Отбрана, икономика и сигурност: ЕС се готви за преговори на живот и смърт със САЩ

Европейските правителства се готвят за преговори с висок залог със САЩ, които ще поставят на карта отбраната, икономиката и сигурността на континента.

Грандиозните планове за изграждане на „независима Европа“ са в застой, тъй като официалните лица се стремят да запазят подкрепата на Тръмп през петте седмици на решаващи преговори за Украйна, трансатлантическата търговия и ангажимента на Вашингтон към НАТО. Европейските преговарящи са все по-загрижени, че американският президент ще поиска отстъпки в една област в замяна на подкрепа в друга, принуждавайки ЕС да жертва основните си ценности или да приеме категоричен разрив със своя най-голям съюзник.

„Всички тези кризи, всички наведнъж: това е перфектната буря“, казва пред Financial Times бившият главен дипломат на ЕС, който подаде оставка през ноември, Жозеп Борел. „Той може да се опита да ни притисне и да ни изтласка в ъгъла от трите посоки“.

По думите му Тръмп може да каже: „Ако не ми предложите добра търговска сделка, няма да подкрепим Украйна“ или „Ако ме принудите да подкрепя Украйна, ще засилим нашия натиск върху вас да увеличите военните си разходи за НАТО“.

Според изданието висши служители на ЕС са обсъдили най-лошите сценарии и в трите аспекта. Те включват пълно прекратяване на подкрепата на САЩ за Украйна, прекъсване на разузнавателната информация и възпрепятстване на европейските страни да предоставят оръжия, закупени от САЩ; пълномащабна търговска война с тежки последствия за икономическия растеж; и бързо изтегляне от Европа на американските войски и военни сили.

„Това се превърна от търсене на най-добрите сценарии в процес на ограничаване на щетите“, обяснява висш служител на блока. „По отношение на търговията, отбраната и Украйна, изборът е между лош резултат и много лош резултат“.

Как Тръмп предизвиква „ново Просвещение“ в Европа

Тръмп първо ще се срещне с европейските лидери на срещата на Г-7 в Канада след 11 дни, където официалните лица очакват той да изясни подкрепата си за Украйна и плана за санкции срещу Русия. Европейските столици искат американският президент да се ангажира с продължителна подкрепа за Киев, но се опасяват, че той иска мирно споразумение, което ще остави страната и останалата част от Европа уязвими за бъдеща руска агресия.

Седмица по-късно лидерите на НАТО ще се съберат в Хага. Европейските столици се надяват, че обещанията им за увеличаване на разходите за отбрана ще убедят Тръмп да продължи да подкрепя европейската отбрана и да не ограничава разполагането на американски войски и оръжия.

На следващия ден лидерите на ЕС ще се съберат на среща на върха в Брюксел, знаейки, че имат по-малко от две седмици, за да договорят търговско споразумение с Тръмп, за да избегнат 50-процентни мита, които биха могли да опустошат икономиката на континента.

„Ние разглеждаме Украйна, европейската отбрана и търговията като отделни въпроси, но за Тръмп това са просто едни и същи лица, които му задават различни досадни въпроси. Той няма да ги третира по различен начин в различни контексти“, предупреждава високопоставен дипломат от ЕС. „Така че всъщност сме на един пост в социалните медии или едно изявление на пресконференция разстояние от бедствие по три екзистенциални за Европа въпроса: отбрана, икономика и сигурност. И затова всички са толкова напрегнати“.

ЕК понижава прогнозите си за икономически растеж. Митата на САЩ са главният виновник

Страхът, че Тръмп ще обедини въпросите в едно и ще използва липсата на напредък в една област, за да накаже блока в друга, е най-належащата грижа на Брюксел, свидетелстват дипломати и официални лица пред Financial Times. Затова и срещите на посланиците от 27-те държави членки на ЕС през последните седмици са били белязани от загриженост относно липсата на налични опции за блока. Ако той бъде твърд в една област, рискува да доведе до обратен ефект в друга.

„Дискусиите са просто сюрреалистични“, казва един от служителите. „Отговорът на всички големи проблеми, пред които сме изправени, е: Америка. А Америка би трябвало да е наш най-близък съюзник“.

Дългогодишните усилия на Франция за по-голяма независимост на Европа от САЩ са привлекли много повече поддръжници след преизбирането на Тръмп през ноември миналата година.

„Нашата следваща велика ера, следващият велик обединителен проект, е изграждането на независима Европа“, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч миналата седмица.

Въпреки това, в частни разговори, дипломатите на държавите членки и служителите на ЕС са дълбоко загрижени за това как уязвимостите на региона могат да разделят страните, които подкрепят стратегическата автономия, от тези, които вярват в трансатлантическото сътрудничество.

„Отношенията със САЩ са от фундаментално значение за запазване на силата на Запада. Нашите съдби са преплетени“, заяви миналата седмица италианският министър-председател Джорджия Мелони, вероятно най-близкият политически съюзник на Тръмп в Европа. „Диалогът с Вашингтон трябва да се води с мъдрост и здрав разум, както и с по-политически, отколкото бюрократичен подход“.

Александра де Хоп Шефер, президент на Германския фонд „Маршал“, пък казва, че европейските столици сега подхождат „много по-реалистично“ към трансатлантическите отношения.

„Какви са нашите общи интереси? Никога не сме водили такъв разговор. Предложението ще трябва да дойде от Брюксел и в тази връзка те все още не са подготвени“, добавя обаче тя.

„Танго с високи залози“: Ще стигне ли танцът на преговорите САЩ-ЕС до търговско споразумение

Променящите се позиции на Тръмп направиха още по-сложно координирането на отговорите на 27-те държави членки по трите въпроса.

Признаците, че Тръмп става все по-нетърпелив спрямо руския президент Владимир Путин, породиха надежди, че той би могъл дори да подкрепи по-строги санкции срещу Москва. В същото време президентът похвали усилията на партньорите от НАТО да увеличат разходите, но също така заплаши с изтегляне на войските от Европа. А многократните му промени в позицията по отношение митата накараха мнозина да се чудят колко сериозно трябва да го вземат.

„Не можем да си позволим отново да попаднем в капана на заблудата, че бурята ще отмине“, предупрежди Фон дер Лайен в речта си миналата седмица. „Че нещата ще се върнат към предишното състояние: ако само войната приключи, или се сключи споразумение за тарифите, или следващите избори имат различен резултат. Не, няма да се върнат“.

Докато дългосрочната цел за по-автономна Европа може би се разпространява сред европейските столици, краткосрочният отговор на въпроса как да се запази подкрепата на САЩ, докато континентът развива своето алтернативно бъдеще, се оказва труден.

„Имаме ли проблеми?“, казва високопоставен служител на ЕС. „Да. Имаме проблеми“.