2024 е била силна година за еоличната енергия в Германия, като според данни от индустрията издаването на разрешителни за вятърни турбини на сушата се е ускорило. Но предстоящите избори на 23 февруари поставят сектора пред несигурност на фона на гласовития скептицизъм на двете водещи в допитванията партии.

Фридрих Мерц, лидерът на дясноцентристкия Християндемократически съюз (CDU), който е на първо място в проучванията с около 30% подкрепа, заедно със свързаната с него партия CSU, определя вятърната енергия като „преходна технология“. В края на миналата година в интервю за обществената телевизия ZDF той изразява надежда, че „грозните“ вятърни турбини ще бъдат демонтирани в крайна сметка, „защото не се вписват в пейзажа“.

Крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), която заема второ място в националните проучвания и се очаква да получи около 20% от гласовете, стигна още по-далеч в реториката си. Кандидатът за канцлер на партията Алис Вайдел заплашва да събори всички вятърни турбини, които определя като „вятърни мелници на срама“. AfD поставя под въпрос изменението на климата и често отхвърля действията, предприети за справяне с екологичната криза.

Вятърната енергия се счита за важна в прехода от изкопаеми горива. Волф-Петер Шил, икономист по енергетика в Германския институт за икономически изследвания DIW, е категоричен пред CNBC, че някои от „атаките срещу вятърната енергия“ по време на предизборната кампания са „абсурдни“, особено от страна на AfD.

„AfD в много отношения е кошмар - също и по отношение на техните планове за вятърна енергия, но мисля, че това не е от особено значение, тъй като те няма да бъдат на власт“, казва Шил пред CNBC.

Индустрията за вятърна енергия – поредният губещ от политиките на Тръмп

Въпреки че AfD е на второ място в социологическите проучвания, всички останали големи партии в Германия досега са поели ангажимент да не влизат в коалиционно правителство с тях, което означава, че те вероятно ще бъдат част от опозицията след изборите.

„Това, което прави CDU, консервативната партия, е много по-важно, поне за следващото правителство“, отбелязва Шил.

Разширяване на вятърната енергия в Германия

Той цитира неотдавнашен доклад на Германската асоциация за вятърна енергия и инженерната фондация VDMA Power Systems, в който се казва, че през 2024 г. страната е постигнала исторически крайъгълен камък за наземната вятърна енергия. Най-голямата икономика в Европа е лицензирала повече от 2400 наземни вятърни турбини през миналата година, което представлява комбиниран капацитет от над 14 гигавата. Договорите, сключени за наземни вятърни турбини, също са се увеличили до рекордно високи стойности.

Денис Рендшмид, управляващ директор на VDMA Power Systems, посочва, че рекордните данни подчертават ефективността на правните промени и политическите мерки, въведени през последните години. По думите му те също така са сигнал за нова динамика в сектора.

„Тази динамика трябва да бъде запазена от новото федерално правителство“, смята още Рендшмид. „Разширяването на вятърната енергия трябва да продължи без ограничения, тъй като това ще доведе до намаляване на разходите за енергия, създаване на работни места, гарантиране на енергийните доставки и намаляване на зависимостта от вноса на енергия“.

По думите му всички условия за бъдещ растеж са създадени, а единствените пречки биха могли да се появят, ако бъдещото правителство забави темпото на разширяване по идеологически причини или поради неразбиране на ролята, която вятърната енергия ще има в енергийните системи.

Вятърната енергетика е на кръстопът: Проблеми помрачават перспективите

Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на браншовата група WindEurope, пък акцентира, че при вероятния сценарий за правителство, ръководено от Мерц, би трябвало да има малка загриженост за сектора.

„Ако гледате към правителство, водено от CDU в коалиция със социалдемократите и Зелените, тогава за нас това изобщо не са буреносни облаци“, казва той.

„CDU не е пренебрежително настроена по отношение на изменението на климата и поне не се противопоставя категорично на вятърната енергия“, заявява и Андреас Ройтер, управляващ директор на Института за вятърни енергийни системи (IWES).

Въпреки че тя и преди е критикувал вятърните турбини, Ройтер смята, че партията вероятно ще ги сметне за „приемливи“ за момента, тъй като са надеждни и произвеждат евтина енергия.

Предизвикателства пред възобновяемата енергия

Макар че промяната в правителството може да не означава, че предстоят проблеми за германската индустрия за вятърна енергия, новата управляваща коалиция ще бъде изправена пред предизвикателства, когато става въпрос за възобновяеми енергийни източници.

„Това включва актуализации на германския Закон за възобновяемите енергийни източници, който има за цел да гарантира, че страната ще може да произвежда 80% от електроенергията си от възобновяеми източници до края на десетилетието“, посочва Диксън.

По-малки размери, по-малко разходи: Уникалната вятърна турбина на Airloom

Слънчевата и вятърната енергия са от ключово значение за тези амбиции, тъй като усилията на Германия за добиване на такава от ядрен синтез, който се смята за изключително устойчив източник на енергия, все още са в етап на проучване и планиране. Германия спря последните си останали традиционни ядрени електроцентрали през 2023 г.

Новото правителство ще трябва да работи по нова итерация на закона, каза Диксън, като предполага, че индустриалните организации ще трябва да следят отблизо това развитие и да търсят тесен диалог с правителството, за да оформят промените.

Целите, които Германия понастоящем си поставя за увеличаване на производството и използването на енергия от възобновяеми източници, са друга област, предполагаща корекции. Някои от тези цели вече са „напълно нереалистични“, казва Ройтер от IWES.

По думите му настоящите планове са „агресивни“, но това е полезно, за да се покаже, че възобновяемите енергийни източници са приоритет и да се насърчат хората да мислят мащабно, което да създаде положителна среда по въпроса.

„От друга страна, все още имаме недостиг, който става все по-голям, колкото повече се приближаваме до 2030 г., и въпросът е как искаме да го запълним? Кога ще приемем, че няма да постигнем тези цели? И това отново ще бъдат интересни дискусии за следващото правителство“, казва той.