Политическото блато във Франция дърпа икономиката все по-назад
Наред с втората поредна година на свиване в закъсалата Германия, най-голямата икономика в еврозоната, слабият темп на растеж на Франция натежава върху еврозоната, която вероятно ще бъде изправена пред продължаващи предизвикателства в началото на 2025 г.
Френската икономика се свива през последните месеци на миналата година, тъй като политическата безизходица се отразява на бизнеса и потребителското доверие, а блясъкът от летните олимпийски игри бързо изветрява.
През четвъртото тримесечие брутният вътрешен продукт е с 0,1% по-малък от третото, когато благодарение на игрите, проведени в Париж през юли и август, френската икономика нарасна с най-бърз темп за миналата година.
За цялата 2024 г. икономиката на Франция запазва същия темп като през 2023 г., нараствайки с 1,1%.
Наред с втората поредна година на свиване в закъсалата Германия, най-голямата икономика в еврозоната, слабият темп на растеж на Франция натежава върху валутната зона, която вероятно ще бъде изправена пред продължаващи предизвикателства в началото на 2025 г.
Испания се оказва неочакван слънчев лъч за Европа, подкрепена от свободно харчещи туристи, инвестиции и силно нарастваща работна сила, и вероятно е нараснала с по-бързи темпове дори от САЩ през миналата година. Въпреки това Европейската централна банка е почти сигурна, че по-късно в четвъртък ще намали основните си лихвени проценти за пети път в рамките на осем месеца, тъй като се стреми да облекчи някои от ограниченията, които наложи на бизнеса и домакинствата в опит да укроти високата инфлация.
Икономическата ситуация във Франция рязко се е влошила от лятото насам, казва пред The Wall Street Journal Шарлот дьо Монпелие, икономист на ING, специализиран във Франция.
„Несигурността по отношение на бъдещите бюджетни корекции, включително потенциалното повишаване на данъците за бизнеса и домакинствата, заедно с политическата нестабилност, последиците от Олимпийските игри и по-неблагоприятната международна среда, са натежали върху активността през четвъртото тримесечие.“
Доверието на бизнеса във Франция остава на ръба в лицето на правителство, което е в неизвестност от лятото насам, когато решението на президента Макрон да свика предсрочни парламентарни избори допълнително отслаби партията му, която вече няма мнозинство.
Макрон отлагаше назначаването на нов министър-председател с месеци, а евентуалният му избор да оглави правителството беше принуден да се оттегли през декември, след като загуби вота на доверие в законодателния орган.
Това остави Франция без особена надежда да се справи с нарастващия си бюджетен дефицит, който вече значително надхвърля прага, считан за приемлив съгласно правилата на Европейския съюз.
Правителството на Макрон се опитва да приложи мерки за намаляване на разликата между приходите и разходите, било то чрез по-високи данъци или по-ниски разходи. Забележителният ход на Макрон за увеличаване на пенсионната възраст до 64 години се счита за ключов за укрепване на финансите на страната, но остава непопулярен сред голяма част от избирателите както от ляво, така и от дясно.
Членове на администрацията на новия премиер Франсоа Байру предложиха мерки за увеличаване на броя на работните часове на французите, както и по-високи данъци за големите предприятия. Тази седмица това предизвика критики от страна на Бернар Арно, ръководител на най-голямата френска компания, групата за луксозни стоки LVMH, и един от най-богатите хора в света.
„Данъчните промени биха означавали облагане на всичко, което е „Made in France“... Като средство за насърчаване на преместването на дейности в чужбина това е перфектно. Не знам дали това е целта на правителството, но точно това ще се постигне“, заяви той на пресконференция, седмица след като присъства на встъпването в длъжност на президента на САЩ Тръмп във Вашингтон.
„Да се върнеш във Франция след няколко дни в САЩ е малко студен душ. Там те посрещат с отворени обятия“, каза Арно, като похвали плановете на Тръмп да намали данъците и да насърчи местното производство.
Несигурният климат забавя инвестициите и охлажда пазара на труда в страната. Безработицата се повишава през четвъртото тримесечие, макар че, както и в по-широката еврозона, тя остава под нивата, характерни за периода преди пандемията.
Инфлацията се е понижила и в края на 2024 г. възлиза на по-малко от 2%, а по-ниските лихвени проценти също би трябвало да насърчават компаниите да инвестират и потребителите да харчат. Но френските домакинства остават предпазливи и са по-склонни да спестяват, отколкото да харчат, според Дьо Монпелие от ING.
„Нарастващите страхове за безработицата и несигурността вероятно ще доведат до по-нататъшно повишаване на нормата на спестяване на домакинствата“, посочва тя. Потребителските разходи не успяха да наберат скорост през последните месеци на 2024 г., като нараснаха с 0,4%.
По-протекционистичната търговска политика на Вашингтон междувременно ще ограничи всяко възстановяване на френските заводи.
„Тъй като износът вероятно ще бъде засегнат от подновеното търговско напрежение, има всички основания да се смята, че промишлената активност във Франция ще бъде много скромна през следващите месеци“, отбелязва икономистът.