Поглеждайки към състоянието на днешния свят, мнозина се чудят дали Организацията на обединените нации (ООН) не се е провалила в обещанието си.

Някои се питат дали тя все още остава в състояние да се справи с предизвикателствата на момента и дали не трябва решенията да се търсят другаде.

Това е разбираемо, но е опасно и погрешно.

Така започва коментарът за Politico на Елина Валтонен, министър на външните работи на Финландия и Пени Уонг, министър на външните работи на Австралия.

Двете държави се кандидатират за места в Съвета за сигурност на ООН с посланието: Редът, основан на правила, се нуждае от държави, готови да се борят за него.

Коментарът на външните министри продължава с перифразиране мисълта на Дъг Хеймършийлд, генерален секретар на ООН от 1953 до 1961 г., че „ООН може и да не ни е отвела в Рая, но – поне досега, ни е спасила от ада“.

Вече над 80 години ООН е в основата на напредъка на човечеството.

В най-добрия си вариант международната организация мобилизира глобални мерки в отговор на световни предизвикателства, като предотвратява конфликти, реагира на кризи и работи за премахване на бедността, справяне с климатичните промени и загубата на биоразнообразие, насърчаване на здравеопазването и правата на човека.

Служителите на ООН и миротворците работят за облекчаване на страданията в конфликтните зони по света и подкрепа на напредъка, често в трудни обстоятелства и с голям личен риск.

За страни като Финландия и Австралия, както и за огромното мнозинство от държавите-членки, ООН остава незаменима, допълва външните министри. Тя е единствен глобален форум, в който всички държави имат право на глас, независимо от размера, военния си потенциал или икономиката си.

В продължение на десетилетия системата е изградила архитектура от правила и стандарти.

Повечето рядко се замислят, когато тя функционира, но биха забелязали провалите ѝ веднага. Тя регулира системите, които правят съвременния живот възможен: телефоните, които ни свързват; самолетите, които кацат безопасно; пощата, която преминава границите; точните метеорологични прогнози, които помагат на земеделските производители, отглеждащи храната ни; мерките за ограничаване на разпространението на болести и предпазните мерки, които помагат да се предотврати ядрена катастрофа.

ООН носи осезаем напредък по целия свят. Без нея светът бил по-жесток, по-несигурен и по-беден, продължават министрите. На нациите би било по-трудно да отстояват суверенитета си; принудата и намесата ще се превърнат в норма. Конфликтите ще са по-вероятни, тъй като дипломацията и диалогът ще отстъпят място на агресията.

Тези опасности не са хипотетични, защото сме свидетели на влошаване на стабилността, а мултилатерализмът и международното право са подложени на все по-голям натиск, отбелязват външните министри, продължавайки:

Вече преживяваме най-жестоките конфликти от Втората световна война насам, а цивилните граждани понасят най-тежките последствия.

През 2025 г. светът стана свидетел на най-големия брой тежки нарушения срещу деца в конфликти за последните 30 години. В последните три години бяха убити над 1 000 хуманитарни работници. Международното хуманитарно право, което човечеството създаде, за да защити най-уязвимите по време на война, често се пренебрегва или се нарушава открито.

В същото време геостратегическата конкуренция се засилва, често с дестабилизиращо поведение, докато новите технологии преобразуват нашите общества и променят същността на властта. Веригите за доставки, от които всички зависим, се нарушават, включително тези за храна и енергия“.

Министрите подчертават, че стабилността се разпространява отвъд границите, а Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, продължава да нарушава Устава на ООН с необоснованата война срещу Украйна.

Тежки нарушения на международното право продължават в Близкия изток, Судан и на други места. Твърде често Съветът за сигурност не успява да реагира с решителност, която тези ситуации изискват, като не изпълнява своята отговорност да защитава цивилните граждани, които се нуждаят най-много от това.

Всичко това показва спешната необходимост от реформа на Организацията на обединените нации и нуждата от политическа воля за решителни действия пред лицето на тежките нарушения, подчертават министрите:

Ако не успеем, човечеството ще плати цената.

Финландия и Австралия гледат към света от противоположни краища на земното кълбо, но споделят едно и също убеждение: като държави, които разчитат на международните правила и норми, не могат да останат пасивни наблюдатели на историята, чакайки геостратегическите обстоятелства да се променят в тяхна полза.

Австралия инвестира в съживяването на Женевските конвенции, като поема водеща роля в изготвянето на нова Декларация за защита на хуманитарния персонал, съвместен ангажимент на 130 държави, повече от две трети от членовете на ООН, за по-голяма отчетност, по-безопасен достъп и по-добра защита на хуманитарните работници навсякъде.

Финландия инвестира в укрепването на способността на ООН да посредничи за мир и да подкрепя мирни процеси. Уникалната роля като надежден организатор, източник на експертен опит и пазител на международните норми прави нейното лидерство незаменимо.

Именно затова и двете държави се кандидатират за места на непостоянни членове в Съвета за сигурност за периода 2029–2030 г.

„Малките държави и средните сили имат особен интерес системата да функционира, и ние вярваме, че имаме отговорността да поемем инициативата в този исторически момент“, допълват външните министри.

Според тях Съветът за сигурност на ООН ще бъде и трябва да бъде оценяван според това дали изпълнява обещанията си. В продължение на десетилетия той успява да играе роля в овладяване на напрежения и разрешаване на конфликт.

Днес обаче, изправен пред някои от най-сложните войни и хуманитарни кризи в света, Съветът твърде често е парализиран от динамиката между големите сили. Той трябва да подобри способността си да предотвратява конфликти, преди да избухне насилие, да се справя с новите форми на принуда, да реагира ефективно на хуманитарни кризи и да изисква от всички свои членове да носят отговорност съгласно Устава на ООН.

Трябва също така да бъде подготвен за бързо променящата се среда на сигурност. Киберзаплахите, изкуственият интелект, атаките срещу критична дигитална инфраструктура, автономните системи и дезинформация, подпомагана от технологии, се използват в конфликти.

Но технологията е и източник на възможности. При добро управление и широко приложение новите инструменти могат да помогнат за по-ранното откриване на възникващи напрежения, да подпомогнат по-приобщаващо изграждане на мир и да осигурят по-добра защита на хуманитарния персонал. Съветът за сигурност на ООН трябва да се възползва от всяка възможност да използва инструментите за напредъка на човечеството.

Въпреки всичките си несъвършенства ООН остава единствената институция, която събира страните от целия свят в една зала, където разговарят помежду си всеки ден. Трябва да помогнем да се развива, да се модернизира и да посрещне бъдещето, завършват коментара си министрите.