Продажбите на книги за самопомощ растат устойчиво през последното десетилетие. Само във Великобритания пазарът се разширява всяка година между 2015 и 2023 г., според данни на Nielsen. И това са само популярните заглавия, без да се броят „скритите“ книги за самопомощ (мемоари, библиотерапия, стихове и всичко, което може да развесели човек).

Най-продаваните заглавия през последните години промотират много специфична философия – помагаме си, като се грижим само и единствено за себе си, пише Зоуи Уилямс, колумнист в The Guardian.

Някои препоръчват да не се угажда на хората, други казват изобщо да не се отделя внимание на околните. Популярните книги за самопомощ днес не обещават хармония чрез доброта или емпатия, а чрез нова философия – грижата за себе си на всяка цена.

Въпросните книги сформират нов поджанр на литературата за самопомощ, в който авторите проповядват поставянето на ясни лични граници, увереност и „небрежно щастие“. Добре подбрани примери за такива заглавия са „Теорията: Остави ги“ на Мел Робинс, „Тънкото изкуство да не ти пука“ на Марк Мансън, „Смелостта да не те харесват“ на Ичиро Кишими и Фумитаке Кога и „Не вярвайте на всичко, което мислите“ на Джоузеф Нгуен.

Уютно оцветяване или как възрастните намират спокойствие в семплотата

Самоувереността като нов вид терапия

В книгата си Fawning: Why the Need to Please Makes Us Lose Ourselves and How to Find Our Way Back („Подмазвачество: защо нуждата да угаждаме на другите ни кара да губим себе си и как да намерим пътя обратно“) американската психоложка д-р Ингрид Клейтън описва как нуждата да угаждаме на другите може да се превърне в разрушителна стратегия за оцеляване. Според нея това поведение често е подсилено от социални фактори като патриархалните нагласи и расовите йерархии, но в крайна сметка води до потискане на собствените мисли и чувства.

Мел Робинс, която има 11 млн. последователи в Instagram и има 6 млн. копия от книгата си, пък изгражда философията си около принципа „остави ги“ – идеята, че човек трябва да позволи и на себе си, и на другите да поставят собствените си нужди на първо място. Такава перспектива е едновременно освобождаваща и егоцентрична. Според Робинс, ако човек не може да приеме философията „остави ги“, ще остане заклещен в свят, в който се тревожи за негативните мнения на другите, а те не се вълнуват от неговото. Това е емоционално изтощително и в крайна сметка води до загуба на контрол.

Марк Мансън гледа на проблема по-цинично. В неговия прочит на съвременния живот тревожността идва от прекомерната загриженост за чуждото мнение. Затова неговият съвет е радикално прост – не се опитвайте да се харесате.

В японския бестселър „Смелостта да не те харесват“ авторите Кишими и Кога стъпват върху идеите на психиатъра Алфред Адлер. Според него миналото няма значение – важни са целите, които си поставяме. В този смисъл да не си харесван от другите означава, че следваш собствения си план и това е признак на свобода.

Джоузеф Нгуен в „Не вярвай на всичко, което мислиш“ споделя подобно мнение за миналото. Неговата теза е, че страданието произтича не от самите събития, а от факта, че ги премисляме. Решението? Да спрем да мислим. В книгата, която е световен бестселър, се откриват мотиви от дзен философията, като посланието е, че щастието се постига чрез тишина и разграничаване от проблема.

Ако бягството от реалността ви харесва, може да изпуснете от контрол собствения си живот

Тези радикални книги за самоувереност варират от добре написани и подкрепени с реални проучвания до не толкова гениални, смята Уилямс. Всички те са обединени от своята увереност в философията, която проповядват. Подобни заглавия се възприемат повече от добре в контекста на днешния несигурен, напрегнат и забързан свят.

Носи ли благополучие самоувереността?

Лори Сантос, професор по психология в Йейлския университет, изразява пред The Guardian несъгласие с идеята, че самоувереността носи благополучие. „Редица проучвания показват обратното. Често мислим, че ще бъдем най-щастливи, когато се фокусираме върху себе си, но един от най-надеждните начини да повишим собственото си щастие е да се фокусираме върху другите. Винаги казвам на студентите си, че грижата за себе си е неправилно наименование. Да се фокусираме върху другите подобрява настроението ни и ни дава чувство за цел.“

Сантос посочва проучване на Харвардския университет, според което да харчим пари за другите ни прави по-щастливи, отколкото да дадем същата сума за самите себе си. „Интересното е, че този ефект се повтаря в различни култури и нива на доходи. Следователно радостта от това да правим нещо за другия е универсално и дълбоко вкоренено в човешката природа чувство.“

Да даваш на ближния те прави щастлив. Само ако можеш да видиш резултат

Идеята за личните граници рядко засяга темата за парите. Ингрид Клейтън обръща внимание на това как хората, които постоянно се стараят да угаждат, понякога буквално се „самоизяждат“, като раздават всичките си средства на другите. В книгата си тя споменава клиентка, която отделяла 82% от доходите си за чужди нужди.

Обикновено обаче историите за „успешно поставените граници“ се разказват през емоционални, не финансови ситуации – безразлично семейство, неприятен шеф, егоцентричен партньор. Уроците от философията „остави ги“ или „нека си вървят“ са насочени към едно – да не се приоритизират неща, които не носят удоволствие. Не че щедростта се смята за незначителна – просто въобще не се включва в това уравнение.

„Има и много изследвания, които показват, че социалните ни връзки са изключително важни за щастието“, подчертава Сантос. Тя посочва изследване от 2002 г., публикувано в списанието на Асоциацията за психологията, в което се установява, че социалните връзки са необходимо условие за истинско щастие в живота. „Притеснявам се, че някои от тези индивидуалистични, самодостатъчни стратегии пропускат това.“

Дори най-добрите теории за самодостатъчност обаче пропускат един прост факт – социалните връзки често започват с нещо, което не ни се прави. Например, за да се срещнем с приятели, трябва да излезем от вкъщи, дори когато навън вали и е студено.

Наистина ли човекът е толкова голям егоист? Може би не

През последните години в социалните мрежи се разви цяла култура на „комфорта“, чийто апогей беше т.нар. „хюга“ – скандинавската философия на уюта, която стана дума на 2016 г. според Оксфордския речник. Камини, топли чорапи, приглушена светлина и липса на социални контакти – идилична картина на спокойствието. Реалността обаче показа друго – нивата на самотата растат.

Според екофилософа Рупърт Рийд и психотерапевта Ману Базано днешните учения по самодостатъчност често изкривяват източните духовни практики, превръщайки ги в инструменти за индивидуално усъвършенстване.

„В дзен практиката доброто вътрешно състояние настъпва, когато започнем да правим нещо за другите“, пояснява Базано. „Тогава обсесивната загриженост за себе си се облекчава.“

Докато пазарът на книги за самопомощ продължава да расте, границата между самоуважение и егоизъм става все по-размита. Книгите обещават независимост и увереност, но често пропускат простата истина, че психичното здраве не се измерва с изолация, а с интереса към околните, допълва Базано.