Докато инвеститорите в рисков капитал се надяват да спечелят от бума в разходите за отбрана в Европа, тези, които търсят следващия „еднорог“, трябва да преодолеят препятствия като насоките на ЕС за устойчивост и трудностите за стартиращите компании на пазар, доминиран от големи играчи.

Европейският съюз е заделил до 800 милиарда евро за отбрана до 2030 г., а по-голямата част от тази сума се очаква да отиде при водещи изпълнители като френската Airbus или германската Rheinmetall. Но тъй като големите военни изпълнители са фокусирани върху задоволяването на рекордното търсене заради войната в Украйна, инвеститорите и основателите на стартиращи компании залагат, че стартъпите в областта на отбранителните технологии могат да запълнят иновационната празнина в Европа, развивайки технологии, стимулирайки растежа и евентуално привличайки вниманието на големите играчи по-късно.

„Смятаме, че това е важна тенденция и инвестираме в нея“, казва пред Reuters инвеститорът от Sequoia Жулиен Бек. Според PitchBook, през октомври 2024 г. неговата компания е наляла 15,5 милиона долара в германския разработчик на автономни дронове STARK.

Руската инвазия в Украйна през 2022 г. и натискът на президента Доналд Тръмп върху страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана от настоящите 2% на 5% от брутния вътрешен продукт подтикнаха ЕС да засили плановете си за военни разходи. Това привлече рисков капитал в европейските отбранителни технологии, който достигна 1 милиард долара през 2024 г., в сравнение със скромните 373 милиона долара през 2022 г.

Това е петкратно увеличение спрямо 2020 г., но въпреки това европейският сектор на отбранителните технологии е излъчил едва три „еднорога“ – стартиращи компании с оценка от 1 милиард долара – и миналата година е привлякъл само 1,7% от рисковия капитал в Европа, според данните на Dealroom.

ЕС ще предостави повече фискално пространство за инвестиции в отбраната, както и 150 млрд. евро под формата на заеми за тези инвестиции. Ще се мобилизират и средства от частен капитал

Превъоръжаване за 800 млрд. евро: Фон дер Лайен представи новия план за отбрана на ЕС

Пречки

Сред най-големите пречки за навлизане на рисков капитал, насочен към отбранителните технологии в Европа, са строгите правила на ЕС за ESG, които забраняват инвестиции в смъртоносни оръжия за еднократна употреба, свидетелстват пред информационната агенция инвеститори, компании и правителствени служители. Освен това много фондове получават индивидуална подкрепа от правителства или ЕС, което в повечето случаи им пречи да инвестират в отбраната.

Въпреки подкрепата на ЕС за Украйна, до момента само Естония и Финландия са създали фондове, подкрепяни от правителството, които позволяват инвестиции в смъртоносни технологии за еднократна употреба.

Борис Мусиелак, управляващ партньор в Smok Ventures, американска компания за рисков капитал със седалище във Варшава, казва, че правилата там са накарали фондове като неговия да инвестират в киберсигурност.

„В Полша почти всеки фонд получава част от финансирането си от правителството или от ЕС, което затруднява инвестициите в отбраната“, обяснява той.

Ян-Хендрик Бьолс, главен изпълнителен директор на Alpine Eagle, базирана в Мюнхен компания, която разработва системи за противодействие на дронове, счита, че темата за ESG представлява пречка, която продължава да спъва инвеститорите и стартиращите компании.

„Настъпват промени, но не мога да кажа, че те вече са се случили, поне не в степента, в която би трябвало“, посочва той, имайки предвид промените в политиките на правителствата за улесняване на инвестициите в отбраната.

Обвързвайки темите за митата, мира в Украйна и военните разходи в един преговорен пакет, Белият дом не дава на блока много възможности за маневриране

Отбрана, икономика и сигурност: ЕС се готви за преговори на живот и смърт със САЩ

Технологии с двойна употреба

Някои рискови капиталисти се опитват да избегнат ESG ограниченията, като се насочват към така наречените технологии с „двойна употреба“, които имат както граждански, така и военни приложения. Те включват компютърно зрение, при което изкуственият интелект имитира работата на човешкото око, за да интерпретира визуална информация, роботи, софтуер за киберсигурност и автономни дронове.

И трите европейски „еднорога“ в областта на отбранителните технологии – германската компания за софтуер за бойни полета Helsing, германският производител на дронове Quantum Systems и португалската компания за дронове Tekever – се рекламират като производители на технологии с двойна употреба.

Стен Тамкиви, партньор в инвестиционната платформа Plural, базирана в Талин и Лондон и инвестирала в Helsing, казва:

„Ние и нашите ограничени партньори споделяме идеята, че защитата на бъдещето на нашите демокрации е морално добро, но някои инвеститори в други компании казват, че смъртоносното не е приемливо“.

Лондонската компания за рисков капитал Balderton през 2025 г. оглави финансиране в размер на 160 милиона евро за базираната в Мюнхен Quantum Systems.

„Защо точно тази? Мисля, че е щастлива случайност, подходящ екип, подходяща компания, подходящо време“, обяснява Рана Яред, генерален партньор в Balderton. „Отхвърлихме почти всичко, което бяхме разгледали до този момент“.

Основана през 2015 г., Quantum Systems предлага управлявани от изкуствен интелект разузнавателни дронове, които предоставят информация в реално време от бойното поле и се използват в Украйна.

„Доказахме, че можем да се справим благодарение на три години на фронта в Украйна с повече от 800 системи“, споделя пред Reuters съизпълнителният директор на Quantum Systems Свен Крук. „Отбранителният пазар става все по-горещ. Всяка инвеститорска компания създава фонд за отбрана“.

Миналия месец Quantum Systems е събрала 160 милиона евро, с което общото ѝ финансиране достига 310 милиона евро.

Ако блокът изиграе картите си правилно, новите инвестиции във военни технологии могат да се окажат майка на изобретенията

Може ли отбраната да се превърне в двигател на икономическия растеж в Европа?

Промени в правилата?

С разширените си планове за разходи за отбрана, Европейската комисия също така се стреми да пренапише правилата, за да позволи на повече инвеститори да участват. Отделните правителства правят същото.

Комисията обяви, че следващата седмица ще предложи да се даде на държавите членки по-голяма гъвкавост при възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, което е друго предизвикателство пред стартиращите компании.

Те също така трябва да се справят с въпроса как да установят контакти и да продават на големите играчи и правителствата, които представляват по-голямата част от клиентската база.

Във Финландия пенсионната агенция на страната, Finnish Industry Investment Ltd, премахна клауза, която ѝ пречеше да инвестира в отбраната.

Базираната в Прага Presto Ventures в партньорство с чешкия производител на оръжие CSG стартира миналата година фонд от 150 милиона евро, който може да инвестира във военни технологии за еднократна употреба.

„При двойната употреба нямате един пазар, на който да се фокусирате, а два, така че трябва да решавате проблемите и нуждите и на двата“, обобщава Войта Рочек, партньор в Presto Ventures.