Германия крачи уверено към клопката на стачките и трудовите спорове
Множество предизвикателства притискат германските индустрии да се преструктурират, което се очаква да сблъска бизнеса с работниците
![Германия крачи уверено към клопката на стачките и трудовите спорове](https://sportal365images.com/autocrop/smp-images-production/profit.bg/13022025/0c62cd04-9b24-4d01-8765-3da0013618b4.jpg?width=1001&height=538&format=webp)
Германия е изправена пред сериозни трудови спорове през 2025 г., тъй като установената връзка между бизнес и работници, която дълго време се смяташе за стълб на икономическия успех на страната, започва да се разпада. Причините - жестоката конкуренция, икономическата слабост и нарастващите разходи.
Лидерите на синдикатите в индустриалните гиганти Bosch, Thyssenkrupp, ZF Friedrichshafen и Volkswagen - които заедно представляват повече от половин милион германски работници – казват пред Reuters, че компаниите проявяват нова решимост да съкращават работни места, да затварят заводи и да преместват персонал в чужбина. Представители на работниците, политици, ръководители и икономисти в Германия смятат, че, за разлика от предишни кризи, сега управителните съвети не са толкова склонни на компромиси. В някои случаи те едностранно прекратяват споразуменията за заплатите или прекъсват преговорите с работническите организации.
Това се дължи на лошото състояние на водещата европейска икономика. Тя се свива за втора поредна година и залага голяма част от репутацията си на трудоемки и енергоемки сектори като автомобилостроенето и химическата промишленост. Сега Германия е една от страните с най-високи разходи в света.
Това повдигна въпроса дали германският законово закрепен принцип на „съвместно определяне“, който гарантира значително влияние на работниците в надзорните съвети на компаниите, не се превръща в пасив, като забавя корпоративното преструктуриране. Отговорът на този въпрос ще бъде на първо място в дневния ред на следващото правителство на Германия, което ще бъде определено на предсрочните избори на 23 февруари.
„Трябва да се подготвим за година на спорове“, казва Кнут Гислер, заместник-председател на стоманодобивното подразделение на Thyssenkrupp и ръководител на влиятелния профсъюз IG Metall в Северен Рейн-Вестфалия, където е базирана групата. По думите му в Германия се води битка за съвместно вземане на решения, включително в Thyssenkrupp. Там ръководството и работниците се сблъскват заради плановете за съкращаване или аутсорсване на 11 000 работни места - около 11% от работната сила.
Гислер предупреждава, че работниците от стоманодобивния сектор могат бързо да преминат в режим на спорове, като загърбят споразуменията за забрана на стачките, сключени по силата на действащите трудови пактове.
„Търсенето на зони, свободни от съвместно определяне и най-ниски разходи за труд, е в разцвет“, казва Ахим Дитрих, ръководител на работническия съвет в автомобилния доставчик ZF Friedrichshafen, който може да закрие около една трета от германските си заводи и да съкрати повече от една четвърт от работните места в Германия. „Някои ръководители смятат, че е необходимо да се отреже една ръка, за да се спаси останалата част от тялото“.
Според него настоящата ситуация е много по-лоша от финансовата криза през 2008 г., когато ръководителите на компаниите са били по-отворени за компромиси.
Пълен провал на преговорите
Икономическите промени вече се отразяват на германските профсъюзи, като данните на Hans-Boeckler Foundation показват, че броят на непредставените работници в най-големите германски компании се е увеличил с около 14% от 2019 г. насам. Най-големите германски профсъюзи IG Metall и Verdi са отбелязали спад на членството си съответно с 8% и 6% от 2016 г. насам.
Макар че профсъюзите твърдят, че не отричат състоянието на икономиката, в която броят на обявилите несъстоятелност компании е достигнал най-високото си ниво от близо десетилетие, те обвиняват управителните съвети, че я използват, за да прокарат радикални промени.
Това включва и Bosch, най-големият доставчик на автомобилни технологии в света, който планира да съкрати около 3800 работни места в Германия.
„Преговорите напълно се провалиха от лятото насам“, казва Аксел Петруцели, който ръководи работническия съвет в завода на Bosch в Щутгарт, най-големия в света. Според него профсъюзите са представили широки предложения, за да се избегне съкращаването на работни места, но „няма обратна връзка, няма разговори, ръководството не иска да разговаря“.
Докато работниците планират още акции в близко бъдеще, от Bosch заявяват, че ще спазват съществуващите споразумения с техните представители, включително да избягва принудителни съкращения.
ZF Friedrichshafen продължава да се ангажира със съвместното решаване на проблемите, докато Thyssenkrupp се позова на коментарите на главния изпълнителен директор Мигел Лопес от миналия месец, че честното сътрудничество с работниците остава от решаващо значение.
Всички компании отбелязват нарасналата необходимост от по-задълбочени структурни реформи с оглед на свръхкапацитета и засилващата се конкуренция от чужбина. Производството на автомобили в Германия е спаднало с 28% от 2016 г. насам до 4,1 млн. през миналата година, докато работните места в автомобилния сектор са намалели само с 4%, според данни на индустриалната асоциация VDA и статистическата служба на страната.
Мона Нойбаур, министър на икономиката на Северен Рейн-Вестфалия, най-многолюдната германска провинция, определя задълбочаващия се конфликт между работниците и компаниите като „изключително бреме“. Тя призовава бизнесът да приеме сътрудничеството със своите служители.
Статистиката на германската Агенция по труда показва, че през 2023 г. германските компании са били засегнати от два пъти повече дни стачки спрямо предходната година - най-високото ниво от 2015 г. насам. И макар че цифрите за 2024 г. все още не са готови, само мащабните протести в Lufthansa, Deutsche Bahn DBN и Volkswagen са стрували на компаниите близо 800 млн. евро през миналата година.
„Предвид факта, че германската икономика се очаква да остане слаба - икономистите прогнозират ръст на БВП от 0,2% в най-добрия случай през 2025 г. - компаниите и профсъюзите ще са принудени да се научат отново как да се преструктурират, използвайки съкращения на работни места“, смята Хаген Леш от икономическия институт IW в Кьолн. „Запазването на работни места, които вече не са необходими, става все по-скъпо“.