Годината е 1985-та и европейската икономика изглежда изнемогваща - и под обсада. Нейният високотехнологичен сектор изостава, докато производствените сили на САЩ и Азия се радват на подем. За бизнеса дори най-простото придвижване на стоки в рамките на Европа често означва бюрократичен кошмар.

„Прекалено оптимистично ли е да обявим решение за премахване на всички граници в Европа - и да го реализираме?“ пита тогава един от европейските лидери.

„Тези, които нямат предложения, скоро биват забравени или изпадат в презрение. А онези, които нямат средства да изпълнят амбициите си, бързо се превръщат в придружители на останалите.“

Въпросният политик е Жак Делор. От неговата Европейска комисия се ражда концепцията за единния пазар - най-голямата интегрирана трансгранична икономика в света, обхващаща 450 млн. потребители.

Но 40 години по-късно проектът не е оправдал амбициите на Делор, Маргарет Тачър и поколението, което го създаде, пише Financial Times.

Макар много бариери пред движението на стоки да са премахнати до 1992 г., те остават почти непреодолими - в сферата на услугите, капитала и част от трудовата мобилност. Както предупреждава Делор, европейската икономика „изостава след другите“.

Пречките пред вътрешноевропейската търговия се равняват на 100% тарифен еквивалент при услугите и 65% при стоките, сочат данни на Европейската централна банка. Толкова заплетени са защитните регулации, че дори хлебопроизводството страда. FT дава пример, как „в рамките на около 25 години Германия е признала дипломата само на един френски пекар като равностойна на германския Meisterbrief - изискване, без което той няма право да отвори пекарна в страната.“

Единният пазар остава политически символ за ЕС, но енергията и инерцията му отдавна са изчезнали.

Финансовият министър на Гърция предупреждава, че ЕС изостава в изграждането на истински единен капиталов пазар, давайки страната си за пример как последователните промени могат да превърнат реформи и цифровизация в реална трансформация

Гръцкият финансов урок за ЕС: Промените се измерват в резултати, не в декларации

Кой уби мечтата за единен пазар?

„Разполагаме с огромен резерв от растеж точно когато е нужен за зеления преход, дигитализацията, отбраната и застаряващото население“, казва пред FT Паскал Лами, бивш еврокомисар по търговията и началник на кабинета на Делор.

„Много предстои да се направи. Ясно е, че сме били твърде бавни.“

Предупрежденията стават все по-силни. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард миналия месец призова европейските лидери да поправят „години на бездействие“ и да преструктурират икономиката на блока, „която е насочена към свят, който постепенно изчезва“.

Президентът на ЕЦБ призова за падане на търговските бариери, които остават твърде високи в ключови области и посочи как европейският бизнес и технологии могат да догонят американските – в конкретни стъпки, но с ясна политическа воля

Шест години бездействие: Европейският модел на растеж е насочен към свят, който изчезва, заяви Кристин Лагард

През миналата година нейният предшественик Марио Драги публикува стряскащ доклад за фрагментацията в Европа, която има „ефект на доминото“ върху конкурентоспособността. Високорастящи компании напускат, инвестициите намаляват, капиталовите пазари на Европа буксуват.

Лидерите на ЕС обещаха реформи, за да преодолеят продуктивната пропаст спрямо САЩ. Комисията на Урсула фон дер Лайен представи стратегия за единния пазар това лято и обеща „пътна карта“ до края на годината.

Но, както казват служители в Брюксел, и тази пътна карта е блокирана в битки за власт, национални червени линии и същата липса на решимост, която задушава реформите от десетилетия.

„Има аргументи за и против корекция/растеж и за съжаление те са валидни и в двете посоки“, казва мениджърът за България на Amundi по отношение на опасенията за балон на Уолстрийт

Спасимир Маджаров, Amundi: Не трябва да се залага на черно или червено, а да се търси по-широка диверсификация

Как Европа загуби импулса

Над всичко стои неспособността на ЕС да възпроизведе чувството за целеустременост от средата на 80-те - епохата на Делор.

Още шест месеца след встъпването си в длъжност Делор разполага с детайлен план, изготвен от британския комисар Артър Кокфийлд, и с подкрепата на държавите — въпреки британската съпротива срещу разширяването на гласуването с квалифицирано мнозинство. Проектът влиза в закон само година по-късно, с краен срок: „Цел 1992“.

Но реалността е, че единният пазар обхвана само стоките. Услугите - тогава и още повече днес - са по-голямата част от икономиката.

Откриването на пазарите за телекомуникации и енергетика е възприето като посегателство срещу националния суверенитет и е отложено.

По онова време ключовите фигури в проекта са двама еврокомисари - Паскал Лами и нидерландецът Фриц Болкенщайн. Лами обвинява именно Болкенщайн за политическия провал на първия опит за либерализиране на услугите.

Проектът е позволявал на компаниите да предлагат услуги в друга държава според правилата на крайната страна. Това предизвиква буря - в няколко страни се появява образът на „полския водопроводчик“, който подбива местните заплати. В крайна сметка директивата беше силно разводнена през 2006 г. и оттогава напредък почти няма.

„Политиката не беше добре приготвена. Това остави рана, която се лекува много бавно“, казва Лами.

Националният егоизъм и „триъгълникът на лицемерието“

Марио Монти, еврокомисар по вътрешния пазар от 1995 до 1999 г., обвинява „икономическия национализъм“ и загубата на доверие в пазара след финансовата криза. Така се появява и описаният от него „триъгълник на лицемерието“.

Getty Images - 6.09.2024 г. | Марио Монти, комисар по вътрешния пазар от 1995 до 1999 г., обвинява „икономическия национализъм“ за забавянето на проекта

Бизнесът и националните правителства публично обвиняват Брюксел, че не успява да придвижи интеграцията напред, но в действителност именно те държат бариерите в сила, защото не желаят конкуренция на собствените си пазари.

Европейската комисия, усещайки натиска и обвиненията, постепенно се превръща в по-предпазлив и нерешителен орган, който избягва да налага пълноценно общите правила.

А компаниите, които официално подкрепят по-отворен и интегриран пазар, неофициално лобират пред собствените си правителства за протекция, която да ги пази от „ветровете на свободната конкуренция“. Така процесът се самозахранва и интеграцията буксува.

Показателен пример е блокирането на планирана банкова консолидация в Европа - Германия и Италия спират сделки за сливане между големи кредитни институции, които биха създали по-конкурентни трансгранични групи. Вместо това двете столици защитават собствените си национални шампиони, демонстрирайки как икономическият национализъм подкопава интеграцията на финансовия сектор.

Мнението, че фондовият пазар в САЩ е в балон и е обречен на крах, е неправилно в средносрочен план, твърди икономистът

Нуриел Рубини: „Американската изключителност не само продължава, а ще се засили“

Най-големият проблем: Германия

Като най-голяма икономика Германия носи особена отговорност за застоя. Страната исторически няма предимство в услугите и се страхува от конкуренция.

„В дългосрочен план Германия също би спечелила от по-дълбоки капиталови и услуги пазари, но краткосрочно това означава конкуренция и разместване“, казва пред FT Сандер Тордоар, главен икономист в Centre for European Reform (лондонски мозъчен тръст, фокусиран върху европейските политики).

Нов доклад на МВФ сочи, че големи икономически центрове в Европа не достигат потенциала си именно заради търговските бариери. Премахването им може да вдигне производителността на служител с над 20%.

Но Европа страда не само от липсата на дълбоки капиталови пазари — и самата мобилност на труда е ограничена. Според МВФ миграцията между държави в ЕС е около осем пъти по-скъпа от движението между американските щати, заради различия в пенсионните системи, лицензирането на професиите и пречките пред признаването на квалификации.

Инвестициите в технологии в САЩ, водени от „Великолепната седморка“, вече надхвърлят половината от целия бюджет за научноизследователска дейност в ЕС. Причината е проста - Европа не успява да осигури достатъчно рисков капитал за мащабиране на нови компании, а множеството регулаторни и пазарни бариери правят растежа значително по-лесен отвъд Атлантика.

Министърът на икономиката, търговията и бизнеса на Испания вижда отключването на единния пазар на ЕС като основна стъпка за ускоряване на икономическата интеграция

Карлос Куерпо: Европа трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да остане конкурентна

Има ли изход?

Една от идеите, която набира подкрепа в Брюксел, е отделни групи държави да напредват сами - т.нар. „коалиция на желаещите“. Испанският министър на икономиката Карлос Куерпо подкрепя модела, според който страни, готови за по-дълбока интеграция, могат да напредват без да чакат целия блок.

Така останалите биха били под натиск да се присъединят, за да не останат извън ядрото на растежа.

Съществува и далеч по-смела концепция, формулирана от икономистите Луис Гарикано (бивш евродепутат и професор по икономика), Бенгт Холмстрьом (носител на Нобелова награда, MIT) и Никола Пти (професор по право и конкуренция в Европейския университетски институт). Тримата предлагат ЕС да използва изцяло своите „федерални“ правомощия в областта на икономическата интеграция - без промяна на договора - като въведе единна регулация, общи търговски съдилища и премахване на националните вариации в правилата.

„ЕС не се нуждае от нов договор или нови правомощия“, пишат те.

„Нуждае се само от едно: последователен, целенасочен фокус върху икономическия просперитет.“