Европейският технологичен сектор имаше натоварена седмица.

Във вторник базираният в Лондон стартъп за изкуствен интелект ElevenLabs обяви, че ще позволи на служителите си да продадат акции в рамките на вторичен рунд, който удвоява оценката на компанията до 6,6 млрд. долара.

В сряда нидерландската чип компания ASML потвърди, че оглавява рунда „Серия C“ на френската AI компания Mistral на стойност 1,7 млрд. евро, при оценка от 11,7 млрд. евро — почти двойно спрямо 5,8 млрд. евро година по-рано. Mistral се смята за конкурент на компании като OpenAI и Anthropic.

А в четвъртък шведския финтех Klarna направи дългоочакваното си първично публично предлагане на Нюйоркската фондова борса. Акциите на Klarna приключиха деня на цена 45,82 долара, което ѝ даде пазарна капитализация над 17 млрд. долара.

Тези развития съживиха надеждите, че Европа е способна да изгради технологична индустрия, която може да се съревновава със САЩ и Азия. В последното десетилетие инвеститорите често подчертаваха потенциала на Европа да създава ценни технологични компании, противопоставяйки се на схващането, че единствено Силициевата долина е мястото за иновативни начинания, пише CNBC.

Мечтите за „златна ера“ на европейските технологии обаче така и не се реализираха.

Сериозен удар дойде с руската инвазия в Украйна през 2022 г., която предизвика рязък скок на инфлацията и доведе до повишения на лихвите от страна на централните банки по света. По-високите лихви традиционно вредят на капиталоемки технологични компании, които разчитат на свежи средства за растеж.

Иронично е, че същата година Klarna — която при финансиране, водено от SoftBank, бе достигнала оценка от 45,6 млрд. долара — видя стойността си да се срути с 85% до 6,7 млрд. долара.

Днес рисковите инвеститори в Европа гледат на сегашния подем около регионалните технологични фирми не толкова като на ренесанс, а по-скоро като на „надигаща се вълна“.

„Всичко започна преди 25 години, когато видяхме първите признаци за европейска технологична екосистема, вдъхновена от дотком бума, който тогава бе изцяло американско явление“, казва Суранга Чандратилак, партньор в Balderton Capital, пред CNBC.

Balderton е инвестирала в редица ключови европейски компании, сред които финтехът Revolut и разработчикът на технологии за автономни автомобили Wayve.

„Отвъд долината“

„Имаше временни сривове: финансовата криза от 2008 г., спада в технологиите след Covid, но екосистемата винаги се възстановяваше по-силна“, отбелязва Чандратилак.

„Сега съвпадението на огромната нова технологична възможност, каквато е генеративният изкуствен интелект, заедно с общност, която вече има опит и достъп до нужния капитал, неминуемо ражда голям брой компании, определящи сектора“, допълва той.

Европа срещу САЩ

Инвеститорите, които подкрепят европейските стартъпи, казват, че има много пари за печелене — особено на фона на икономическата несигурност, породена от митата на американския президент Доналд Тръмп.

Едно от предимствата е, че в момента европейските технологични компании са подценени. Миналогодишният доклад „State of European Tech“ на фонда Atomico оцени стойността на екосистемата на 3 трилиона долара, с прогноза тя да достигне 8 трилиона до 2034 г.

За сравнение — най-големите американски технологични гиганти общо струват над 20 трилиона долара.

„Преди десет години нямаше нито един европейски стартъп, оценен над 50 млрд. долара. Днес вече има няколко“, казва Ян Хамър, партньор в Index Ventures, инвестирала в компании като Revolut и Adyen.

„Десетки хиляди хора вече имат личен опит в изграждането и разширяването на глобални компании от структури като Revolut, Alan, Mistral и Adyen“, допълва той пред CNBC.

„Най-важното е, че европейските стартъпи вече не просто се разширяват в чужбина — те се раждат глобални още от първия ден.“

Европа като „сигурно убежище“

Ейми Науикос, основател и главен изпълнителен директор на финтех инвеститора Anthemis, смята, че някои играчи възприемат Европа като сигурен пазар на фона на геополитическите рискове и макроикономическата несигурност.

„Този път тенденциите при пренасочването на капитали и блокажите на американския институционален пазар предполагат, че ще има много повече пари, които ще потекат от глобални инвеститори към британските и европейските частни пазари.“

Въпреки оптимизма, в Европа все още има системни пречки, които затрудняват технологичните компании да достигнат мащаба на американските и азиатските си конкуренти.

Инвеститорите в стартъпи отдавна настояват пенсионните фондове да увеличат дела си в европейски рисков капитал. А пазарът остава силно фрагментиран, с различни регулации във всяка отделна страна.

„Нищо не спира европейските технологични компании да растат и да стават огромни,“ казва Никлас Зенстрьом, изпълнителен директор и съосновател на Atomico, един от ранните инвеститори в Klarna.

„Но има условия, които правят това по-трудно. Все още нямаме единен пазар.“

Няколко предприемачи и инвеститори подкрепят нова инициатива, наречена „EU Inc.“. Стартирана миналата година, тя цели да засили технологичния сектор в ЕС чрез създаването на „28-и режим“ — общоевропейска правна рамка, която да опрости сложните регулации в отделните страни членки.

„В най-добрия случай можем да кажем, че има един вторичен положителен фактор — усещането, че Европа трябва да бъде малко по-самостоятелна.“