Амбициозна мисия, която цели да разкрие тайните на най-малко изследваната планета във вътрешната част на Слънчевата система, е напът да достигне своята космическа цел след години път.

BepiColombo е съвместен проект между Европейската космическа агенция (ESA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). Мисията ще използва два допълващи се орбитални апарата. Целта е да се разбере как Меркурий се е формирал и еволюирал толкова близо до Слънцето.

Апаратът беше изстрелян с ракета Ariane 5 от европейския космодрум близо до Куру, Френска Гвиана. Това се случи през октомври 2018 г. Оттогава той е изминал над 10 милиарда километра, разказва CNN.

Мисията носи името на италианския инженер и математик Джузепе „Бепи“ Коломбо. Той изучава специфичното въртене на Меркурий и предлага траекториите, които позволяват първите прелитания на НАСА покрай планетата през 1974 г.

Земята е около 10 пъти по-близо до Меркурий, отколкото до Юпитер. Въпреки това пътуването на BepiColombo до малката планета отнема повече време. Мисии като Galileo и Juno стигат до газовия гигант по-бързо.

Причината за това е много сложната орбитална механика. За да влезе в орбита около Меркурий, космическият апарат трябва да изравни скоростта си с тази на планетата. Този процес изисква много енергия. За да достигне нужната скорост по време на полета, BepiColombo използва електрическо задвижване и гравитационни ускорения. За целта прави общо девет прелитания покрай Земята, Венера и Меркурий.

Двата фрагмента са открити в пустинята Сахара и макар химическият им състав донякъде да съвпада с този на планетата, има и значителни несъответствия

Първите метеорити от Меркурий? Може би, но съществуват и съмнения

Изпитанията за мисията обаче тепърва предстоят. Трансферният модул, който захранва дългогодишното пътуване, ще се отдели от двата научни орбитални апарата на BepiColombo при важна маневра тази седмица.

Игнасио Танко, ръководител на мисиите във вътрешната Слънчева система в ESA, казва, че предстоящото разделяне крие доста рискове. Според него това прилича на изстрелване на напълно нов космически апарат, само че той вече е около друга планета. За първи път екипът ще види как работят системи, които досега не са били напълно изпитани.

Пристигането на BepiColombo не е еднократно събитие, а процес, който според CNN ще продължи около шест месеца с интензивни действия.

Да се установи наблюдателна орбита около Меркурий е по-трудно дори от самото пътуване. Двата апарата – Mercury Planetary Orbiter (MPO) на ESA и Mercury Magnetospheric Orbiter (MIO) на JAXA – ще бъдат уловени от гравитацията на планетата и ще влязат в орбита на 21 ноември тази година.

Те ще се разделят един от друг между 9 и 10 декември. Европейският MPO ще заеме позицията си на 16 декември. Японският MIO ще заеме позицията си на 10 март 2027 г.

Научните операции ще започнат официално през април. Тогава за първи път в историята една мисия ще освободи два напълно независими и работещи апарата около друга планета. Докато MPO ще наблюдава самата повърхност на Меркурий, MIO ще се съсредоточи върху космическата среда около него.

„Роман“ се очаква да открие десетки хиляди планети, както и да изследва тъмната материя и енергия

НАСА обяви, че нов космически телескоп ще създаде „атлас на вселената“

Близостта на планетата до Слънцето, средно около 58 милиона километра, означава, че повърхностните температури през деня могат да достигнат унищожителните 430 градуса по Целзий. До момента едва две мисии – Mariner 10 през 1974 г. и MESSENGER през 2011 г. – са успявали да се доближат до скалистия свят.

За да оцелеят в тези условия, които специалистите от ESA сравняват с „работеща пещ за пици на гърба ти“, японският апарат ще се върти 15 пъти в минута. Европейският ще позиционира соларните си панели под специфичен ъгъл, за да предотврати радиационни щети.

Двата орбитални апарата ще дадат невиждан досега поглед към Меркурий. Те ще направят карти на планетата с висока резолюция. Освен това ще проучат нейната структура, древната вулканична активност, магнитното поле и екзосферата.

Учените се надяват да разберат мистерията на странните вдлъбнатини по повърхността, които предишните мисии са открили. На Меркурий няма вятър или вода. Затова силите, които са оформили тези депресии, все още не са ясни.

Мисията може да даде отговор и на въпроса защо Меркурий е толкова плътен въпреки малкия си размер. Водещата теория предполага, че преди 4,5 милиарда години формиращата се планета е била ударена от друг голям обект. Този обект е откъснал външната ѝ кора и е оставил предимно плътна сърцевина.