказва как пространство, първоначално планирано за столова, се превръща – след Covid-19, след нови идеи и нови нагласи – в правилното място за ресторанта JAZU.

„Кризата не е пречка – тя е шанс да издигнеш концепцията на ново ниво, да преработиш плана, влагайки повече дизайн и идея за добро преживяване.“

Снимки Адина Уелш: Владислав Иванов

БИЗНЕС СРЕЩИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Този рефлекс да създава добре премислени преживявания Адина прилага и към България. За бизнес гостите си обича да избира онези кътчета на страната, които я представят в най-добра светлина.

„В компанията имаме традиция за ски конференции, които обикновено се провеждат в Австрия. Решихме да добавим и Банско като дестинация – и получихме много силна обратна връзка от хора, които искат да дойдат отново“, разказва тя.

И тук важи познатият за нея принцип – планирането. „С внимателна селекция на места и добра програма успяхме да покажем на гостите си най-хубавото от Банско.“

Най-важното, по думите ѝ, не е сделката, а пътят към доверието. И тук отново се връща към философията за паузите: те не изолират от работата, а връщат към човешкото – без което тя лесно се превръща в механичен процес.

ВЕЧЕРТА КАТО СДЕЛКА СЪС СЕБЕ СИ

Вечерният ритуал на Адина почти повтаря сутрешния, само че е за време със съпруга ѝ. Синът им вече е поел по своя път, така че след тежкия работен ден идва време за бавни разговори и приготвянето на нещо здравословно за хапване. Често няма време за още една разходка. Но има и малки победи – начин да се качи със ски панти с кучето на Витоша, за да гледа залеза.

Постоянна е в това да започне да „депозира“ сън рано – около 22:00 ч., без екрани. Опитва се да чете художествена литература, но признава, че все по-често вечер попада в поток от обзорни статии за икономика и геополитика.

В целия този режим петък е ден за местния селски ресторант. С мъжа си отиват там, той си поръчва ракия и Шопска салата и казва: „Има вкус на петък.“

Прибират се пеша. И така слагат край на седмицата – най-добрата формула да нямаш търпение за следващия изгрев.