През по-голямата част от последните 20 години реформите на пазара на труда на бившия канцлер Герхард Шрьодер осигуриха почти пълна заетост в Германия. Моделът обаче започва да скърца все по-силно заради широкомащабната индустриална криза и увеличаващия се недостиг на умения.

Въпрос на месеци е броят на безработните в Германия да достигне 3 млн. души за първи път от десетилетие, тъй като компаниите или фалират, или се отказват да чакат обрат, който така и не настъпва. След вълна от закриване на заводи в енергоемки отрасли като химическата промишленост през 2022 г., ключовият автомобилен сектор поддаде миналата година, като Volkswagen и други обявиха съкращаване на хиляди работни места.

Това сега оказва верижно въздействие върху всички по-малки сектори, които са свързани с производствените гиганти. Барометърът за заетостта на базирания в Мюнхен изследователски институт Ifo показва, че „почти всички клонове на промишлеността в Германия искат да намалят броя на служителите си“, съобщава POLITICO.

В началото на годината броят на хората без работа се е увеличил със сезонно изгладените 11 000 до 2,88 млн. души, или 6,2% от работната сила. В момента равнището на безработица е на най-високото си ниво от повече от четири години насам, само малко под това по време на пандемията, и очевидно се движи във възходяща посока.

Клаус Волрабе, ръководител на проучванията на Ifo, коментира пред изданието, че очаква до средата на годината броят на безработните да достигне психологически важната граница от 3 млн. души. Това число все още е доста по-ниско от мрачните дни в началото на 2000 г., когато германската индустрия премести голяма част от веригата си за доставки в Централна Европа, за да се възползва от далеч по-ниските разходи за труд там. Преди реформите на Шрьодер да обърнат тенденцията, безработицата достигна над 5 милиона души.

Поради различни фактори обаче броят на безработните не отразява пълния размер на кризата. По-голямото използване на схеми за ранно пенсиониране, държавните субсидии за съкратено работно време и сривът в броя на новите свободни работни места показват, че положението е по-лошо, отколкото показват официалните данни. Пример за това е известната в страната схема Kurzarbeit - социалноосигурителна програма, която позволява на работодателите да намалят работното време на персонала, вместо да съкращават направо работни места, като дават на служителите временно обезщетение. Според предварителните оценки на Федералната агенция по труда през ноември 293 000 служители са получили обезщетения по тази схема, което е с 30 000 повече от предходния месец и с две трети повече в сравнение с предходната година.

Германия крачи уверено към клопката на стачките и трудовите спорове

Програмата има за цел да помогне на компаниите да преминат през трудната част на икономическия цикъл, като облекчи проблемите, които се очаква да бъдат временни. След падането на германското правителство на „светофара“ миналата година коалицията на SDP и Зелените удължи периода, през който компаниите могат да се възползват от Kurzarbeit - от една на две години.

Но голяма част от проблемите, които засегнаха Германия през последните няколко години, са по-скоро структурни, отколкото временни: загубата на евтини енергийни доставки и по-широката и агресивна конкуренция от страна на Китай, особено в ключовия автомобилен сектор.

„Удължаването на срока може да задържи работниците на нежизнеспособни работни места, вместо да ги освободи за жизнеспособни такива“, казва Волрабе.

По този начин увеличаването на срока на действие на Kurzarbeit прикрива основната слабост на икономиката и може да подскаже за голяма вълна от съкращения на работни места в бъдеще.

„Много компании преценяват разходите за запазване на персонала спрямо риска да го освободят и да не намерят квалифицирани заместници, когато ситуацията отново се подобри“, казва Волрабе. „Основният въпрос е колко дълго компаниите могат да си позволят да правят това“.

„Сериозна диагноза”: Германия намалява перспективите си за растеж през 2025

Изглежда, че все повече от тях не могат да го направят. Корпоративните фалити са се увеличили с 25% през 2024 г., а Енцо Вебер, ръководител на изследванията в мозъчния тръст за пазара на труда IAB в Нюрнберг, предупреждава, че индустрията съкращава по 10 000 работни места месечно.

Ранното пенсиониране смекчава пропадането

Друг начин за прикриване на безработицата или на недостатъчната заетост е схемата, известна като Altersteilzeit. Тя позволява на лицата, наближаващи пенсиониране, да намалят работното си време.

Сега тази схема отново ще играе важна роля, но без държавни субсидии. Volkswagen планира да закрие еквивалента на 35 000 работни места в Германия до 2030 г., като говорител на компанията заявява пред POLITICO, че „може да намалим работната сила с около 24 000 души до 2030 г. чрез демографската крива с предложения за частично пенсиониране“.

„Кризата на пазара на труда е тук отдавна, но просто не се вижда“, смята Николас Щил, собственик на едноименния производител на триони, пред Augsburger Allgemeine Zeitung миналия месец. „Нивото на безработица в Германия щеше да е много по-високо от 6%, ако част от големите демографски кохорти не бяха изпратени в ранно пенсиониране чрез Altersteilzeit и други подобни схеми“.

Икономическият модел на Германия е счупен. Никой няма план Б

Данните за хората, които използват схеми за ранно пенсиониране, са силно забавени: Последните анализи на германската пенсионна система сочат, че в края на 2023 г. те са били 284 000 души, което е само половината от настоящата рецесия. Това е по-малко от половината от пика от 672 000 през 2009 г. , но броят им се е увеличавал всяка година от 2015 г. насам, дори в години, когато германската икономика е имала стабилен растеж.

Според Волрабе едно ново правителство след изборите, насрочени за 23 февруари, може да помогне за премахване на част от несигурността, която напоследък допринася за нарастващите нива на безработица. Според него обаче ще е необходимо време, преди да се усети някакво въздействие. Въпросът е - колко време?

Николас Зибарт, ръководител на отдела за изследване на пазара на труда в Leibniz Center for European Economic Researc, е песимист.

„Смятам, че следващите 10 години ще бъдат много трудни за Германия и ще станем свидетели на повишаване на равнището на безработица“, предупреждава той.