След обявяването на така наречените „тарифи за деня на освобождението“ консенсусът във Вашингтон и на Уолстрийт рязко се наклони към песимизъм.

Нараснаха прогнозите за предстояща стагфлация в САЩ, а опасенията се концентрираха около дефицитите, протекционизма, заплахите за независимостта на Федералния резерв, ерозията на върховенството на закона и риска доларът да изгуби статута си на водеща резервна валута.

В анализ за Financial Times Нуриел Рубини, професор емиритус в Stern School of Business и старши икономически стратег в Hudson Bay Capital, твърди, че тази картина е погрешна. Той е икономистът, който още преди кризата 2008 г. прогнозира „голямата експлозия“ на имотния балон в САЩ и си заработи прякора „Dr Doom“.

„В мой скорошен доклад, както и в допълващата работа на колегата ми Джейсън Кътлър, отхвърляме този песимизъм и имаме далеч по-положителна перспектива за икономиката и пазарите в САЩ“, пише той.

По думите му най-негативните сценарии са ограничени заради натиска на пазарите, по-умерените съветници около администрацията и запазената автономия на Фед.

След резкия шок през април пазарите коригираха очакванията си, а Белият дом бе принуден да преговаря за по-умерени търговски споразумения. В резултат американската икономика преминава не през дълбока стагфлация, а през няколко тримесечия на т.нар. „растежна рецесия“, при която БВП расте под потенциала си, а инфлацията се повишава умерено.

Според Рубини още догодина растежът ще се засили поради съчетанието от продължаващо парично разхлабване, значителен фискален стимул, по-лесни финансови условия и силен инвестиционен импулс, идващ от изкуствения интелект.

„Единственото сигурно днес е несигурността - и дори тя става все по-необичайна с всеки изминал ден“, казва икономистът в нов анализ

Мохамед Ел-Ериан: Нова ера на „геоикономика“ пренаписва правилата на пазарите

Рубини настоява, че „американската изключителност не само продължава, а ще се засили“, защото САЩ - редом с Китай - вече водят в „най-важните индустрии на бъдещето“, сред които той посочва изкуствения интелект, машинното обучение, роботиката, квантовите изчисления, космическата комерсиализация и отбранителните технологии.

По думите му, именно този технологичен цикъл ще промени потенциала на икономиката:

„Оценявам, че годишният потенциален растеж на САЩ може да се повиши от 2 до 4 процента до края на десетилетието“, като дори „стагфлационните политики биха го намалили само с половин пункт“.

„Tech trumps tariffs“, пише той, визирайки, че технологичният импулс е по-силен от търговските рестрикции.

И добавя, че ако американската изключителност действаше при потенциален растеж от около 2%, „тя ще бъде още по-силна“, когато растежът се доближи до 4%.

Министърът на икономиката, търговията и бизнеса на Испания вижда отключването на единния пазар на ЕС като основна стъпка за ускоряване на икономическата интеграция

Карлос Куерпо: Европа трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да остане конкурентна

Това според него означава и по-високи корпоративни печалби, както и устойчиво високи пазарни оценки. Рубини категорично оспорва твърдението, че Уолстрийт е в исторически балон, обречен да се спука.

„Сегашният разпространен възглед, че американският пазар е в масивен балон и неизбежно ще се срине, е неправилен в средносрочен план“, пише икономистът.

Според него устойчивостта на държавния дълг също се възприема погрешно. Ключовият фактор е дългосрочната траектория на растежа.

Рубини подчертава, че технологично-задвиженият позитивен шок на предлагането може „да намали инфлацията до почти нула с времето“, тъй като „разходите за производство на стоки и услуги спадат рязко, докато производителността се повишава“.

Експерти твърдят, че зад целия технологичен оптимизъм се крие нещо обезпокоително. Те гледат впечатляващия растеж и виждат къща от карти. И предупреждават, че е трудно да се предвиди какви ще са щетите, ако всичко това се срути

Свръхрастежът на AI продължава. Защо усещането за балон не изчезва?

Външните дисбаланси, според експерта, също са управляеми. Той твърди, че по-големите дефицити по текущата сметка ще бъдат „финансирани чрез капиталови потоци към доларови активи“, а САЩ ще изглеждат „като нововъзникваща икономика, където ресурсен или производителен бум води до инвестиционен взрив“.

Що се отнася до долара, Рубини смята, че реалното равновесие на валутата се определя от диференциалите на растежа:

„Ако американският растеж се ускори, а еврозоната остане в стагнация, доларът ще се повиши спрямо еврото“.

„Разбира се“, казва той, „съществуват редица рискове - геополитически и свързани с безпрецедентни технологични шокове.“

Но заключението му остава ясно:

„В средносрочен план САЩ са най-добре позиционираната напреднала икономика“. Те ще продължат да се възползват от това, че са „най-иновативната развита държава“.