5 милиарда долара инвестиции набират шведските стартъпи през 2026 г. „Тайната съставка“ е на 150 години

„От десетилетия чувам как Швеция е наричана „малка“ или „борбена“, обикновено в контекст, в който се описват някои от многобройните ни икономически нокаути.

Време е да преминем в по-висока категория“.

Така започва коментарът за Fortune на Ян Ларсон, главен изпълнителен директор на Business Sweden, Шведския съвет за търговия и инвестиции.

„Нашият успех е тоник за всички песимистични прогнози за Европа, които четем в момента. Типичният анализ на нашия континент – нисък растеж, малка ликвидност, безкрайна бюрокрация, не важи за Швеция“, категоричен е той.

business-sweden.com

Прогнозата на Шведския съвет за търговия и инвестиции за растеж през 2026 г. е двойно по-висока от тази на „тежкоатлетите“ Германия и Франция, при това при само една малка част от нивото на техния публичен дълг.

Притокът на преки чуждестранни инвестиции е вторият по големина в ЕС. Nasdaq Stockholm привлича повече капитал от първични публични предлагания миналата година, отколкото която и да е друга европейска борса.

Шведските стартъпи са на път да наберат 5 милиарда долара през 2026 г., в сравнение с 3,2 милиарда долара през 2025 г., водени от разработчиците на приложения в Lovable (оценка 13,3 милиарда долара), скенерите за тяло в Neko Health (7 милиарда долара) и адвокатите с изкуствен интелект в Legora (5,55 милиарда долара).

„Това не е нова ера на шведска изключителност, нито мимолетен момент на слава (въпреки наближаващата мрачна скандинавска зима)“, продължава Ларсон.

Европа се пробужда: Klarna, Mistral и ElevenLabs връщат надеждите за технологичен ренесанс

Тази най-нова група основатели стъпва върху раменете на гиганти от първото десетилетие на 21-ви век като Spotify, Klarna и Skype, които сами по себе си черпят вдъхновение от следвоенните дизайнерски империи на IKEA, H&M и Tetra Pak (модернизаторът на картонената кутия за мляко).

Историите се простират толкова назад във времето, че има шведска дума за стартъпи, основани от изобретатели в края на 19-ти век: snilleföretag или „гениални компании“.

Сред тях са лидерът в телекомуникациите Ericsson; ASEA, която сега е част от ABB с пазарна капитализация от 180 милиарда долара; и Atlas Copco, която и до днес, над 150 години след основаването си, остава една от най-ценните шведски компании, котирани на борсата.

Някои може да възприемат това като обикновен урок по история. В действителност обаче това е 150-годишен модел за траен корпоративен успех, допълва Ларсон.

Скандинавски модел: Как Швеция се превърна в луксозен хъб за свръхбогати

Когато някъде по света се появи предприемач, който се среща веднъж на поколение, това може да е съвпадение. Когато обаче страна с 10 милиона жители създава такива личности поколение след поколение, това предполага набор от условия, които насърчават гениалността.

Първият ключов елемент е благоприятната среда за изобретателите.

Тъй като най-талантливите кадри са по-търсени и по-мобилни от всякога, Швеция създава условия, които привличат и задържат най-добрите изобретатели.

„Ние сме една от последните големи европейски държави, които функционират по принципа на „привилегията на професора“, която гарантира, че изследователите, а не университетите, притежават права върху интелектуалната собственост на своите изобретения“, изтъква Ларсон.

Само една професорска лаборатория в Университета в Упсала е създала около 20 компании, включително Olink, която през 2023 г. беше продадена на американски гигант в областта на биологичните науки за 3,1 милиарда долара.

Европейските еднорози живеят на север – но могат ли да догонят тези в Силициевата долина

Швеция подава повече патенти на глава от населението, отколкото почти всяка друга европейска страна.

Дом е на четири от 130 най-добри университета в света.

Световната организация за интелектуална собственост към ООН я класира като втората най-иновативна икономика на планетата.

Друга съставна част е търпението.

„Въпреки че нашите най-нови технологични фаворити заемат челни места в новините в областта на приложния AI, у нас процъфтяват „дълбоките технологии“, промишлеността и биологичните науки. Това са сектори, в които успехите се изграждат десетилетия, а не години“, обяснява Ларсон. За да подпомогне този процес, Швеция отделя около 3,6 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност, процент, по-висок от този на която и да е друга страна в ЕС.

Това подпомага всички етапи на екосистемата – от спин-оф компанията от Упсала, стояща зад Leqembi, едно от първите лекарства за забавяне на Алцхаймер, до англо-шведския фармацевтичен гигант AstraZeneca. Това са примери как шведите обичат да се справят с трудни проблеми. С превръщането на изкуствения интелект в масова стока все по-голяма стойност ще се придава на решаването на този вид сложни, реални проблеми.

Американски фондове ловуват шведски AI стартъпи още преди да станат еднорози

Третият ключов елемент е културата на достойнство.

Швеция е известна със своята щедра социална мрежа за сигурност, която хората понякога погрешно свързват със „социализма“. Тази подкрепа от държавата прави провала приемлив. Шведски инженер, който напуска сигурна работа, за да основе компания, залага кариерата си, разбира се, но не и здравето на семейството си.

Усещането за колективна почтеност също създава инерционен ефект. Успелите шведи чувстват задължението да реинвестират капитал обратно в екосистемата, за да подкрепят следващото поколение компании.

Например Никлас Адалберт, който използва богатството, натрупано като съосновател на Klarna, за да създаде инвестиционния фонд със социално въздействие Norrsken, или Карл-Йохан Персон, председател на H&M и внук на основателя, който редовно подкрепя шведски стартъп.

H&M увеличава печалбата си с 40%, усилията за възстановяване започват да дават резултат

„Швеция е, казано просто, икономиката на иновациите в Европа, в която най-много си струва да се инвестира“, подчертава Ларсон.

„Имаме 150-годишна традиция от изобретатели, на които да подражаваме, общество, което подкрепя хората с блестящи идеи, желание да решим предизвикателствата на нашето време, независимо колко ще отнеме, и държава, която подкрепя тези, които се провалят.

Струва си да проверим отново везните, защото след повече от век на нокаути страната заслужава място в тежката категория на икономиката“, завършва коментарът.