„Хюстън, имаме проблем... Изпускаме нещо в космоса.“

Това са две фрази, които никой не иска да произнася, особено когато е на около 320 000 километра от най-близкия механик. Те обаче са произнесени на 13 април 1970 г. на Apollo 13, след като на борда на космическия кораб става експлозия и той започва да губи енергия и кислород.

Три човешки същества, намиращи се в малък космически кораб в близост до Луната, стават напълно зависими от екипи от учени на Земята. Но астронавтите и учените имат три осовни предимства: радиокомуникации между космическия кораб и Земята, постоянен поток от телеметрични данни и екип, който разполага с истински физически близнак на Apollo 13 под формата на тренажор за обучение и тестване. Използвайки тези предимства, учените от НАСА спасяват екипажа, въпреки че се намира на хиляди километри. А това се превръща в един от най-великите примери, че работата от разстояние може да бъде чудесно решение на сложни предизвикателства.

Сега тя е много по-често срещана на самата Земя. Според LinkedIn 24% от работните места (поне що се отнася до тези, добавени в профилите в социалната мрежа) днес са дистанционни, когато става дума за САЩ. Тази тенденция се запазва, а съчетаването ѝ с цифрови близнаци и технологии като виртуална и добавена реалност (VR/AR) може да доведе до нова ера в начините, по които хората работят заедно - дори ако се намират на хиляди километри един от друг.

Цифровите близнаци се превръщат в основа за индустриалната метавселена

Разбиране на концепцията за цифровите близнаци

Най-просто казано, цифровият близнак е цифров клонинг на реална система, който се актуализира в живо време благодарение на постоянен поток от телеметрични данни.

„Най-просто казано, цифровите близнаци трябва да имат интелигентен елемент, като например AI, който да позволява прогнозиране на бъдещето и да дава възможност за вземане на решения. Системата на цифровия близнак включва и процесите за задействане на тези решения (често автоматизирани, но има много примери с бизнес процеси, в които участва човек)“, казва пред ZDNET Дейвид Маккий, посланик и председател на Консорциума за цифрови близнаци и член на Кралската академия по инженерство.

Цифровите близнаци се използват за подпомагане на управлението на фабрики и дори на цели градове.

Ролята на виртуалната реалност

Междувременно виртуалната, разширената и смесената реалност (VR/AR/MR) играят ключова роля в обвързването на цифровите близнаци и дистанционното сътрудничество. Ако осъзнаете, че е възможно да се симулира цяла фабрика, не е толкова голям скок да разберете, че възможността да се разхождате из виртуална версия на дадена фабрика може да ви бъде от полза.

Много хора вече са редактирали съвместно нещо в Google Docs и са виждали как редакцията в София може да се отрази в реално време в другия край на света – в Австралия, например. Подобно съвместно редактиране е идеално, когато става дума за документи, статии и дори книги, но какво ще стане, ако проектирате нова кафемашина?

Някои CAD програми позволяват споделяне на екрани, както и Zoom и сходните ѝ платформи, но и в двата случая обектът, който се моделира, се показва в плоско 2D пространство.

Вместо това си представете, че проектирате въпросната кафемашина, докато и вие, и вашите сътрудници от другия край на света се намирате в една и съща виртуална кухня. Всеки може да погледне надолу и под шкафовете, за да види колко място има, когато капакът на машината се отвори. Възможно е да завъртите и регулирате кафемашината върху плота и да видите, сякаш сте там, как точно ще изглежда и колко лесно ще бъде да я достигнете и да работите с нея.

Тази кухня може да е изцяло виртуална (VR потапяне) или да е истинска кухня с виртуална кафеварка, разположена на нейния плот (MR). Това всъщност няма значение. Същественото е, че физическата същност на обекта вече е напълно обхваната.

Това работи и в по-голям мащаб. Вместо кана за кафе, си представете, че проектирате автомобил. Хубаво е да виждате снимки и рендери на автомобила, но с AR и VR бихте могли да пуснете този автомобил направо на улицата, да се разходите до него, да го разгледате от различни ъгли и дори да седнете (на физически стол в собственото си пространство) във виртуалния салон, за да изпитате как се виждат, използват и достигат различните инструменти и контролни уреди.

А ако проектираме фабрика? Във VR можете да се движите между станциите и физически да видите колко далеч са машините една от друга, как се движи производственият път и дори колко добре осветена може да е средата. Можете да го правите и с членовете на екипа си, така че ако посочите нещо във фабриката, те да могат да видят какво посочвате - всичко това от реална перспектива.

7 капана при внедряване на цифрови близнаци и как да ги избегнете

Така стигаме и до градове. Сингапур е разработил проект Virtual Singapore, който съдържа 3D модели и симулации, даващи възможност на различните сектори на града да използват цифрови инструменти за решаване на предизвикателства, вариращи от подобряване на паркове до оптимизиране на маршрути за евакуация.

Южният крайбрежен щат Андхра Прадеш в Индия проектира Амаравати - интелигентен град на стойност 6,5 млрд. долара, който използва хиляди набори от данни като част от цифров близнак, за да подпомогне управлението на всичко - от издаването на разрешителни до напредъка на строителството и проектите, които да помогнат на града да смекчи екстремните климатични условия.

Според анализаторската компания MarketsandMarkets Research глобалният пазар на цифрови близнаци като цяло е на стойност 10 млрд. долара през 2023 г. и се очаква да нарасне с 61% на годишна база до 110 млрд. долара до 2028 г. Този ръст ще бъде подхранван от огромното увеличение на използването им за прогнозна поддръжка, което, в комбинация с изкуствения интелект, се очаква да има огромни последици, когато става въпрос за изпреварване на скъпоструващи оперативни проблеми и предизвикателства.

VR и XR са част от това решение. С намаляването на цената на тези хедсети (и, което е по-важно, на размера и теглото им) те ще получат все по-голямо разпространение. Има огромна разлика във възприятието между това да виждаш градски квартал на компютърен монитор и да се разхождаш във виртуално негово копие, като околната среда е навсякъде около теб. Нали?