В период на радикална трансформация, когато в един поляризиран свят технологичният напредък се ускорява успоредно с дълбоки геополитически промени и пренаписва правилата, десетилетия наред определяли глобалния растеж, търговията и сигурността, Европа често се представя в упадък, притисната между геополитически съперници, спъвана от прекомерна регулация и бореща се да поддържа темпото на бързите технологични промени.

Макар тази нагласа да е привлекателна със своята простота, тя е подвеждаща, отбелязва в реч, публикувана в официалния сайт на Централната банка членът на УС на ЕЦБ Изабел Шнабел.

Тя изтъква, че по много показатели Европа е сред регионите с най-високо качество на живот, основано на силни институции, висока степен на социална защита и изключителна способност за адаптиране във времена на криза. Според нея, Европа може да надгради върху тези основи, за да стане още по-силна. Условието е

да се отключи пълният потенциал на единния пазар – един от най-мощните активи на Европа, за да се постигне това, което днес липсва: не талант, не идеи, не научни изследвания – мащаб.

Една 28-а държава-членка би променила изцяло ситуацията в това отношение, допълва Шнабел.

28-и режим: Най-мощната идея за излизане на Европа от безизходицата

Като предостави на компаниите безпрепятствен достъп до европейския пазар, тя би осигурила мащаба, необходим за превръщането на иновациите в икономически растеж. Това би позволило на Европа да се конкурира като една икономика, а не като 27 отделни, и би помогнало за създаването на нещо, което отдавна липсва: бранд „Произведено в Европа“.

Европа е водеща по отношение качеството на живот и демократичните ценности

Европа се откроява в световен мащаб с качеството си на живот, изградено върху солидни икономически, социални и институционални основи, продължава представителят на Централната банка в еврозоната.

Тя изтъква, че щастието и удовлетворението от живота в Европа се нареждат сред най-високите в света, което надхвърля рамките на доходите или богатството – то отразява по-широките условия, които позволяват на хората да водят сигурен, пълноценен и благоденствен живот.

Социалната защита, достъпната обществена инфраструктура, висококачественото държавно образование и подкрепата за семействата спомагат икономическият просперитет да се превърне в осезаемо подобрение в живота на хората, според Шнабел.

Тя дава пример с показателите за здравеопазването в това отношение.

Едно дете, родено в Испания или Италия, може да очаква да живее с пет години повече от дете, родено в САЩ, въпреки че те изразходват далеч по-голям дял от БВП за здравеопазване, отколкото която и да е друга развита икономика.

Дори сред най-богатите американци смъртността е едва на нивото на най-бедните групи от населението в някои части на Европа, допълва икономистът.

Защо бедните европейци живеят по-дълго от богатите американци

Европейците се ползват и от силни институции. Все по-голяма част от световното население днес живее под фактическо автократично управление, докато атаките срещу демократичните свободи продължават с тревожен темп. На този фон непрекъснатият ангажимент на Европа към демокрацията, върховенството на закона и институционалните механизми за контрол и баланс подкрепя доверието и достоверността на политиките, докато независимите медии гарантират отчетност и прозрачност, продължава още Шнабел.

Тя отбелязва, че тези институции и принципи дават на хората увереност в бъдещето им и в справедливостта на обществото, дори изправени пред днешните трудности.

Трансатлантическата разлика в благосъстоянието: повече свободно време, по-голямо равенство

През цялата си история Европа е правила съзнателни избори относно вида общество, което иска да бъде.

Но макар тези избори да са довели до по-добри резултати в живота, те са оказали натиск върху БВП на глава от населението, коригиран спрямо разходите за живот, един от най-често използваните показатели за икономическо благосъстояние, обяснява икономистът. Тя признава, че по този показател еврозоната заема по-ниска позиция в сравнение с другите развити икономики. Част от тази разлика се дължи на факта, че някои икономики все още наваксват, главно в Източна Европа. Тези страни като цяло отбелязват бърз растеж, но доходите им остават под средните за еврозоната, което понижава общия показател.

Въпреки това дори при по-развитите икономики от еврозоната остава значителна разлика. Интерпретирането на тази разлика изисква внимателен анализ в три аспекта, отбелязва Шнабел.

„Златните белезници“ на Силициевата долина: Как AI чиповете превърнаха служителите на Nvidia и Broadcom в милионери

Първо, голяма част от разликата в нивата на доходите се дължи по-скоро на по-малко работни часове, отколкото на по-ниска производителност на труда.

Средно един служител в САЩ работи с около 40 дни повече годишно, отколкото един служител в еврозоната.

Хипотетичен разчет показва, че

ако европейците работеха толкова часове, колкото американците, при постоянна производителност на час и равнище на заетост, реалният БВП на глава от населението в еврозоната би бил с 21% по-висок.

Това би преодоляло около две трети от настоящата разлика в реалните доходи спрямо САЩ.

Защо европейците спестяват различно от американците и как могат да преодолеят „страха“ от акции

Следователно част от наблюдаваната разлика в относителните нива на доходите се дължи по-скоро на предпочитания и институции, отколкото на ниска производителност. По-кратките работни седмици, по-щедрите отпуски и по-широкото разпространение на заетостта на непълно работно време в Европа са резултат от институционални, социални и лични избори, допълва Шнабел.

Второ, реалният БВП на глава от населението в Европа представлява средна стойност за регионите, отделните лица и секторите, което означава, че много високите доходи в горната част могат да изтласкат средната стойност нагоре.

В САЩ най-богатите 10% от населението днес получават около 37% от националния доход след данъци, което представлява значително увеличение спрямо 1980 г. В еврозоната този дял е значително по-нисък – средно около 27%.

Така че в САЩ голяма част от доходите не се пада на 90% от населението. Типичният американец живее в икономика с доход от 45 000 щатски долара, а не от 67 000 щатски долара.

Тази разлика отразява и факта, че ръстът на доходите все повече се концентрира в определени сектори и региони, допълва Шнабел.

По $1 млрд. на ден: Най-богатите в САЩ печелят все повече и се готвят за огромно данъчно намаление

От 2000 г. насам повече от една четвърт от общия ръст на добавената стойност на служител в САЩ се дължи на сектора на информационните и комуникационните технологии – отрасъл, който представлява по-малко от 2 % от общата заетост. Тъй като изключителният растеж на големите технологични компании е концентриран в малък брой щати, растежът на типичния щат е по-скромен, дори при значителен скок на общ БВП на глава от населението.

Всъщност растежът на реалния БВП на глава от населението в средностатистическия щат в САЩ и този в средностатистическата страна от еврозоната се развиват до голяма степен успоредно, акцентира Шнабел.

По този начин стандартните сравнения на БВП на глава от населението надценяват разликата в стандарта на живот между САЩ и еврозоната.

Европейците работят по-малко часове, ползват по-силна социална защита и живеят в общества с по-голяма равенство.

Но за да запази тези предимства, Европа се нуждае от устойчив растеж. А той е застрашен от трайно слабия ръст на производителността в еврозоната – третото измерение.

През последните три десетилетия производителността на час работа нараства по-бавно, отколкото в редица сходни икономики, което отразява по-слабото капиталово уплътняване, по-малките предприятия и липсата на разпространение на нови технологии.

Тази разлика в растежа на производителността е довела до постепенно увеличаване на разликите в БВП на глава от населението. Тъй като растежът на производителността е основен двигател на устойчивото подобряване на жизнения стандарт, преодоляването на тази разлика се превръща в ключов политически приоритет в Европа, допълва икономистът от ЕЦБ.

Свиващият се свят: Може ли производителността да компенсира демографския спад

Процъфтяващият Юг: От кризисни икономики до лидери на растежа

Предимствата от преодоляването на структурните пречки са ясно видими в някои части на Валутния съюз.

Шнабел дава за пример южната част на еврозоната.

Преди десетилетие този регион е синоним на кризи, строги икономии и растяща безработица. Днес тези страни са сред най-бързо растящите икономики в Европа.

Те привличат рекордни инвестиции, безработицата намалява с впечатляващи темпове, а условията за финансиране спрямо Германия, въпреки неотдавнашното разширяване на спреда, са близки до най-благоприятните нива от времето на световната финансова криза през 2008 г., което отразява икономическата конвергенция и финансовата интеграция.

В резултат тези икономики създадат условия за намаляване на дефицитите, без да подкопават възстановяването, подкрепяйки фискалната консолидация и подобрявайки устойчивостта на дълга.

Европейската икономическа сила на 2025 г.: Защо югът пак изпреварва „богатия север“ в класацията на The Economist

До голяма степен динамиката в южната периферия отразява устойчиво подобрение на основния икономически потенциал. Според прогнозите на ЕК потенциалният растеж в Испания, Португалия и Гърция ще бъде значително по-висок от средния за еврозоната през следващите години, допълва Шнабел.

Испания, например, се превърна в европейски лидер във възобновяемата енергия. Това значително намалява цените на едро на електроенергията и уязвимостта към глобални енергийни ценови шокове, като я утвърждава в европейски център за енергоемките индустрии на бъдещето.

Ирландия се превърна в глобален център в технологиите, фармацията и естествените науки. Тя е една от най-ефективните държави за бизнес и има най-високия дял на студенти във висшето образование в областите на естествените науки, математиката и статистиката в ЕС.

Индустрия на карта: Как Viagra Village попадна в центъра на тарифната буря

Тези икономики трябваше да претърпят болезнени корекции по време на структурните промени, а населението беше готово да приеме тези промени.

Тази трансформация е резултат от политически решения и социална устойчивост.

Това донякъде е и европейска история на успеха.

С инструменти като Next Generation EU са мобилизирани значителни общи ресурси за подкрепа на инвестициите, ускоряване на реформите и укрепване на потенциала за растеж в държави с ограничено фискално пространство за преодоляване на пандемията, допълва Шнабел.

Фискална надеждност: Тихият двигател зад икономическото преобразяване на Гърция

Стагнация в Германия: Бизнес моделът, основан на износ, вече не е жизнеспособен в един все по-фрагментиран свят

Днес икономическите затруднения се усещат най-остро в традиционното ядро на еврозоната, макар и по различни причини, подчертава членът на УС на Централната банка в еврозоната.

Във Франция усилията за намаляване на бюджетния дефицит са в застой поради политическа съпротива.

Устойчивата консолидация ще зависи от постигане на внимателен баланс между съкращаването на разходите и политиките за насърчаване на растежа, задача, която ще изисква трудни политически компромиси, според Шнабел.

Без бюджет, с нови бунтове: Цената на социалния мир остава непосилна за Франция

Някои северноевропейски държави изпитват затруднения да възвърнат инерцията си след пандемията.

Австрия, например, е в рецесия както през 2023 и 2024 г., а през 2025 г. отбеляза само умерен растеж.

Най-голямото внимание обаче е насочено към Германия, която преминава през период на сдържан растеж. От 2019 до 2024 г. реалният БВП на глава от населението спада с 0,5%.

Препятствията са многобройни. Демографските промени все повече тежат върху потенциалния растеж и съответно устойчивостта на системите за социално осигуряване. Разходите за енергия остават високи в сравнение с преди пандемията. Протекционизмът и глобалната конкуренция, особено от Китай, засягат Германия особено тежко.

Тъй като растежът на износа отслабва, икономическата слабост на Германия често се приписва на влошаване на конкурентоспособността. Макар това да е изиграло роля, разглеждането на намаляващите пазарни дялове в износа като основна причина за стагнацията е погрешна диагноза на проблема.

Един лихвен процент, три реалности на инфлация. Защо ценовият шок в Европа е толкова неравномерен

Всъщност резултатите на Германия в износа нито са надминавали драстично тези на другите страни преди пандемията, нито са изоставали съществено от тях след това. През последните десет години реалният износ на стоки от Германия като цяло е следвал глобалния цикъл.

Средно между 1999 и 2019 г. икономиката ѝ нараства само с 1,4% годишно, по-малко от повечето развити икономики. Следователно основният проблем не е сривът на външното търсене или влошаване на конкурентоспособността. По-скоро това е продължителната слабост на вътрешното търсене, която прави германската икономика по-уязвима към кризи в чужбина. Особено във все по-фрагментиран свят, нейният бизнес модел, задвижван от износа, вече не е жизнеспособен, отбелязва Шнабел.

От 1999 г. насам реалното частно потребление в Германия нараства средно с по-малко от 1% годишно, значително по-малко, отколкото в повечето други развити икономики, тъй като реформите, проведени в началото на 2000-те години, целенасочено ограничават растежа на реалните заплати. Тези политики намаляват дела на труда и увеличават корпоративните печалби и спестяванията, което се отразява в рязкото нарастване на излишъка по текущата сметка на Германия. Тъй като вътрешните инвестиции остават ограничени, тези спестявания по същество са изнесени, финансирайки растежа в други страни.

Ако германските домакинства и компании бяха консумирали и инвестирали повече в последните две десетилетия, търговският излишък би бил по-нисък, но растежът на БВП вероятно би бил по-силен и по-балансиран.

От „спестовната домакиня“ до 1 трилион евро за отбрана: Новият финансов курс на Германия

Дори и днес излишъкът по текущата сметка на Германия продължава значително да надвишава нивото, което се предполага от икономическите фундаментални показатели. Прогнозите на ЕК сочат, че Германия би трябвало да отчете излишък по текущата сметка от около 1,2 % от БВП – което е само част от настоящото ниво.

Разумни фискални разходи и структурни реформи могат да са стимул за потенциалния растеж

Германия предприема мерки за преодоляване на този макроикономически дисбаланс и спада в потенциалния растеж.

Фискалната политика е един от ключовите инструменти. Фискалният импулс, който се оформи, е най-големият от Втората световна война и представлява положителна стъпка в правилната посока.

Целенасочените публични инвестиции в инфраструктура, подкрепата за зелената и дигиталната трансформация, както и мерките за укрепване на отбранителния капацитет на Германия не само подкрепят вътрешното търсене, но и подобряват предлагането, като извеждат германската икономика от стагнацията, продължава Шнабел.

По-високите публични разходи, разумно разпределени и съпътствани от структурни реформи, стимулират потенциалния растеж и привличат частни инвестиции.

Алергия към риска и промяната – това ли спъва най-голямата икономика в Европа?

Този канал е особено важен в Германия, където компаниите традиционно реагират на нарастващите енергийни разходи и прекомерната бюрокрация чрез разширяване на производството в чужбина. Това се отразява в позицията на Германия по преките чуждестранни инвестиции в чужбина, която отбеляза силен ръст през последните години.

С други думи, недостигът на вътрешни инвестиции не се дължи на липса на печеливши инвестиционни идеи сред германските компании; това е избор на разпределение на ресурсите.

Промишленото ноу-хау на Германия остава впечатляващо, но капиталът ѝ е изключително мобилен.

„Скритите шампиони“ – специализирани компании, които доминират в глобални ниши, продължават да внедряват иновации и да се разширяват. Според последните данни

Германия е дом на почти половината от световните „скрити шампиони“ – повече, отколкото САЩ, Китай и Япония, взети заедно.

С амбициозна програма за реформи и смела инвестиционна инициатива страната може да задържи повече частен капитал, иновации и растеж в страната.

А предвид фискалната си позиция, може да си позволи този отговор, особено ако мерките спомогнат за обръщане на тенденцията към спад на потенциалния растеж. Ако това се случи, допълнителните разходи ще укрепят, а няма да отслабят фискалната устойчивост на Германия, като ще имат положителни ефекти и за останалата част от Европа, допълва Шнабел.

Полша изпреварва Швейцария и вече е шеста сред икономическите шампиони в Европа

На Европа липсва мащаб, не идеи: Аргументи в полза на 28-ия режим

Картината в Европа трябва да бъде оптимистична – не защото предизвикателствата са малки, а защото разполага с капацитета и инструментите да се справи с тях, изразява увереността си представителят на ЕЦБ.

Европа разполага с огромен резерв от таланти, идеи и научни изследвания. В абсолютни стойности ЕС публикува повече научни статии от САЩ във всяка основна тематична област и е почти наравно с Китай.

Всяка година в Европа се създават повече стартиращи предприятия в ранен етап, отколкото в САЩ.

Европа все още не „губи“ състезанието в областта на изкуствения интелект. Историята показва, че по-голямата част от ръста на производителността, постигнат благодарение на предишните технологии с общо предназначение, не се дължи на тяхното изобретяване, а на широкото им внедряване в икономиката.

5 милиарда долара инвестиции набират шведските стартъпи през 2026 г. „Тайната съставка“ е на 150 години

Европа разполага с няколко големи сектора – като производството, енергетиката, здравеопазването и обществените услуги, където внедряването може да доведе до значителен ръст на производителността.

Всъщност

разликата в производителността между Европа и САЩ се увеличава в началото на 2000-те години не защото Европа е спряла иновациите, а защото е по-бавна при въвеждането на информационни и комуникационни технологии.

Една от основните причини за това е, че инвестициите в тях са свързани с високи фиксирани и организационни разходи, които американските компании – опериращи на голям, интегриран пазар, разпределят върху по-широка клиентска база.

В САЩ компаниите с над 250 служители осигуряват почти 60% от общата заетост. В много страни от еврозоната този дял е по-близък до 20%.

С други думи, проблемът на Европа е липсата на мащаб.

Джейми Даймън има план за съживяване на Запада: „Голямо, прекрасно“ споразумение с Европа

Въпреки десетилетия на интеграция, регулаторните и административните бариери все още възпрепятстват свободното движение на услуги и стоки в рамките на единния пазар, подчертава икономистът. Смята се, че тези вътрешни бариери са еквивалентни на мита от 96% за услугите и 67% за стоките.

Отрасли производството на храни и строителството, се сблъскват с още по-големи препятствия.

В резултат е сектора на услугите, който съставлява около 75% от общата брутна добавена стойност, търговията в рамките на ЕС не надвишава търговията с държави извън ЕС.

Вече са представени много предложения как да се намалят тези вътрешни бариери, вариращи от по-задълбочена интеграция на капиталовите пазари до обща европейска енергийна, отбранителна и цифрова инфраструктура.

Най-мощната идея е създаването на 28-и режим: единна европейска корпоративна рамка, отворена за компании от всички размери и сектори.

Не с пари, а със свобода: Microsoft привлича кадрите на Google с обещания за по-малко бюрокрация

В продължение на десетилетия единният пазар се изгражда предимно чрез хармонизиране на 27-те национални системи. В много области този подход дава добри резултати. В други обаче достига своите граници.

Днес основателите на компании все още трябва да се ориентират в сложна мозайка от правни системи, корпоративни кодекси и регулаторни режими. Тази фрагментация действа като вътрешна тарифна бариера, което прави разширяването отвъд границите скъпо и трудно, особено в по-малки държави. По този начин тя възпрепятства растежа и забавя иновациите.

В резултат твърде много европейски компании остават прекалено малки, докато стартъпите често предпочитат да се превърнат в американски дружества в момента, в който започнат да се разрастват. Забележителен брой от тях се регистрират не съгласно европейското законодателство, а като корпорации в Делауеър, често много преди да имат значимо присъствие в САЩ. Вследствие

много от т.нар. „еднорози“ в САЩ имат европейски основатели.

Това не е случайно.

Регистрацията на компания в Делауеър отнема само няколко дни, а понякога и часове, и е свързана с много ниски разходи. Правната рамка е стандартизирана, предвидима и веднага разбираема за глобалните инвеститори. За разлика от това, разрастването в Европа все още изисква преосмисляне на правната уредба във всяка страна, скъпи нотариални процедури и фрагментирани регистри на компаниите.

Освен това, макар финансирането в Европа да е относително изобилно на етапа на учредяване, е много по-трудно да се получи във фазите на растеж и излизане от пазара. Първичните публични предлагания често водят до непривлекателни цени поради липсата на ликвиден пазар, което насърчава новите европейски компании да търсят финансиране другаде.

Американски фондове ловуват шведски AI стартъпи още преди да станат еднорози

Как „28-ият режим“ може да допринесе за насърчаването на иновациите и производителността

И така, макар Европа да се отличава в генерирането на идеи и създаването на стартъпи, тя се затруднява да ги задържи, докато те растат. „28-ият режим“ може да промени това.

Концепцията е проста: при „28-ия режим“ дадена компания може да избере да се регистрира като европейско дружество, което ЕК нарича „EU Inc.“.

Тази компания би функционирала съгласно единен набор от правила за основните елементи на дружественото право, корпоративното управление, правата на акционерите и заплатите на служителите.

Процесът на регистрация ще бъде бърз, евтин и изцяло дигитален. Участието ще бъде доброволно, а режимът отворен за компании от всякакъв размер във всички сектори.

За първи път ЕС има стратегия за устойчив туризъм - секторен гигант с 20 млн. работни места и 5 млн. бизнеса

Тази отвореност е от значение, подчертава икономистът.

Нито е възможно, нито е желателно да се предскаже кои технологии, компании или индустрии ще бъдат двигател на растежа в Европа в бъдеще.

А би било контрапродуктивно да се ограничи режимът само до млади бизнеси, тъй като самата му цел е да даде възможност да растат и да успеят. Като предлага европейска корпоративна рамка, режимът ще намали бариерите пред трансграничната дейност, ще улесни набирането на капитал и привличането на таланти и ще позволи по-бързо разрастване на иновативните компании.

За да се постигне това, правното прилагане е от решаващо значение.

В идеалния случай 28-ият режим следва да бъде въведен чрез регламент на ЕС, пряко приложим във всички държави, както е предвидено в настоящото предложение. В противен случай Европа рискува да се окаже с 27 версии на 28-ия режим, което би възстановило именно онази фрагментация, която се стреми да премахне.

Един пазар, един надзор: Капиталовата мечта на Европа е близо – но зависи от стриктен контрол вместо фрагментация

28-ият режим би допълнил националните системи, а не би ги заменил. Той не представлява опит за хармонизиране на трудовото право или системите за социално осигуряване – те ще останат в компетенцията на държавите-членки.

Целта е по-тясно фокусирана: да премахне ненужната правна фрагментация и несигурност за компаниите, които желаят да се разширяват да се направят и да бъдат толкова привлекателни за глобалния рисков, частния капитал и институционални инвеститори, колкото корпорациите от Делауеър.

По този начин 28-ият режим би допринесъл следващото поколение европейски компании да остане европейско, не само по отношение на мястото, където се раждат идеите, но и където се създава стойност, отбелязва Шнабел.

Предложението, което в момента се обсъжда, може да бъде важна стъпка в тази посока. То би спомогнало за стимулиране иновациите и

растеж на производителността, който отдавна е ахилесовата пета на Европа.

Възстановяването на този растеж е от съществено значение за поддържането на просперитета в едно застаряващо общество и един все по-фрагментиран свят.

Марио Драги: Данните са шансът на Европа да запази контрол в ерата на AI

От друга страна, ако настоящото предложение бъде отслабено или се ограничи хармонизацията в областта на несъстоятелността, то рискува да се превърне в поредната пропусната възможност, предупреждава икономистът.

Европа е континент с огромен потенциал, заключава тя.

Въпреки предизвикателствата, пред които сме изправени,

Европа остава един от най-проспериращите, иновативни и социално сплотени региони в света. Тя е лидер по отношение на качеството на живот,

откроява се с научните постижения и определя световните стандарти в областта на опазването на околната среда. Европейците са обединени не само от договори и регламенти, но и от общи ценности: многостранно сътрудничество и зачитане на демократичните институции и върховенство на закона.

В един свят, който все повече се насочва към автокрация, институционалната цялост е значително предимство. Тя превръща Европа в едно от най-привлекателните места за живот, работа и инвестиции, като предлага стабилност, предвидимост и възможности на хора и предприятия от целия свят.

Основното предизвикателство пред Европа не е липсата на идеи или талант. То е липсата на мащаб. И Европа има силата сама да промени това. 28-ият режим предлага конкретен и мощен начин за справяне с този проблем – рамка, която позволява на иновациите да процъфтяват, на компаниите да се развиват и на производителността да нараства.

Изграждането на безпрепятствен единен пазар може да утвърди бранда „Произведено в Европа“ за компаниите, като символ на иновации, високи постижения и правна сигурност. И това е посланието, което Европа трябва да възвърне.