Войната на Доналд Тръмп срещу някои от най-емблематичните колежи и университети в Америка е голяма възможност за европейската академична общност и научните изследвания. И сега ЕС е под натиск да се възползва от нея.

Университетските професори и директорите на изследователски центрове по целия континент виждат положителната страна на репресиите на американския президент срещу висшето образование в САЩ, които включват атаки срещу професори и студенти, както и срещу прочути институции от Бръшляновата лига като Харвард и Колумбия, придружени от замразяване на милиарди долари федерално финансиране.

„Това е шанс за Европа да започне ново Просвещение и да създаде нови партньорства по целия свят“, казва пред POLITICO Ален-Лоран Вербеке, професор по право в белгийския изследователски университет KU Leuven, който от 2007 г. преподава и в Харвардския университет.

Европейските университети и водещи политици се мобилизираха в отговор на вътрешните мерки на Тръмп, създавайки нови инициативи, насочени към привличане на най-добрите чуждестранни таланти в Европа, като им предлагат щедри стипендии и по-голяма академична свобода. В началото на този месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон представиха план на стойност 500 милиона евро, наречен „Изберете Европа за наука“, чиято цел е да привлече чуждестранни изследователи в ЕС.

„Удвояваме потенциалната сума, която изследователите, които се преместват в Европа от всяка точка на света, могат да поискат като средства за преместване“, казва Мария Лептин, председател на Европейския съвет за научни изследвания (ERC), публичният орган на блока за научни и технологични изследвания, който си сътрудничи с Комисията по инициативата. „Трябва да удвоим усилията си. И не заради това, което се случва в САЩ, а защото така или иначе трябва да го направим“.

Миналия месец Комисията обяви планове за ускоряване на визовите процедури, за да привлече американски изследователи, а министрите на науката от ЕС се срещнаха в Брюксел на 23 май, за да обсъдят как да се повиши конкурентоспособността на Европа в областта на науката и иновациите.

„Нека използваме този импулс и тази възможност, за да привлечем най-умните и най-добрите таланти в света“, призовава и Екатерина Захариева, комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите.

Чрез масивно стимулиране на научните изследвания и академичното развитие ЕС ще укрепи икономическата си конкурентоспособност и иновациите, като същевременно ще се постави в по-добра позиция за справяне с критични предизвикателства като климатичните промени и здравеопазването.

Администрацията на Тръмп поиска федералните агенции и служби да анулират оставащите договори с Харвард

„Научните изследвания са основата на компаниите на бъдещето. Инвестирайки в научни изследвания, ние инвестираме в конкурентоспособността на Европа и в работните места на бъдещето“, смята френският министър на научните изследвания Филип Баптист.

Увеличаване на усилията

Макар Тръмп да даде политически импулс на европейците да инвестират повече в наука и изследвания, експертите предупреждават, че ЕС ще трябва да направи много повече, за да укрепи позицията си и да постигне истинска независимост от САЩ.

„Би било илюзия да се мислим, че няколко допълнителни субсидии на високо ниво ще бъдат достатъчни“, предупреждава Лептин. „Това, от което се нуждаят изследователите от най-високо ниво, е добра инфраструктура и добра подкрепа от изследователските им институции. Младите хора се нуждаят от добри перспективи за кариера, от добро дългосрочно финансиране“.

Множество европейски правителства реагираха на възможността да привлекат най-добрите таланти от САЩ, като създадоха нови стипендии и предложиха нови постдокторантски позиции.

Откакто започнаха репресиите на Тръмп, Нидерландия, Франция, Испания, Белгия и Норвегия стартираха целенасочени инициативи за привличане на чуждестранни изследователи, като им предложиха финансиране, институционална подкрепа и дългосрочни кариерни възможности в области като здравеопазване, климат и изкуствен интелект. По същия начин европейски университети като Vrije Universiteit Brussel (VUB) в Белгия и Aix-Marseille University (AMU) във Франция са отпуснали средства за набиране на постдокторанти, които са „жертви на политическа и идеологическа намеса“ в САЩ.

Страх и отвращение

Водещи европейски академици отбелязват, че техните колеги в САЩ са станали все по-предпазливи и страхливи в условията на репресивната политика на Тръмп, която често се основава на претекста за изкореняване на предполагаемия антисемитизъм и т.нар. „woke“ идеологии в университетските кампуси.

Ян Данкерт, ректор на VUB, казва пред POLITICO, че американските изследователи са започнали да използват анонимни имейл акаунти и криптирани платформи за съобщения, за да комуникират с международни партньори.

„Това показва, че те са много загрижени за начина, по който контактуват с институции извън САЩ“, споделя той, отбелязвайки опасенията, че дори незначителни сътрудничества по проекти, които не се харесват на администрацията на Тръмп, могат да бъдат използвани като основание за по-нататъшни съкращения на финансирането.

Тръмп срещу Харвард рунд пореден: Университетът остава без чужди студенти

Работата с колеги от САЩ става все по-трудна, откакто Тръмп започна втория си мандат през януари, потвърждава и Франк Оливер Глокнер от центъра за екологични данни Pangaea:

„Това е комбинация от страха на хората да не загубят работата си и невъзможността им да поддържат или предоставят същите данни“.

Глокнер добавя, че някои американски изследователи вече не могат да участват във видеоконференции без одобрение от висшето ръководство.

„Това е първият път, когато чуваме за нещо подобно. Ситуацията постоянно се променя от ден на ден“, казва той.

Самоцензурата също е нарастващ проблем сред американските изследователи, казват европейските академици.

„Те не искат имената им да се публикуват в официалните медии, в научни списания или където и да е“, посочва Глокнер.

Данкерт се присъединява към тази загриженост.

„Това, което виждаме от колегите в САЩ, е, че се налага нещо като автоцензура“, казва той. „Те са много по-предпазливи по отношение на контактите си и начина, по който общуват. Винаги се оглеждат назад“.

„В сърцето си аз съм истински трансатлантик и никога не съм си представяла, че един ден ще стигнем до точката, в която самата същност на академичната свобода ще бъде поставена под въпрос“, казва, от своя страна, германският министър на науката, технологиите и космоса Дороти Бър. „Ето защо сега трябва да бъдем сигурна страна, сигурно пристанище, сигурен континент. И все пак не губя надежда, че Страната на свободата един ден отново ще оправдае името си“.