Благоденствието може да бъде описано с едно просто изречение: Да нямаш търпение да станеш и да продължиш. Да се движиш, да работиш, да се състезаваш.

Николай Желязов и Силвия Донкова са част от мениджмънта на компания, която превръща това послание в реално действие. До голяма степен то им помага да селектират най-добрия отбор за открития преди година Център за споделени услуги на Ottobock в София - новото направление у нас на медико-технологичната компания, която отвори производствената си база в Благоевград преди 5 години.

Основана в Германия след Първата световна война като стартъп (според днешния бизнес речник) - с цел да произвежда стандартизирани компоненти за протези в помощ на ампутирани войници - днес компанията е глобален лидер в технологиите за протезиране.

Представете си Ottobock като един от физическите състезатели в обсебения от изкуствения интелект свят.

Разработките на компанията подобряват движението и живота на хора, засегнати от болести, бедствия, инциденти, военни конфликти. Има над 9000 служители в 60 страни по света, както и 400 центъра за грижа за пациенти, в които продуктите на компанията се приспособяват към нуждите на клиентите.

Ottobock е партньор на Параолимпийските игри от 1988 г. Компанията има и фондация, чрез която осигурява помощ на пострадали при бедствия като последното земетресение в Турция.

Николай Желязов е изпълнителен директор на новия център на Ottobock у нас, фокусиран засега върху финансовите услуги, както и съ-управител на завода в Благоевград. Силвия е лидер на звено Човешки ресурси и в двете бизнес звена

Виж кой как се движи

„Въпреки този мащаб, когато участваме в кариерни форуми, осъзнавам, че малко хора тук са чували за компанията. Но в момента, в който покажем на потенциални служители продуктите ѝ, ефектът е моментален – любопитни са да разберат още за историята и бизнеса на Ottobock“, споделя Николай.

Преди да се присъедини към германската компания, в продължение на 6 години той е финансов мениджър на центъра за споделени услуги у нас на финландската компания Cargotec. В края на 2023 г. избира да направи нова крачка в мениджърската си кариера, впечатлен от дейността и културата на Ottobock, водена, по думите му, от конкретни думи и действия:

В края на деня Ottobock продължава да бъде бизнес, който реално подобрява човешки животи. Това естествено носи усещането за смисъл.

Силвия е част от компанията от първата копка на завода в Благоевград. Присъединява се към нея както заради предизвикателството да изгради нещо ново от старта му, така и мотивирана от духа на прогрес, устойчивост и решителност, който маркира целия път на семейната компания.

История за иновации, която продължава

През 1919 г. Ото Бок отваря работилница в берлинския район Кройцберг, въвеждайки новаторската идея да се правят стандартизирани протезни компоненти за пострадалите войници, вместо да се изработват цели изкуствени крайници от нулата. Това ускорява производството и осигурява по-бързо облекчение на хиляди ветерани от войните.

Пътуването обаче далеч не е гладко. Политическите вълнения принуждават Ото да се премести от Берлин в родния си град Кьонигзее, Тюрингия. Там бизнесът процъфтява, нараствайки до над 600 служители към средата на 20 век. После идва друг катаклизъм: фабриката е експроприирана без компенсация при съветската окупация след Втората световна война. Д-р Макс Недер, зет на Ото, успява да възстанови производството от нулата в Дудерщад, малък град в британската зона, заедно с група отдадени служители.

По време на Студената война семейството прави първи стъпки към интернационализация на компанията и поглежда към бъдеще, в което има локации по целия свят. През 1958 г. д-р Макс Недер основава първия чуждестранен филиал на Ottobock в Минеаполис, САЩ.

Getty Images | Кадър от производството на ортопедичните технологии на Оttobock в Долна Саксония, Дудерщад

В следващите десетилетия Ottobock не просто оцелява. През 1997 г. дебютира C-Leg - първата в света коленна протеза, управлявана от микропроцесор. През 2018 г. продуктът C-Brace трансформира мобилността за тези с парализа. Следват още иновации, наред с които компанията продължава да разширява производството си и центровете за грижа за пациентите в цял свят.

„За мен това е един от най-интересните моменти в историята – експанзията”, казва Николай. „Установявайки бизнеса си на нови локации, Ottobock разпространява и изключително ценно знание за правилното протезиране.“

Усещането, че можеш да се движиш отново

Освен ортези и напредничави решения в областта на протезирането като контролирани с микропроцесор коленни стави и артикулиращи протезни ръце, Ottobock произвежда електрически инвалидни колички, гамата Paexo exoskeleton за ергономични работни места и още новаторски продукти.

Сред най-авангардните е костюмът Exopulse Mollii, проектиран за хора, които се борят със спастичност в резултат от церебрална парализа, множествена склероза, инсулт или друго неврологично състояние. „Това е един от продуктите, който най-много ме впечатли, защото помага на хората с такива диагнози в битката им с болката и ограничената мобилност“, споделя Николай, чийто екип вижда как работи технологията в един от центовете за грижа за пациентите на Ottobock в Нидерландия.

В тъканта на костюма са вградени 58 електрода, които подават леки електрически импулси към определени зони на тялото. В резултат, мускулите се отпускат, напрежението намалява, а движенията стават по-естествени. Костюмът се носи за един час, през ден, предоставяйки стабилност и сигурност при движение и в крайна сметка – усещането, че си върнал контрол над тялото си.

Костюмът може да бъде тестван от пациентите, за чиито нужди е създаден, като тази услуга е достъпна и за българските потребители чрез сайта на Ottobock у нас. HR мениджърът Силвия Донкова добавя, че компанията има планове в бъдеще този продукт да се произвежда в завода в Благоевград.

От шев и кройка до VR обучения

Когато стартира преди 5 години, фабриката у нас е фокусирана основно върху шивашкото производство, отговаряйки за текстилните части на продуктите и изработвайки основно ортези. Днес в модерния завод, управляван от Нора Маринова и Николай, като втори управител, работят 400 души. Те са разпределени в 8 звена, отговарящи за различните части на крайните продукти на Ottobock. Сред тях са карбоновото и полиуретаново производство и металообработването (от които се изработват основните части на протезите), изработката на силиконови компоненти (отговорни за комфорта и стабилността), както и електрониката.

От завода на Благоевград се изработват всички сложни части за протезите на Ottobock, които помагат на пациента да възвърне над 90% от движението си.

„Сред тях са и компонентите за най-новите модели заместители на коленни стави, които ти позволяват не само да ходиш, да тичаш, да плуваш, да караш колело, но имат и достатъчно гъвкавост, позволяваща да вървиш назад“, разказва Николай.

Заводът у нас произвежда и части за поддръжката на продуктите на Ottobock, които имат нужда от нещо като „годишен технически преглед“, за да е сигурно, че носят максимална полза на потребителите.

Развитието на завода в Благоевград е свързано с много занаятчийска и инженерна работа, казва Силвия. По думите ѝ именно това е причината еуфорията около изкуствения интелект все още да не е засегнал сектора, в който оперира Ottobock. Водещата сила са крафт и IT разработките, създавани от хора за хора. Наред с това медико-технологичният профил на компанията естествено води до фокус върху комфортната работна среда, която в завода наподобява синтез между малки работилници – противно на представата за полуроботизирана поточна линия. В момента местното дружество разработва и проект за VR обучения, които да потапят всеки служител в детайлите на всяка операция, за която отговаря с ръцете и съзнанието си.

VR и цифрови близнаци оптимизират дистанционната работа в техническите професии

Силата на човешкия опит

Центърът за споделени услуги на Ottobock у нас също залага много повече на естествения интелект, отколкото на автоматизацията - въпреки наличието на AI инструменти за обработка на фактури.

Към момента във финансовия офис на компанията у нас работят близо 70 души, като целта е в следващата година броят им да бъде удвоен. Освен опитни служители с финансов профил, компанията набира хора за още позиции, сред които експерти в областта на управлението на веригите за доставки, обслужване на клиенти, вътрешен контрол, данни.

„Постоянно търсим хора“, казва ръководителят на центъра Николай, уточнявайки, че проектът „върви на стъпки“ в зависимост от темпото на прехвърляне на процесите от други локации на Ottobock към София.

Getty Images | Август 2024 г.: Британецът Джон Макфол участва в откриването на Параолимпийските игри в Париж като знаменосец. Той е първият обучаващ се астронавт с увреждане на Европейска космическа агенция

Бързай умно

Въпреки че годишната перспектива не е намирането на 700, а на 70 души, процесът върви бавно и заради убедеността на мениджъра, че бързането „да запълниш бройките“, правейки компромис с качеството на кадрите в началото, води до риска да губиш страшно много време и усилия при напредването на бизнеса. Ottobock непрекъснато иновира, но в същността си е традиционна семейна компания, в която доверието е изключително важно наред с прогреса. „Затова искаме да сме уверени, че хората, които се присъединяват към нас, имат както опита, така и разбирането какво ще правят за компанията, която ни е доверила част от бизнеса си“, коментира Николай.

Управляваният от него офис у нас поддържа хибриден модел на работа с възможност за 4 дни работа от вкъщи. „Събираме се всички във вторник, когато в офиса има баница“, казва Николай. По думите му логиката на развитие на Центъра за споделени услуги на Ottobock у нас ще следва тази на завода в Благоевград, който стартира с работа по текстилните части на продуктите и постепенно добавя нови звена, отговарящи за много по-сложните елементи на протезите. „Целта ни сега е да стабилизираме операциите си, да се разрастваме с правилното темпо и след това да надграждаме чрез обучения уменията на хората, така че да отговарят на поръчки с по-висока стойност“, обяснява Николай.

Докато са вперени в точните числа и точните хора за компанията, той и Силвия имат и друга мисия: да разберат дали в завода в Благоевград е направен компонент от протезата, с която се очаква Джон Макфол, хирург-травматолог и параолимпийски спринтьор - бронзов медалист от Игрите в Пекин през 2008 г. - да посети международната космическа станция до 2030. По думите им това е част от най-новата история на Ottobock, с която компанията позиционира съвсем ясно предназначението и смисъла на новите технологии: да работят в полза на човешката воля.