Преди десетилетие Германия беше образцовият дом на Европа.

Икономиката на страната не просто беше устояла на възхода на Китай, а процъфтяваше. Нейните балансирани публични финанси се открояваха в свят на огромен държавен дълг. И докато британските и американските законодатели бяха въвлечени в културни войни, германските политици продължиха да практикуват изкуството на компромиса.

Днес икономическият му модел, политическият пейзаж и самочувствието на Германия са разбити, пише в анализ The Wall Street Journal.

Бившият двигател на растежа на Европа се свива две поредни години, изтривайки всяко възстановяване, направено след пандемията Covid-19. Производственият сектор е намалял с около 10% за същия период, като компаниите в него, притиснати между нарастващите разходи и намаляващия износ, освобождават хиляди работни места на месец.

Когато гласоподавателите изберат нов парламент в неделя, крайната десница вероятно ще удвои своите места, което ще затрудни съставянето на стабилно правителство.

Ръководителят на ЕК е протеже на Ангела Меркел – един от основните политически противници на най-вероятния бъдещ канцлер на Германия. До какво ще доведе това?

Ще дръпне ли Фридрих Мерц европейската корона от главата на „кралица Урсула“?

Има външни причини за това германско неразположение - от войната в Украйна до протекционизма на САЩ и икономическото забавяне на Китай.

И все пак някои анализатори, икономисти и историци смятат, че Берлин не е управлявал правилно отговора си на всичко това. Причината: консерватизмът – дефиниран не като политическа идеология, а като предпочитание към статуквото пред промяната; към предпазливост пред риск.

Докато икономиката на Германия растеше, загърбвайки финансовата и дълговата криза в еврозоната, нямаше натиск за коригиране на курса, казва историкът Тимъти Гартън Аш, автор на „Homelands“ - история на Европа през последните 50 години.

„Германия се събуди последна, защото се справяше най-добре“, добавя Аш. По думите му следователно критиката е за политическите, бизнес и до известна степен интелектуални елити, защото тяхната роля би трябвало да е да гледат напред и да видят предстоящите предизвикателства.

Въпрос на месеци е броят на безработните в страната да достигне 3 млн. души за първи път от десетилетие, тъй като компаниите или фалират, или се отказват да чакат обрат, който така и не настъпва

Пазарът на труда в Германия - дълго време обект на завист в Европа - започва да скърца

СЪЗДАВАНЕТО НА ЕНЕРГИЙНА КРИЗА

Германия беше пионер в намаляването на емисиите на CO2. Тя прие първия си амбициозен закон за възобновяема енергия преди четвърт век и има за цел да стане неутрална по отношение на парникови газове до 2045 г. - по-рано от повечето други нации.

По-малко известно е какъв успех е постигнат в това отношение. Въпреки че емисиите са намалели с 60% през 2023 г. спрямо нивото им от 1990 г., според правителството резкият спад през тази година се дължи на рецесията. Днес емисиите на CO2 на глава от населението в Германия са над средните за света и за Европейския съюз, по-високи от тези на Обединеното кралство и Франция и малко под тези на Китай, според Our World in Data. Междувременно германските домакинства са плащали най-високи цени за електроенергия в ЕС през първата половина на 2024 г., според официалната статистика на ЕС, посочва WSJ.

Една от причините за този смесен рекорд е решението на предишния канцлер Ангела Меркел от 2011 г. след ядрената авария във Фукушима да ускори планираното спиране на ядрената енергия. Това означаваше, че Германия се нуждае от повече изкопаеми горива, включително въглища и руски природен газ, докато увеличаваше възобновяемите енергийни източници, коментира WSJ.

Най-голямата икономика в Европа е лицензирала повече от 2400 наземни вятърни турбини през миналата година, но изборите в страната може да се окажат прът в колелата на сектора

Рекорди и предизвикателства: Германската индустрия за вятърна енергия е на кръстопът

САЩ и европейските съюзници предупредиха Германия, че е твърде зависима от Русия. И все пак Меркел остана неподвижна през 2014 г., когато Русия анексира Крим. Същото направи и нейният наследник Олаф Шолц, когато Москва нахлу в останалата част от Украйна и започна да ограничава доставките на газ, вдигайки цените и принуждавайки Берлин да рестартира неактивните електроцентрали, работещи с въглища.

„Проблемът с консенсусните общества е, че понякога консенсусът е грешен, а когато е грешен, няма коригиращ механизъм“, казва Волфганг Мюнхау, автор на книгата „Капут – краят на германското чудо“, публикувана в края на миналата година. „Това е обратното на обществото, подаващо сигнали за нередности.“

След кратко удължаване през зимните месеци, последните три атомни електроцентрали на Германия бяха изключени през април 2023 г., в средата на енергийна криза, която започна да потапя германската икономика.

Вероятно следващият канцлер Фридрих Мерц призовава за по-строг закон и ред, вътрешният министър иска твърда реакция, докато външният предупреди да не се допуска обществото да се поддава на разделения

Атаката в Мюнхен разтърсва предизборна Германия, засилвайки миграционната реторика

НЕРЕШИТЕЛНОСТТА ПОДХРАНВА МАСОВАТА МИГРАЦИЯ

Когато през 2015 г. Меркел пусна стотици хиляди търсещи убежище хора от Близкия изток, Централна Азия и Африка, блокирани между Гърция и Унгария, много германци приветстваха този ход.

Най-големият приток на хора в историята на следвоенна Германия е резултат от невземане на решение, пише Робин Александър, заместник-главен редактор на вестник Die Welt, в книгата си от 2017 г. „Die Getriebenen“, което се превежда като „Изгонените“.

„Границата остана отворена не защото Ангела Меркел умишлено реши така, нито някой друг във федералното правителство“, пише Александър. „В решаващия момент просто нямаше кой да поеме отговорност за затварянето ѝ.“

И тъй като общественото настроение около мигрантите се влоши, стимулирайки крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), последваха постепенни промени в имиграционните закони - с малък ефект.

Германия регистрира повече от 250 000 молби за убежище миналата година, което е спад от 2023 г., но повече от всяка друга година от 2016 г. насам. Само федералното правителство харчи 30 милиарда евро годишно, което се равнява на 31,46 милиарда долара, за обезщетения за бежанци и търсещи убежище - повече от половината бюджет за отбрана на страната.

Фридрих Мерц заявява, че е трансатлантик, но няма да избегне конфликт, ако администрацията на Тръмп го предизвика

Вероятният нов канцлер: Мъск ще понесе последствията за намесата си в германската политика

ГЕРМАНСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА АВТОМОБИЛИ ИЗОСТАВАТ

Преди десетилетие, докато Tesla вдигаше шум около своите скъпи електрически автомобили, автомобилните босове на Германия направиха две фатални предположения: че техният опит в производството на автомобили ще ги превърне в лидери на електрическите превозни средства и че Китай ще продължи да поглъща все по-голям брой Audi и Volkswagen с бензиново гориво.

По-късно компаниите откриха, че производството на електромобили е до голяма степен свързано с батерии и софтуер, в които хората, които са били отлични в производството на бутала и горивни клапани, не са непременно добри. След Tesla, китайските производители на автомобили вече надскочиха своите немски конкуренти в EV технологията, подкопавайки пазарния дял на последните.

„Ако сте доминирали на пазара в продължение на почти 40 години, особено в сегмента от висок клас, готовността да преосмислите нещата от нулата, както направи Илон Мъск, не е висока“, коментира Юрген Пипер, независим автомобилен анализатор.

Приходите на групата през 2025 г. ще бъдат малко под нивото от предходната година, а печалбите преди лихви и данъци се очаква да бъдат значително под нивото от 2024 г.

Mercedes-Benz очаква спад в печалбите, планира намаляване на разходите

ГОТОВА ЛИ Е ГЕРМАНИЯ ЗА РЕСТАРТ

През 2023 г. Германия е регистрирала 133 000 патентни заявки, по-малко от половината от броя на такива в Южна Корея и Япония, според Световната организация за интелектуална собственост. Повечето германски патенти са за механични и промишлени приложения, като компютърните технологии и цифровите комуникации доминират съответно в САЩ и Китай.

„Дори днес дебатът е изцяло за това как да върнем производството в релси, да удължим живота на модела с още 10 години“, казва Мюнхау. „Тук хората говорят за конкурентоспособност, докато в САЩ говорят за растеж.“

Германия не винаги е била несклонна да рискува и алергична към промените. След Втората световна война иновациите и предприемачеството заливат страната и до 50-те години икономиката ѝ изпреварва тази на Франция и Обединеното кралство.

Германските лидери са се възползвали от възможностите и са поемали рискове в миналото. Канцлерът Хелмут Кол настоя за обединение, въпреки опасенията в Париж и Лондон. Изправен пред рекордна безработица, канцлерът Герхард Шрьодер разкри непопулярни реформи на пазара на труда и социалните грижи, поставили икономиката на 20-годишен път на растеж.

Днес „натрупването на многобройни специални интереси, като раковини върху корпуса на кораб, измества баланса твърде далеч срещу промяната“, казва Гартън Аш. „Но много зависи от личните лидерски качества на канцлера. И никога не се знае какви наистина са те, докато той не започне да работи.“